Последно променен на Четвъртък, 05 Април 2012 11:36

В писмото си посочвате, че като учител в ……. – гр. ….., работещ по трудов договор за неопределено време, се намирате в продължителен неплатен отпуск, тъй като съгласно сключен трудов договор с кмета на Община …….. сте назначена за заместник-кмет на Общината. Заедно със заявлението за ползване на неплатения отпуск сте подали декларация, че за същия период ще бъдете социално и здравно осигурявана върху получаваното възнаграждение от Община ……... Въпреки това, работодателят Ви твърди, че здравноосигурителните вноски за времето на неплатения отпуск трябва да се заплащат чрез него като основен работодател. Интересувате се, основателно ли първият работодател настоява той да Ви осигурява здравно или достатъчно основание за отпадане на това задължение е сключеният трудов договор с Община ……...

При така представената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване, изразяваме следното становище по запитването:

Работодателят осигурява работника на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) до момента на прекратяване на трудовото правоотношение с него. Когато работник или служител през месеца работи по основен трудов договор за повече от пет работни дни или 40 часа през календарния месец и същевременно има сключен друг трудов договор със същия или с друг работодател, той подлежи на осигуряване и по двата трудови договора върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл. 4а, ал. 6 и чл. 6, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване (чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО - изм. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.).

На лицата, които през месеца работят по основно трудово правоотношение и по втори или допълнителен трудов договор, месечният осигурителен доход по двете трудови правоотношения не трябва да надхвърля максималния месечен размер на осигурителния доход, който от 01.01.2009 г. е определен на 2000 лв. Работниците и служителите, които работят по допълнителен трудов договор при втория работодател декларират сумата, върху която са внесени осигурителни вноски за работата по основното правоотношение.

При определяне на месечния осигурителен доход, върху който се внасят здравноосигурителни вноски по всеки от договорите, следва да се спазва следната поредност на доходите:

  1. Брутно трудово възнаграждение, включително възнаграждението по чл. 40, ал. 5 от КСО, но не по-малко от минималния сигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии;

  2. Доход, получен за сметка на социалните разходи;

  3. Осигурителен доход за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете /минималния месечен размер на осигурителния доход като самоосигуряващо се лице/;

  4. Осигурителен доход при неплатен отпуск /половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица/.

Здравноосигурителните вноски за периодите на неплатен отпуск се внасят по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” (доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) от ЗЗО, който гласи следното:

“За лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася”.

От цитираната разпоредба следва, че за периодите на неплатен отпуск, определящо за възникване на задължението за здравно осигуряване е лицата да не подлежат на осигуряване на някое от другите основания, предвидени в закона. Такива основания могат да бъдат упражняването на трудова дейност и/или получаването на доходи съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО - по трудови правоотношения, служебни правоотношения, правоотношения, възникнали на основание специални закони, договори за управление и контрол на търговски дружества, еднолични търговци и неперсонифицирани дружества, изборни длъжности, упражняване на свободна професия или занаятчийска дейност, извършване на дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, физическо лице - член на неперсонифицирано дружество, морско лице, работа без трудово правоотношение, получаване на пенсия от държавното обществено осигуряване, обезщетение за безработица и др.

Здравноосигурителните вноски на лицата по чл. 40, ал. 2 от ЗЗО се заплащат във всички случаи от републиканския бюджет, но след представяне в НАП на документи, издадени от компетентен държавен орган, удостоверяващи наличието на съответните обстоятелства. От тази разпоредба могат да се възползват ветераните от войните и военноинвалидите; инвалидите, пострадали при или по повод на отбраната на страната, по време на наборна военна служба, при природни бедствия и аварии; пострадалите при изпълнение на служебния си дълг служители на Министерството на вътрешните работи и държавните служители.

Относно основанията за внасяне на здравноосигурителни вноски за сметка на републиканския бюджет за посочените в чл. 40, ал. 3 от ЗЗО лица – редовни ученици до заъвршване на средно образование, студент редовно обучение до 26-годишна възраст, докторанти редовно обучение по държавна поръчка; граждани, отговарящи на условията за получаване на месечни социални помощи и др. следва да се има предвид, че осигуряването на някое от основанията, изброени в чл. 40, ал. 1 от ЗЗО, изключва прилагането на чл. 40, ал. 3 от ЗЗО. Следователно, осигуряването на лицата за сметка на републиканския бюджет по реда на чл. 40, ал. 3 от ЗЗО, не представлява основание за освобождаване от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б” от ЗЗО – върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО.

Предвид цитираните разпоредби, при наличието на кое да е от горепосочените основания задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски за времето на неплатения отпуск отпада. Когато едно лице работи по два трудови договора – основен и допълнителен /втори/ трудов договор, е без значение обстоятелството по кой от двата договора се счита за осигурено на друго основание по смисъла на чл. 40, ал. 1, т. 1, “б” от ЗЗО.

В конкретния случай след като сте осигурена социално и здравно по трудово правоотношение с Община …… и сте декларирали това обстоятелство пред основния си работодател ……. – гр. …., който е разрешил неплатения отпуск, този работодател няма задължението да Ви осигурява здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, б. “б” от ЗЗО. / Въпроси и отговори НАП

ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 1, буква „б” и т. 6, ал. 2 и ал. 3

Подобни статии:
 

Реклама