ОТНОСНО: разпоредбите на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2010 г. /Обн. ДВ, бр. 99 от 15.12.2009 г./ и направените с него изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, отнасящи се за задължителното пенсионно осигуряване, както и измененията и допълненията в Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, направени с Постановление № 328 на Министерския съвет от 30 декември 2009 г. (Обн. ДВ, бр. 2 от 8.01.2010 г.)

І. С чл. 8, т. 2 от ЗБДОО за 2010 г. е определен минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица - 420 лв., считано от 01.01.2010 г. Същият следва да се има предвид при прилагане на разпоредбите на § 9, ал. 2 и 3 от ПЗР на КСО. Със ЗБДОО за 2010 г. е определен размер на осигурителната вноска за фонд “Пенсии” 16 на сто. При внасяне на осигурителни вноски по § 9, ал. 2 и 3 от ПЗР на КСО, както и при утвърждаване на план за разсрочено плащане на осигурителни вноски по § 9, ал. 4, т. 2 от ПЗР на КСО след 31.12.2009 г. месечният размер на осигурителната вноска е 67,20 лв. /16 на сто от 420 лв./.

Максималният месечен размер на осигурителния доход, определен с чл. 8, т. 4 от ЗБДОО за 2010 г. от 01.01.2010 г. е 2000 лв.

ІІ. С чл. 9 от ЗБДОО за 2010 г. се определя минимален размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст за 2010 г. - 136,08 лв. От 01.01.2010 г. минималните размери на личните пенсии за трудова дейност и на наследствените пенсии не се променят.

ІІІ. С § 6 от преходните и заключителни разпоредби на ЗБДОО за 2010 г. са направени изменения и допълнения в Кодекса за социално осигуряване, свързани със задължителното пенсионното осигуряване, както следва:

1. Измененията и допълненията в чл. 9 от КСО са свързани с промяната в начина на осигуряване на “морските лица” и създадената в тази връзка разпоредба на чл. 4а от КСО, както и допълнението на разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от КСО, съгласно което доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност .

Относно зачитането на осигурителния стаж на “морските лица” е направено изменение и допълнение в чл. 37, ал. 1 от НПОС, като след думите “самоосигуряващите се лица” се добавя “и лицата по чл. 4а КСО” и разпоредбата добива следната редакция:

“Чл. 37. (1) За осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6 КСО, а за самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а КСО - времето, за което са внесени осигурителни вноски.”

Изменени са и разпоредбите на чл. 38, ал. 5 и ал. 6 от НПОС, касаещи осигуряването на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение. Изменението е във връзка с промяната на чл. 4, ал. 3, т. 5 от КСО, с която думите “нормативно признатите разходи” се заменят с “разходите за дейността”. Разпоредбите на чл. 38, ал. 5 и ал. 6 от НПОС след промените са както следва:

“5) Времето, през което лицата полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или по-голямо от една минимална месечна работна заплата за страната, след намаляване с разходите за дейността, за което са внесени или са дължими осигурителни вноски, се зачита за един месец осигурителен стаж, но за не повече от срока на договора.

(6) Когато лицето е работило без трудово правоотношение и е подлежало на осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 6 КСО, осигурителният стаж за работа без трудово правоотношение се определя, като полученото възнаграждение след намаляването с разходите за дейността се раздели на среднодневната минимална работна заплата за страната.”

Допълнена е и разпоредбата на чл. 38, ал. 8 от НПОС, като след думите “самоосигуряващите се лица” е добавено “и лицата по чл. 4а КСО”. След допълнението за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица и на лицата по чл. 4а КСО се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски.

В чл. 40 от НПОС са направени следните изменения и допълнения:

“а) ал. 3 става ал. 2;

б) ал. 2 става ал. 3 като думите “Документът по ал. 1 се издава” се заменя с думите “Документите по ал. 1 и 2 се издават”.”.

2. Измененията и допълненията, свързани с дохода, от който се изчислява пенсията са:

а) в чл. 70а, ал. 1 от КСО след думите "ал. 3, т. 5" се добавя "и 6", а след думите "самоосигуряващите се лица" се добавя "и за лицата по чл. 4а, ал. 1", с което разпоредбата придобива следната редакция:

“Средномесечният осигурителен доход се определя от възнаграждението или осигурителния доход, върху които са внесени или дължими осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 и 6, а за самоосигуряващите се лица и за лицата по чл. 4а, ал. 1 - от дохода, върху който са внесени осигурителни вноски.”

