Последно променен на Вторник, 26 Октомври 2010 16:04

Здравно осигуряване на държавен служител през периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

Въпросът, който поставяте, е: „Кой е задължен да внесе задължителните здравноосигурителни вноски – Община Х или държавният служител за времето, през което не е бил на служба, поради незаконно уволнение, признато от съда с влязло в сила решение?”. Поради липса на изрична разпоредба в Закона за здравното осигуряване, която да урежда въпроса, за чия сметка са здравните вноски в случаите на незаконно уволнение на държавен служител, искате да получите становище по тълкуване на относимите законови и подзаконови норми (чл. 38 от Закона за държавния служител и чл. 40, ал.1, т. 1, б. „а” от Закона за здравното осигуряване).

При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище:

Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (доп. - ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи - от датата на уволнението до възстановяването им на работа; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.

От текста на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО е видно, че разпоредбата визира лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО. Това са лица, които са подлежали на задължително осигуряване на някое от посочените основания, но не са работили или са работили с по-малък осигурителен доход по обективни причини – уволнение, което впоследствие е признато от компетентните органи за незаконно. Трудовият или служебен стаж на лицата, възстановени на работа след незаконно уволнение се урежда от съответното законодателство (Кодекс на труда, Закон за държавния служител), докато разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО регламентира единственно зачитането за осигурителен стаж на времето, през което лицата реално не са полагали труд и правоотношения между страните не са съществували. За това време осигурителни вноски не се дължат по предвидения в чл. 4, т. 1, 2, 4 и чл. 4а от КСО ред. За периодите на оставане без работа или на осигуряване върху по-неблагоприятен размер на осигурителния доход вследствие на незаконно уволнение осигурителни вноски за социално осигуряване се дължат по силата на специална разпоредба, по реда на която се зачита и осигурителният стаж - чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО. Размерът на вноските се определя съгласно ал. 4 и 5 от същия член.

Осигурителните вноски за социално осигуряване са в размера за фонд „Пенсии” в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и в универсален пенсионен фонд (чл. 9, ал. 4 и 5 от КСО).

В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) не е предвидена аналогична разпоредба на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, която да регламентира здравното осигуряване на лицата през периодите на оставане без работа в случаите на незаконно уволнение. Поради това, здравноосигурителните вноски в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят по общия ред, предвиден в чл. 40 от ЗЗО. Съгласно чл. 40, ал. 5 (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.

В подкрепа на направения по-горе извод, можем да посочим следните аргументи:

Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗЗО здравноосигурителната вноска на осигуреното лице, определена по реда на чл. 29, ал. 3, се определя върху доход и се внася, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО - доходът, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно Кодекса за социално осигуряване; вноската се внася от работодателя или ведомството и се разпределя между работодателя или ведомството и осигурения в съотношение (2010 г. и следващите години - 60:40);
а) осигурителните вноски са изцяло за сметка на работодателя или ведомството, когато това е предвидено в закон;
б) (доп. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г.) за лицата в неплатен отпуск, които не подлежат на осигуряване на друго основание, вноската се определя върху половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване; вноската е изцяло за сметка на осигуреното лице - когато неплатеният отпуск е по негово желание, и за сметка на работодателя - когато неплатеният отпуск е за отглеждане на дете по реда на чл. 165, ал. 1 и чл. 167а от Кодекса на труда или поради производствена необходимост и престой; вноската се внася чрез съответното предприятие или организация до края на месеца, следващ този, за който се отнася.

               

В чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, в редакцията преди изм. в ДВ, бр. 2010 от 2009 г., в сила от 02.01.2010 г., е направено изчерпатено изброяване на лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по реда на точка 1 -  посочени са лицата, получаващи доходи от трудови, служебни правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони, работещи по договори за управление и контрол на търговски дружества, лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 от КСО и членовете на кооперации, получаващи възнаграждение от кооперацията. С цел постигане на съгласуваност между КСО и ЗЗО разпоредбата е изменена като подробното изброяване е заменено с думите: «лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО». От изложеното следва, че разпоредбата 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО (в редакцията преди и след изменението) обхваща държавните служители, но при условие, че лицата упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО (арг. на чл. 10 от КСО). Полагането на труд е основна предпоставка за да възникне основание за осигуряване по чл. 4 от КСО, докато в хипотезата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО не е налице извършване на дейност по чл. 4, ал. 1, т. 2 от КСО. Поради уеднаквяване на текстовете по ЗЗО и КСО, касаещи осигуряването на тази категория лица – наличието на трудова дейност е необходимо и задължително условие за провеждане на здравното им осигуряване по този ред. При липса на изрична разпоредба на закон – ЗЗО и ЗДСл, която да предвижда задължение на работодателя при незаконосъобразно уволнение на служител да внесе здравноосигурителни вноски за лицето, прочитът по този начин на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, а именно че  здравноосигурителните вноски за държавните служители са за сметка на републиканския бюджет и през периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО би било прилагане по аналогия и недопустимо разширително тълкуване на КСО. В този смисъл е постановил решение по аналогичен казус ВАС (Решение № 255/08.01.2009 г. по адм.д. № 11790/2008 г., VІ отд. на ВАС) / НАП въпроси и отговори

Подобни статии:
 

Реклама