Последно променен на Вторник, 22 Май 2012 14:29

Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-129/24.10.2011 г. и № 24-33-130/26.10.2011 г., сте посочили, че в представляваното от Вас дружество е взето решение за предоставяне на ваучери за храна на наетия персонал като направените разходи съответстват на условията по § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и изискванията на чл. 209, ал. 1 от същия закон.

В дружеството е назначено лице по втори трудов договор, за което се предполага, че по основното си трудово правоотношение при първия работодател също получава ваучери в размер на 60 лв. месечно. При втория работодател лицето също ще получава ваучери за храна в горния размер или общо за месеца физическото лице ще придобие ваучери за храна в размер на 120.00 лв.

Поставени са следните въпроси:

1. Как следва да се прилага хипотезата на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО при втория работодател? Ограничението в месечния размер на предоставените ваучери до 60 лв. месечно означава ли, че вторият работодател трябва да обложи с данък върху разходите разхода за ваучери на наетото лице по втори трудов договор?

2. Трябва ли да се извърши облагане с данък върху доходите и да се начислят осигурителни вноски на социалния разход от 60 лв. при втория работодател/осигурител?

3. Ако следва да се извърши облагане при един от работодателите, какъв документ трябва да се изиска от лицето, така че вторият работодател документално де е задължен да начислява осигурителни вноски и данък върху доходите върху получените ваучери в размера над 60 лв. месечно?

4. Ако вторият работодател не е длъжен да извърши облагане, трябва ли физическото лице само да декларира получените доходи от 60 лв. при втория работодател с декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, ако те не бъдат включени към месечния му облагаем доход? В кое приложение към годишната данъчна декларация следва да декларира доходите си и въз основа на какъв документ?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата  нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по така поставените въпроси изразявам следното становище:

1. Относно прилагането на ЗКПО и ЗДДФЛ:

Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица), а съгласно б. „б” от посочената разпоредба социалните разходи, предоставени в натура, включват и разходите за ваучери за храна. Дефиниция на понятието "социални разходи, предоставени в натура" е дадена с разпоредбата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО и това са: отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от КТ и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки".

На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, т. 2, б. „б” в размер до 60 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

1. договореното основно месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;

2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на предоставяне на ваучерите;

3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.

Видно от цитираните разпоредби ЗКПО изисква от всеки един работодател в качеството му на данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от същия закон да изпълнява условията, поставени в чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 60 лв. месечно за всяко наето лице.

В запитването е посочено, че дружеството като работодател и данъчно задължено по ЗКПО лице изпълнява условията, поставени в чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО. Изпълнението на тези условия е достатъчно основание за освобождаване от данък на социалните разходи под формата на ваучери за храна до 60 лв. месечно за всяко наето лице. Казано с други думи, изискванията относно предоставянето на ваучери за храна следва да се спазват от всеки един работодател самостоятелно, защото всеки един от работодателите е самостоятелно данъчно задължено лице и разходите, които той понася във връзка с предоставянето на ваучери за храна са негови разходи по никакъв начин не може да бъдат обвързани с разходите, които понася друг работодател на съответното физическо лице.

Във връзка с гореизложеното се налага извода, че ако всеки един от работодателите изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облага с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 60 лв. месечно за всяко наето лице, независимо от обстоятелството, че дадено физическо лице, което работи при повече от един работодател, ще получи ваучери за храна на стойност над 60 лв. месечно.

Ваучери за храна, определени като социални разходи в натура, които са предоставени от работодател при изпълнение на условията поставени от ЗКПО, попадат в изключените от облагане доходи на основание чл. 24, ал. 2, т. 1, буква "е" и чл. 24, ал. 2, т. 9 на Закона за облагане на доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. В съответствие с тези разпоредби на чл. 24 от ЗДДФЛ, разходите за ваучери не представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица - работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол, когато са получени в размера и по реда на ЗКПО или когато са обложени по реда на ЗКПО при всеки един работодател.

Предвид посочените норми на ЗКПО и ЗДДФЛ и липсата на законова норма ограничаваща получаването на ваучери за храна от двама работодатели и предвиждаща облагане на физическото лице за ваучери, получени от втория работодател, считам че доходите, придобити от физическо лице под формата на ваучери за храна от двама работодатели в размер до 60 лв. месечно при всеки един от тях не следва да бъдат облагани с данък по реда на ЗДДФЛ и съответно не подлежат на деклариране. Дори при превишаване на сумата от 60 лв. данъчното облагане ще се извърши при работодателя, а не при физическото лице, придобило дохода.

2. Относно прилагането на осигурителното законодателство:

Разпределението на средствата за социални разходи се извършва при спазване разпоредбите на чл. 293 от Кодекса на труда /КТ/. Начинът на използването им се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Те могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено – за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи и основанията за възникването му са нормативно регламентирани в чл. 6, ал. 11 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, който гласи, че върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд "Пенсии", определени съответно по реда на ал. 3 и 5.

Разпоредбите на КСО в тази насока са детайлизирани в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски. В Наредбата са изведени случаите, при които върху социалните разходи не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. На основание чл. 2, ал. 3 от Наредбата осигурителни вноски не се начисляват и внасят върху средствата, предоставени под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата, работещи по договори за управление, при условията на чл. 209, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

От цитираните разпоредби следва, че когато средствата безспорно са предоставени под формата на ваучери за храна, стойността им е до 60 лв. месечно и са изпълнени условията на чл. 209, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО, те ще попаднат в хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата и върху тях не се дължат осигурителни вноски. Когато изплатените средства под формата на ваучери за храна, са в размер над 60 лева месечно, те излизат извън необлагаемите по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО социални разходи и върху тях следва да се внасят осигурителни вноски на основание чл. 6, ал. 11 от КСО. В тази хипотеза, както и в останалите случаи, когато разходите за ваучери за храна не са предоставени по реда на чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, но са налице основанията за внасяне на осигурителни вноски – пряко, постоянно или периодично плащане /или начисляване/ на суми за сметка на социалните разходи в пари или в натура на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО, дължимите осигурителни вноски са за фонд „Пенсии", за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване /аргумент на чл. 6, ал. 11 и чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО/.

В конкретния случай, предвид обстоятелството, че разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от Наредбата е обвързана с данъчното третиране на тези разходи по ЗКПО, считаме, че ако всеки един работодател спази изискванията на чл. 209, ал. 1, т. 1-3 от ЗКПО не дължи задължителните осигурителни вноски върху изплатените от него средства под формата на ваучерите за храна до 60 лв., независимо, че от факта, че стойността на ваучерите за храна, които лицето ще получи общо за месеца по двете правоотношения е 120 лв. (2 по 60 лв.).

Изпълнителен Директор на НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Подобни статии:
 

Реклама