В тази връзка е допълнено и изречение второ на чл. 46, ал. 1 от НПОС, като накрая е добавено “и за лицата по чл. 4а КСО”.

Направените допълнения са във връзка с променения начин на осигуряване на “морските лица”.

Допълнена е и разпоредбата на чл. 46, ал. 8 от НПОС. Съгласно направеното допълнение при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 КСО не се включват начислените, но неизплатени възнаграждения за времето до 31 декември 2006 г., и неначислените възнаграждения за времето до 31 декември 2009 г. Допълнението е във връзка с промяната на чл. 6, ал. 2 от КСО.

Във връзка с направеното допълнение в чл. 46, ал. 8 от НПОС следва да имате предвид, че ако за определени периоди след 31.12.2009 г. лицата имат неначислени възнаграждения, върху които се дължат осигурителни вноски по реда на чл. 6, ал. 2 от КСО, при издаване на удостоверението за осигурителен доход обр. УП-2 за тези периоди следва да се посочват сумите, върху които са внесени осигурителните вноски. В забележка осигурителите вписват периодите за съответната година, през които лицата имат неначислени възнаграждения и минималния месечен осигурителен доход за съответната икономическа дейност и професия. При съпоставка на осигурителния доход с данните от регистъра на осигурените лица, се следи минималния и максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Следва да имате предвид, че за лицата, които нямат определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се дължат върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.

б) в чл. 70а, ал. 3, т. 3 от КСО думите "трудов или служебен" се заменят с "осигурителен".

Указания във връзка с извършената промяна в разпоредбата ще получите допълнително.

3. Чл. 84, ал. 1 от КСО се изменя така:

"(1) Пенсионерът има право на добавка от пенсията или от сбора от пенсиите, които е получавал починалият съпруг/съпруга, в размер, както следва:

1. до 30 юни 2010 г. - 20 на сто;

2. от 1 юли до 31 декември 2010 г. - 25 на сто;

3. от 1 януари до 31 декември 2011 г. - 30 на сто;

4. от 1 януари до 31 декември 2012 г. - 35 на сто;

5. от 1 януари 2013 г. - 40 на сто."

Привеждането на отпуснатите добавки по чл. 84 от КСО в следващите се размери съобразно новия процент ще бъде извършвано автоматично от ГД”ИС”. За тези преизчисления ще бъдат изготвяни разпореждания.

Във връзка с изменението на чл. 84, ал. 1 от КСО са направени изменения и допълнения в ал. 5, изречение първо и в ал. 6 на чл. 49 от НПОС, като думите “размер 20 на сто” са заменени със “съответния размер по чл. 84, ал. 1 от КСО”.

4. В раздел III на КСО се създава чл. 84а:

"Добавка към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст

Чл. 84а. Към пенсиите на лица, навършили 75-годишна възраст, се изплаща добавка при условия и в размер, определени със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година."

Условията, при които се изплаща, както и размерът на добавката на лицата, навършили 75-годишна възраст се определят ежегодно със ЗБДОО. За 2010 г. те са регламентирани с чл. 10 от ЗБДОО за 2010 г.:

“От 1 юли до 31 декември 2010 г. се определя размер на добавката по чл. 84а от Кодекса за социално осигуряване за пенсионери, навършили 75-годишна възраст, в зависимост от размера на пенсията или сбора от получаваните пенсии и добавки към тях, както следва:

1. до 150 лв. - 50 лв.;

2. от 150,01 до 200 лв. - 40 лв.;

3. от 200,01 до 250 лв. - 30 лв.;

4. от 250,01 до 300 лв. - 20 лв.”

Във връзка с разпоредбата на чл. 84а от КСО е създаден нов чл. 49в от НПОС със следната редакция:

“Чл. 49в. (1) Добавката по чл. 84а се отпуска с разпореждане от датата на навършване на 75-годишна възраст.

(2) При определяне размера на добавката се вземат предвид получаваните пенсии и добавки по КСО и други нормативни актове.

