Въпрос: Бивш учител със срочен договор, прекратен от 01.07.2011 г. се регистрира в Бюрото по труда, след което на 26.09.2011 г. заявява желанието си да се пенсионира на 57 г. и получава разрешение за това, считано от 01.07.2011 г. Сега претендира за 6-месечно обезщетение. МОЖЕ ЛИ СЛУЖИТЕЛ ДА СЕ ПЕНСИОНИРА СЪС ЗАДНА ДАТА ?

Отговор: Съгласно чл. 68, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.

От 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по ал. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 37 години за жените и 40 години за мъжете – ал. 2 на чл. 68.
В § 5 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО е предвидено, че до 31 декември 2020 г. включително учителите придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и за възраст 3 години по-рано от възрастта по чл. 68, ал. 1 и учителски осигурителен стаж, както следва:
1. до 31 декември 2011 г. - 25 години за жените и 30 години за мъжете;
2. от 31 декември 2011 г. осигурителният стаж по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца до достигане на 28 години за жените и 33 години за мъжете.

Според чл. 94, ал. 2 от КСО пенсиите за осигурителен стаж и възраст на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 и 6 и чл. 4а се отпускат от датата на прекратяване на осигуряването, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от придобиване на правото, съответно от прекратяване на осигуряването. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, съответно - прекратяване на осигуряването, пенсиите се отпускат от датата на подаването им.

В чл. 222, ал. 3 от КТ е предвидено,че при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от ПМС № 31 от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от КТ, обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ в размера на шест брутни заплати се определя и на педагогическите кадри, когато през последните десет години от трудовия им стаж са работили в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието.

Видно от разпоредбата, условие за изплащане на шест брутни заплати е лицето през последните 10 години от трудовия си стаж да е работило като педагогически кадър в организации и звена на бюджетна издръжка в сферата на образованието.

В случай, че към момента на прекратяване на трудовия договор служителя е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и отговаря на посочените по-горе изисквания на ПМС 31/94 г., мнението ни е, че има право на обезщетение от 6 брутни заплати. Дали лицето ще се пенсионира е без значение с оглед изплащане на посоченото обезщетение.

Преценката относно правото на работника или служителя при прекратяване на трудовото му правоотношение да получи обезщетение от две или шест брутни заплати се извършва от работодателя във всеки отделен случай. Ако лицето не е доволно от тази преценка, спорът може да бъде отнесен за решаване от съда. / Въпроси и отговори МТСП

 

Реклама