Последно променен на Четвъртък, 12 Април 2012 12:28

Съгласно изложеното в същото и приложените копия на горепосочените документи на 23.08.2011 г. лицето …………. е освободена от работа от "……………." АД, тъй като поради липса на необходимото образование и професионална квалификация не отговаря на изискванията за изпълнение на заеманата длъжност "организатор – личен състав". Оспорило е законността на уволнението чрез предявяване на иск на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Кодекса на труда (КТ) за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и възстановяване на предишната работа. В съдебно заседание на 15.12.2011 г. ответникът "…………….." АД е признал предявения от лицето иск за признаване на уволнението за незаконно и между страните по делото е постигната спогодба за изплащането на обезщетение за оставане без работа на основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода 23.08.2011 г. – 15.12.2011 г. в размер на четири брутни заплати. Същевременно е оттеглило иска си за възстановяване на заеманата от него преди уволнението длъжност на основание чл. 344, ал. 1, т 2 от КТ. Районен съд ………. на 28.12.2011 г. с Решение № …….. уважава предявения конститутивен иск за обявяване на уволнението за незаконно и неговата отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
В регистъра на трудовите договори прекратяването на трудовия договор на лицето от 23.08.2011 г. е заличено и е подадено и обработено ново уведомление за прекратяване на същия, считано от 13.01.2012 г. Подаден е и персонален регистър с декларация образец № 1 с данни за зачетен трудов стаж на лицето. От тези данни се разбира, че осигурителни вноски за лицето от "………….." АД са внесени до 14.12.2011 г. От 15.12.2011 г. до 12.01.2012 г. дните са зачетени за осигурителен стаж като дни без осигурителни вноски. Лицето счита, че за този период осигурителят го води в неплатен отпуск, въпреки че молба за ползване на неплатен отпуск не е подавало. Във връзка с гореизложеното поставя въпроса до коя дата "……………." АД дължи за него осигурителни вноски: до 23.12.2011 г. - датата на влизане в сила на спогодбата или до 13.01.2012 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение.

Предвид описаната фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 7/2012 г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗД, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 100/2011 г.) изразяваме следното становище:
Защитата срещу незаконно уволнение се състои в това, че законът предоставя право на работника или служителя да оспори пред съда в определения за това срок законността на извършеното уволнение. На работника или служителя е предоставена възможност да предяви пред съда четири отделни иска, посочени в чл. 344, ал. 1, т. 1-4 от КТ, които могат да бъдат обединени в една искова молба, като работникът или служителят сам преценява кои претенции да предяви в исковата си молба. Решението на съда, с което се уважава искът, има преобразуващо действие и със силата на присъдено нещо произвежда исканата правна промяна.

В КСО съществува изрична разпоредба, която урежда зачитането за осигурителен стаж на времето, през което работниците и служителите са останали без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи и това е разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно цитираната правна норма за периода от датата на уволнението до възстановяването им на работа се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

Видно от текста на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за периода на уволнението от работодателя, който го е извършил, достатъчно основание е лицето да е било без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентен орган. Не съществува задължително изискване лицето да е възстановено на заеманата от него длъжност. Нормата само указва периода, за който се дължат осигурителни вноски, в хипотезата, когато лицето е възстановено на заеманата от него предишна работа. В подкрепа на това е фактът, че на лицето е предоставено право на избор дали да предяви съдебен иск за възстановяване на предишната работа или не.
Следователно работодателят, извършил уволнение, признато от съда за незаконно, дължи изцяло за своя сметка осигурителни вноски за фонд "Пенсии" и за фонд "ДЗПО" (чл. 9, ал. 5 от КСО). Вноските следва да бъдат внесени за периода от датата на уволнението до датата на влизане в сила на съдебното решение, с което съдът като компетентен орган се е произнесъл за незаконността на уволнението.

Основанието за дължимостта на вноските до датата на влизане на решението в сила, независимо от предхождащото го признание на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, се обосновава със следното:

Признанието на иска не води до прекратяване на делото. Съдът дължи произнасяне по спора с решение.

Признанието на иска съдържа изявление на ответника, че правното твърдение на ищеца по предявената искова молба отговаря на действителното правно положение (претендираното от ищеца право съществува или отричаното от ищеца право не съществува). Така се стига до съвпадение на правните твърдения на двете страни относно предмета на делото. Целта на закона е да се закрепи със сила на присъдено нещо съвпадението на правните твърдения на двете страни, което пресича възможността правото да се оспорва в бъдеще.
Компетентен е съответният съд, пред когото делото е висящо. За разлика от общите случаи, за да бъде постановено решение съобразно чл. 237 от ГПК, необходими са процесуални действия и от двете страни по спора - признание на иска от ответника и искане на ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

Решението, заедно с мотивите към него, се изготвя в писмена форма на основание чл. 235, ал. 4 от ГПК, като същото съгласно чл. 236, ал. 1, т. 7 от същия кодекс трябва да съдържа информация подлежи ли на обжалване, пред кой съд и в какъв срок.
С обявяването на решението завършва фактическият състав на неговото постановяване. Решението на първоинстанционния съд подлежи на обжалване по реда на чл. 258 и следващи от ГПК от съответната страна. На основание чл. 296, т. 2 от ГПК решението влиза в сила когато не е подадена въззивна жалба в определения от закона срок.

Нормата на чл. 1а, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВД, издадена на основание чл. 6, ал. 13 от КСО) задължава изчисляването на осигурителните вноски да се извършва върху възнаграждението, определено по трудовото правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното уволнението, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец. Възнаграждението, върху което следва да бъдат внесени осигурителни вноски не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО.
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО не се внасят здравноосигурителни вноски от работодателя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравно осигуряване (ЗЗО).

В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, следва да се представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който лицето не е работило. Осигурителят подава данни с декларации образец 1 и 6 по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. на МФ за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и за самоосигуряващите се лица, издадена на основание чл. 5, ал. 6 от КСО.
Декларация обр. 1 се подава с код 18 в т. 12. "Вид осигурен" и с персонални данни за лицето с осигурителен доход и размер на осигурителните вноски, съобразени с горецитираните разпоредби. В т. 16 "Дни в осигуряване" задължително се попълват позиции от 1 до 5 включително. Попълва се и т. 16.1 "Отработени и други дни с осигурителни вноски".

За дължимите осигурителни вноски от осигурителя се подава и декларация образец 6 до последния работен ден на месеца, в който ще бъдат начислени и внесени.

С оглед на гореизложеното, в конкретния случай компетентният орган, който се е произнесъл с решение по незаконността на уволнението, е Районен съд………… Осигурителните вноски за периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 за лицето следва да се внесат от датата на уволнението до датата на влизане в сила на съдебното решение за обявяване на уволнението за незаконно.

В чл. 298, ал. 1 от ГПК е посочено, че решенията на съда са задължителни за страните, следователно дължимите от осигурителя осигурителни вноски за периода на оставане без работа по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО стават изискуеми от датата на влизане в сила на решението, с което уволнението е признато за незаконно от съда.
За верността на внесените осигурителни вноски осигурителят "………." АД подлежи на последващ контрол от органите по приходите на НАП./ Въпроси и отговори НАП

 

Реклама