(3) При промяна размера на получаваната пенсия или сбора от пенсии и добавки към тях, размерът на добавката по чл. 84а КСО се изменя или прекратява от първо число на месеца, следващ датата, от която е извършена промяната.”.

За промените в програмните продукти, касаещи отпускането и изменението на добавките по чл. 84а от КСО ще бъдете уведомени.

5. В чл. 95 от КСО:

Досегашният текст става ал. 1 и се създава се ал. 2 със следното съдържание:

"(2) Длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, може да издаде разпореждане за спиране на пенсията, когато са представени доказателства за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно чл. 96, ал. 1. Разпореждането се издава в 14-дневен срок от представяне на доказателствата. Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възстановява от датата на спирането."

Разпоредбата дава възможност при наличие на доказателства за причини, които могат да доведат до прекратяване на пенсията, да се издава разпореждане за нейното спиране с цел да се избегнат неоснователни плащания. Такива са случаите, в които:

- има информация за смъртта на пенсионер в чужбина, но липсват документи за удостоверяване на това;

- лица са обявени за издирване и няма никакви данни за тях;

- при аварии са загинали лица, но не е обявено тяхното отсъствие или смъртта им;

- има информация, че преживелият съпруг, който получава наследствена пенсия или добавка по чл. 84 от КСО е встъпил в брак;

- има информация, че детето, което получава наследствена пенсия е осиновено;

- е образувано производство за установяване на истинността на представени документи, въз основа на които е отпусната пенсията или е определен нейния размер и др.

Източници на информацията могат да бъдат държавни институции, МВР, средствата за масово осведомяване, Интернет и др., ако съдържат достатъчно данни за прилагане на разпоредбата на чл. 95, ал. 2 КСО.

Когато обстоятелствата довели до спиране на пенсията се потвърдят, пенсията се прекратява на основание чл. 96 от КСО от датата, на която е възникнало основанието за прекратяването.

Когато пенсията е неправилно отпусната или неправилно е определен размера й се прилага разпоредбата на чл. 99 от КСО.

Ако се установи, че няма основание за прекратяване на пенсията, тя се възобновява от датата на спирането, служебно или въз основа на подадено от лицето заявление. В тези случаи пенсията се изплаща от датата на спирането при спазване на давностния срок по чл. 105 от КСО.

Във връзка с посочените по-горе промени в чл. 95 от КСО са направени следните изменения и допълнения в чл. 11 от НПОС:

“ а) в точки 1, 2, 3 и 4 след думите ”чл. 95” се добавя “ал. 1”;

б) създава се нова т. 5:

“5. по чл. 95, ал. 2 – от датата на представяне на доказателствата”.”

С новосъздадената т. 5 в чл. 11 от НПОС се регламентира, че спирането на пенсията по чл. 95, ал. 2 от КСО се извършва от датата на представяне на доказателствата.

6. В чл. 97, ал. 3 от КСО след думите "чл. 95" се добавя "ал. 1".

Допълнението е във връзка с новата ал. 2 в чл. 95 от КСО.

7. В чл. 98 от КСО:

7.1. алинея 1 се изменя така:

"(1) Пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от:

1. длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

2. длъжностното лице в Националния осигурителен институт, на което е възложено ръководството на дейността по отпускане и изплащане на пенсиите по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина.".

С т. 1 на чл. 98, ал. 1 от КСО се дава възможност със заповед на ръководителя на ТП на НОИ да се делегират права на други длъжностни лица да издават разпореждания за отпускане, изменяне, осъвременяване, спиране, възобновяване, прекратяване и възстановяване на пенсиите.

Разпоредбата на т. 2 на чл. 98, ал. 1 от КСО е създадена във връзка с прехвърляне на дейността по отпускане на пенсиите по международни договори на лица с адрес на територията на Република България в териториалните поделения на НОИ. Пенсиите по международни договори на лицата с постоянен адрес в чужбина се отпускат и изплащат от Дирекция “Европейска интеграция и международни договори”.

Под “лица с постоянен адрес в чужбина” следва да се разбират лица, които обичайно живеят в друга държава, с която България прилага международен договор в областта на социалното осигуряване. За българските граждани, които обичайно живеят в чужбина, понятието постоянен адрес не следва да се идентифицира с определението, дадено в Закона за гражданската регистрация, тъй като за българските граждани постоянният адрес е винаги на територията на България. По отношение на тях адресът, на който те живеят постоянно, се установява въз основа на информация от чуждестранен осигурителен институт или по писмено заявление (декларация) от лицето.

