Последно променен на Петък, 03 Август 2012 09:18

ОТНОСНО: Осигуряване на лице, наето по трудово правоотношение в България от работодател, установен в друга държава-членка на Европейския съюз

В отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ”- …..от 28.05.2012 г., Ви уведомяваме:

В писмото си посочвате, че имате намерение да сключите постоянен трудов договор с италианска фирма, задълженията по който ще изпълнявате в България. В тази връзка се интересувате за следното:

  1. По какъв начин италианската фирма, която няма регистрация в България, може да Ви наеме на работа? Какви други документи, освен пълномощно, с което да я регистрирате като осигурител, които се изискват от НАП и от Агенцията по вписванията, е необходимо да Ви предостави италианският работодател?

  2. По какъв ред следва да се внасят осигурителните вноски? Възможно ли е те да се превеждат по банков път директно от Италия?

  3. На чие име трябва да се наеме офисът, в който ще работите?

При така представената фактическа обстановка и поставени въпроси, изразяваме следното становище:

По първи въпрос:

Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите (НАП) са определени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), като в точки 1, 2, 3 и 7 на ал. 1 от същата норма е регламентирано, че агенцията:

  • обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията;

  • установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер;

  • обезпечава и принудително събира публичните вземания;

  • води регистър на лицата, подлежащи на регистрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, лицата, които работят по трудово правоотношение, създава и поддържа бази данни за тях, необходими за осъществяване на дейността й и за нуждите на задължителното социално осигуряване, на Министерството на финансите и общините.

С оглед гореизложеното, въпросите относно приложимото законодателство при сключване на трудов договор с работодател от друга държава-членка на Европейския съюз и за документите, които се изискват от Агенцията по вписванията, са извън компетентността на Националната агенция за приходите.

Във връзка със задължението за подаване в НАП на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда след сключване на трудовия договор, Ви уведомяваме, че на регистрация в агенцията подлежат само трудовите договори, за които се прилага българското трудово законодателство, т.е. които са сключени съгласно разпоредбите на Кодекса на труда. В тридневен срок от сключването или изменението на трудовия договор и в седемдневен срок от неговото прекратяване работодателят или упълномощено от него лице е длъжен да изпрати уведомление за това до съответната териториална дирекция на НАП (чл. 62, ал. 3 от КТ). Данните, които се съдържат в уведомлението, и редът за неговото изпращане се определят с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ.

Когато трудовото правоотношение е уредено по законодателството на друга държава, уведомление за сключения трудов договор не следва да се подава в НАП.

По втори въпрос:

От 01.01.2007 г. с присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) страната ни прилага еверопейските регламенти за координация на системите за социална сигурност - (Регламент (ЕИО) № 1408/71 и Регламент (ЕИО) № 574/72, а от 1 май 2010 г. са в сила Регламент (ЕО) № 883/2004 и Регламент (ЕО) № 987/2009).

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (чл. 11(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004). Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват). Трансгранична ситуация е налице и когато съответното лице полага труда си в една държава-членка, а работодателят, който го е наел, е установен в друга държава-членка (както е в конкретния случай).

Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:

- определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;

- определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения по регламента.

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си ( “ lexlocilabori”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 работодателите със седалище или място на дейност извън държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателството, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата–членка, чието законодателство е определено като приложимо (чл. 21(1) от Регламент № 987/2009).

От разпоредбата на чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009 следва, че работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава–членка. Националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата му. В българското осигурително законодателство е предвидено задължение за работодателите (осигурителите) периодично да представят в НАП персонални данни за осигурените при тях лица – за осигурителния доход, задължителните осигурителни вноски, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), както и декларация за сумите за дължими осигурителни вноски и данък по ЗДДФЛ (декларации образец № 1 и № 6).

Работодателите, установени на територията на друга държава-членка, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското осигурително законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от ДОПК. Тези осигурители могат да се договорят с лицето, за което е определено българското законодателство да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването (чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Следва да се има предвид, че няма пречка, ако работодателят и съответното лице не желаят да се възползват от разпоредбата на чл. 21(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009, задължителните осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване и за допълнително задължително пенсионно осигуряване съгласно българското законодателство да се превеждат по банков път директно от обслужващата банка на работодателя в държавата-членка, в която е установен, по съответните сметки и кодове за вид плащане от Единната бюджетна класификация в обслужващия банков клон на компетентната териториална дирекция на НАП.

По трети въпрос:

Зададеният въпрос касае облигационни и частни взаимоотношения и договорености. Същите не подлежат на регулация от материалните данъчни закони и от ДОПК. Дали офисът, в който ще полагате труда, ще се наеме от името на Вашия работодател или ще се наеме от Вас, но за сметка на работодателя, т.е. от Ваше име за чужда сметка, това е въпрос на договореност между страните.

Относно данъчното облагане за доходите, които ще получавате по така описания от Вас договор и дейност, следва да имате предвид, че съгласно пар. 1, т. 26, б. “е” от ДР на ЗДДФЛ ”трудови правоотношения” са: правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната, както и правоотношенията по наемане на работна сила на местно физическо лице от чуждестранно лице, когато трудът се полага извън територията на страната.

Независимо, че са приравнени на трудови така посочените правоотношения, доходът подлежи на деклариране с ГДД и данъкът се заплаща от лицето получател на дохода /чл. 50 ал. 3 от ЗДДФЛ/. / Въпроси и отговори НАП

Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11(1);
Регламент (ЕО) № 987/2009 – чл. 21, ал. 1 и 2;
ЗДДФЛ – чл. 50, ал. 3 и § 1, т. 26 б. “е”

Подобни статии:
 

Реклама