Във връзка с промяната на чл. 98, ал. 1 от КСО са изменени и допълнени следните разпоредби от НПОС:

7.1.1. В чл. 1 се отменя ал. 3, която предвиждаше възможност за подаване на заявление за отпускане на пенсия по международен договор до службата, на която е възложено прилагането на международните договори. Предвид обстоятелството, че Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” е компетентна да прилага международните договори в областта на социалното осигуряване само за лицата с постоянен адрес в чужбина, отпада необходимостта от тази разпоредба, тъй като в този случай заявленията се подават по мястото на пребиваване на лицата.

Алинея 6 на чл. 1 е приведена в съответствие с чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО, като е уточнено, че разпоредбата се отнася за прието заявление с нередовни и/или липсващи документи за пенсия по международен договор от лица с постоянен адрес в чужбина. Във връзка с прилагането на чл. 1, ал. 6 от НПОС следва да имате предвид, че 6-месечният срок за отстраняване на неизправностите, се предоставя само на лицата с постоянен адрес в чужбина. За лицата с постоянен адрес в България се прилага чл. 1, ал. 5 от НПОС, която предвижда 3-месечен срок за отстраняване на неизправностите, независимо дали се прилага само българското законодателство или международен договор в областта на социалното осигуряване.

7.1.2. Съгласно изменената редакция на чл. 9, ал. 3 от НПОС пенсионните досиета на лицата с постоянен адрес в чужбина, получаващи пенсии по международен договор в областта на социалното осигуряване, се съхраняват в службата в НОИ, на която е възложено прилагането на международните договори за лица с постоянен адрес в чужбина. Отпада необходимостта от образуване на спомагателни досиета в ТП на НОИ, тъй като в този случай пенсията винаги се изплаща от Д “ЕИМД”.

7.1.3. В чл. 10 от НПОС са извършени редакционни промени с оглед привеждане на разпоредбата в съответствие с чл. 98, ал. 1 от КСО.

7.1.4. След направените изменения и допълнения в чл. 13, ал. 1, 2 и 3 НПОС те имат следната редакция:

“Чл. 13. (1) Разпорежданията за пенсии и добавки към тях по чл. 98, ал. 1, т.1 от КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ.

(2) Разпорежданията по чл. 98, ал. 1, т. 2 от КСО могат да се обжалват в тримесечен срок от получаването им пред управителя на НОИ.

(3) Разпорежданията по чл. 98, ал. 2, изречение първо от КСО могат да се обжалват в 14-дневен срок от получаването им пред ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, а за пенсиите по международен договор за лица с постоянен адрес в чужбина - пред управителя на НОИ.”

7.1.5. Изменя се наименованието на раздел VІІІ на НПОС, както следва:

„Изплащане на пенсии по международни договори за лица с постоянен адрес в чужбина”.

7.1.6. В чл. 80, ал. 2, т. 1 НПОС думите „лицето пребивава или живее” се заменят с думите „е постоянният адрес на лицето”.

7.1.7. В чл. 81, ал. 1 НПОС думите „които пребивават или живеят” се заменят със „с постоянен адрес”.

7.2. В чл. 98, ал. 2 от КСО:

*

в изречение първо думите "Длъжностното лице по ал. 1 издава" се заменят с "Длъжностните лица по ал. 1 издават". Промяната е направена във връзка с изменението на ал. 1 на чл. 98 от КСО.
*

създава се изречение пето: "Ако върху пенсията има наложени запори по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и Гражданския процесуален кодекс, вземанията се събират в поредност - задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания.".

С направеното допълнение се създава специален ред по отношение налагането на удръжки върху пенсиите, когато лицата имат за погасяване едновременно задължения по реда на КСО, ДОПК и ГПК.

Предвид разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК - ”публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго”, както и обстоятелството, че вземанията за надвзети пенсии са държавни публични вземания, то при конкуренция с други вземания, които се събират по реда на ДОПК или ГПК, следва да се прилага разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО.

В тази връзка е направено допълнение в чл. 85, ал. 1, т. 2 от НПОС, като след думите “Данъчно-осигурителен процесуален кодекс” се поставя точка и се добавя изречението: “Вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания”.

Във всички случаи преимуществено се налагат запорите за издръжка, а от остатъка от пенсията се погасява удръжката по задължението от надвзета пенсия и другите публични и частни вземания в изброения ред. При определяне размера на удръжката се прилага разпоредбата на чл. 85, ал. 1, т. 3 от НПОС.

В случая е създадена законова възможност, ако лицето има наложена удръжка по реда на ДОПК или ГПК и в последствие възникне надвзета пенсия, да се преустанови наложената/ите удръжка/и върху пенсията на лицето по цитираните нормативни актове и да се наложи удръжката за погасяване на задължението от надвзета пенсия. За това обстоятелство задължително се уведомяват длъжника и съответния/те запороналожител/и, като се вписват причините, поради които се вдига запора/ите и евентуалният срок за погасяване на задължението по надвзетата пенсия.

За лицата с наложени запори по реда на ДОПК и ГПК, които имат и задължение за надвзета пенсия следва да се приложи разпоредбата на чл. 98, ал. 2 от КСО, досежно поредността на вземанията, като удръжките се преработят, считано от 1.03.2010 г.

За случаите, касаещи конкуренцията между другите публични и частни вземания да се прилагат указанията дадени с писмо изх. № 91-01-183/04.08.2009 г.

7.3. в чл. 98, ал. 6 от КСО думите "Софийския градски съд" се заменят с "Административния съд - гр. София, по реда на Административнопроцесуалния кодекс".

Думите "Софийски административен съд" се заменят с "Административен съд София – град” и в разпоредбите на чл. 10в, ал. 4 и чл. 13, ал. 4 от НПОС.

Указания за изменените ал. 7 и ал. 8 и създадените ал. 9 и ал. 10 в чл. 98 от КСО, както и новия § 22н от ПЗР на КСО, са Ви изпратени с писмо № 91-01-324 от 10.12.2009 г. на ГД “Пенсии”.

8. В чл. 102, ал. 4 от КСО думите "за 1999 г." се заменят със "за 2007 г.".

Изменението нормативно урежда определянето на размера на пенсиите за трудова дейност, отпуснати по отменения Закон за пенсиите, със средномесечния осигурителен доход за страната за 2007 г. – 398,17 лв.

Направено е съответно и изменение в чл. 21, ал. 7 от НПОС, както следва:

“(7) За пенсиите, отпуснати до 1 януари 2000 г., при преизчисляването им по ал. 1 - 4 се взема предвид средномесечният осигурителен доход за страната за 2007 г.”.

9. В чл. 113 от КСО се отменя ал. 2.

Въвежда се единен метод за всички длъжници при начисляване на лихви по вземанията на Националния осигурителен институт и допълнителното задължително пенсионно осигуряване.

10. Направена е промяна в разпоредбата на чл. 114 от КСО, касаеща възстановяване на неоснователно получени суми от осигурителни плащания.

Член 114 от КСО се изменя така:

“Чл. 114. (1) Недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113.

(2) Добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица с изключение на случаите по чл. 42, ал. 2, чл. 54е и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България, в които случаи възстановяването им е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

(3) За възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

(4) Дължимите суми по влезлите в сила разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението.

(5) В случаите, когато има изплатени суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера, те се събират от лицето, което ги е получило, или солидарно от наследниците. За събиране на сумите длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане."

С ал. 1 на чл. 114 от КСО се регламентира задължението на лицата да възстановяват недобросъвестно получените от тях суми за осигурителни плащания, заедно с лихвата по чл. 113.

По силата на чл. 114, ал. 2 от КСО добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на връщане от осигурените лица. Изключение правят случаите по чл. 42, ал. 2 /отнася се за лица, които в определения срок – 75 календарни дни, са получавали едновременно парично обезщетение за временната неработоспособност поради общо заболяване, трудова злополука или професионална болест и пенсия или обезщетение за оставане без работа/, и при прилагане разпоредбите на международни договори, по които страна е Република България. В тези случаи възстановяването на добросъвестно получената сума е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

На основание чл. 114, ал. 3 от КСО длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението следва да постанови разпореждане за възстановяване на добросъвестно или недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания. Разпореждането подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му.

С ал. 4 на чл. 114 от КСО се регламентират начините, по които следва да се възстановяват дължимите суми по влезли в сила разпореждания, които не са погасени в 14-дневния срок за доброволно изпълнение, а именно: по реда на ДОПК или прихванати от вземания на лицата от ДОО. Прихващането се извършва въз основа на разпореждане на длъжностното лице по ал. 4 на чл. 114 от КСО.

С новосъздадената разпоредба на чл. 114, ал. 5 от КСО са уредени случаите, касаещи възстановяване на неоснователно получени суми след смъртта на пенсионера. Изплатените суми за пенсии след прекратяването им поради смърт на пенсионера се събират от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците. С новата разпоредба се облекчава процедурата по обработването на тези дългове. За събиране на дължимите суми се постановява разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството по разходите на ДОО в съответното ТП на НОИ, без да е необходимо съставянето на акт за начет по реда на чл. 110 от КСО. Когато има информация за лицето, което неоснователно е получило сума от пенсия след смъртта на пенсионера, производството по събирането на тази сума се насочва към него. В останалите случаи производството по събирането на дълга се насочва към наследниците на починалия пенсионер.

Във връзка с изменението на чл. 114 КСО е изменена и разпоредбата на чл. 12, ал. 5 НПОС, както следва:

„(5) В случай на изменение на пенсията в резултат на прилагане разпоредбите на международен договор, по който Република България е страна, получените в повече суми се възстановяват от лицата без лихва до изтичане на срока за доброволно изпълнение. За възстановяване на сумите длъжностното лице по чл. 98, ал. 2 от КСО издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. След изтичането на този срок, се начислява лихвата по чл. 113 от КСО.”.

След изменението на разпоредбата при постановяване на разпореждане по чл. 98, ал. 2 КСО за пенсиите по международен договор неправилно изплатените суми за пенсии се възстановяват от лицата без лихва само до изтичане на 14- дневния срок за доброволно изпълнение. От петнадесетия ден от датата на връчване на разпореждането до окончателното погасяване на главницата се начислява лихвата по чл. 113 КСО.

Пример: На лицето е изпратено разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО с обратна разписка. При връщане на обратната разписка в нея е посочена дата на получаване - 14.01.2010 г. Срокът за доброволно изпълнение започва да тече от тази дата. Съгласно чл. 60, ал. 5 ГПК срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Следователно 14-дневният срок се изчислява от 15.01.2010 г. и същият изтича на 28.01.2010 г. В случай, че в този срок лицето не е възстановило задължението си, от 29.01.2010 г. до пълното възстановяване на главницата се начислява лихвата по чл. 113 КСО. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

В диспозитива на разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО, с което се установява наличието на надвзети суми от лицето на основание чл. 114, ал. 2 КСО и чл. 12, ал. 5 НПОС, се вписва текст “Надвзетите суми да се съберат от лицето на основание чл. 114, ал. 2 КСО и чл. 12, ал. 5 НПОС.”

В мотивите на разпореждането по чл. 98, ал. 2 КСО се посочва, че на основание чл. 114, ал. 2 и 3 КСО и чл. 12, ал. 5 НПОС разпореждането подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В случай, че задължението не бъде възстановено в този срок, от петнадесетия ден до окончателното погасяване на главницата се начислява лихвата по чл. 113 КСО в размер на основния лихвен процент на Българска народна банка за периода плюс 20 пункта.

Във връзка с изменението на чл. 114 КСО са направени и следните изменения и допълнения в чл. 85 от НПОС :

“а) в ал. 1, т. 2 се създава изречение второ: “Вземанията се събират в поредност – задължения за издръжка, неправилно изплатени суми за пенсии, други публични вземания и частни вземания;

б) в ал. 1, т. 3 след думите “чл. 98, ал. 2” се добавя “ или 114, ал. 5”, думите “или с ревизионен акт за начет по реда на чл. 110 КСО” се заличават, а думите “чл. 114, ал. 1” се заменят с “чл. 114, ал. 3”;

в) в ал. 3 думите “Агенцията за държавни вземания” се заменят с “компетентната регионална дирекция на Националната агенция за приходи, а за лицата с постоянен адрес в чужбина - на регионалната дирекция на Националната агенция за приходи - гр. София”;

г) ал. 5 се изменя така:

“(5) Неоснователно получени парични обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване могат да бъдат удържани от пенсията на лицата въз основа разпореждане за прихващане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. В разпореждането за прихващане се съдържа погасителен план, според който ще се извършва погасяване на задължението с равни месечни погасителни вноски.”;

д) ал. 6 се изменя така:

“(6) Неоснователно получените суми за пенсия след смъртта на пенсионера се възстановяват от лицето, което ги е получило или солидарно от наследниците, заедно с лихвата по чл. 113 КСО. За събиране на сумите се издава разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а за лицата, които нямат постоянен адрес в страната – от длъжностното лице в Столично управление “Социално осигуряване.”

Новата редакция на чл. 85, ал. 1, т. 3 е направена във връзка с новосъздадената ал. 5 на чл. 114 от КСО.

Промяната в ал. 3 на чл. 85 от НПОС е във връзка с преминаване на Агенцията за държавни вземания към Националната агенция по приходите. Това налага някои промени във връзка с изпращането на документацията за надвзети суми по прекратени пенсии и отчитането на запори, наложени от публичен изпълнител при НАП.

Компетентните ТД на НАП със седалище и територия за обслужване в съответния областен град имат и офиси на територията на следните областни центрове както следва:

- ТД на НАП – София град: София град, София област, Перник, Благоевград и Кюстендил;.

- ТД на НАП – Пловдив: Кърджали, Пазарджик, Смолян, Ст.Загора и Хасково;

- ТД на НАП – Бургас : Ямбол и Сливен;

- ТД на НАП – Варна: Добрич, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Шумен;

- ТД на НАП – В.Търново: Видин, Враца, Габрово, Ловеч, Монтана и Плевен.

Тъй като структурите на НАП /седалищата на ТД на НАП и регионалните офиси/ напълно съответстват на 28 – те РУСО, при прилагане новата разпоредба на ал. 3 от чл. 85 от НПОС, всяко РУСО следва да изпраща преписките по задълженията на съответната териториална структура на НАП в областния град. Пълните адреси на структурите на НАП се намират на Интернет страницата на Националната агенция за приходите.

За отчитането на запори, наложени от публичен изпълнител при НАП, продължава да се използва бенифициент “4466 – удръжка, наложена по запорно съобщение от публичен изпълнител при НАП” по начина, разписан в писмо № 91–01–174/02.08.2006 г. Досегашният бенифициент “4477” се заличава, считано с промените по пенсиите за м. март 2010 г. и удръжките ще бъдат автоматично прекратени от ГДИС. Запорите, които се отчитат чрез него, следва да бъдат подадени в бенифициент “4466” чрез програмен продукт “SOB2000” с промените по пенсиите за м. март 2010 г.

От началото на 2010 г. за преводи на удръжки по запори към съответния бенифициент да се ползва информацията за банковите сметки, публикувана на Интернет страницата на Националната агенция за приходите: www.nra.bg /Плащане, Списък на банковите сметки на НАП, валиден от 01.01.2010 г., Сметки за принудително събиране на публични държавни вземания/.

С новата редакция на чл. 85, ал. 5 от НПОС се прецизира текста на разпоредбата по отношение акта, въз основа на който ще се извършва погасяване на задължението от неоснователно получените парични обезщетения и помощи от ДОО, документът, въз основа на който ще се извършва погасяването, както и длъжностните лица, които имат право да постановяват този акт. Предвид технологията на налагане на удръжки върху пенсиите, удържането продължава да се извършва с равни месечни погасителни вноски.

Изменението на чл. 85, ал. 6 от НПОС е във връзка с новосъздадената разпоредба на чл 114, ал. 5 от КСО. В случая следва да се постанови разпореждане от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. За лицата, които нямат постоянен адрес в страната разпореждането за събиране на надвзетата сума се постановява от длъжностното лице в Столично управление “Социално осигуряване.”

11. В чл. 117 от КСО:

а) в ал. 1, т. 2, буква "а" след думата "изменение" се добавя "и спиране".

С направеното допълнение се създава възможността разпорежданията, постановени на основание чл. 95 от КСО да се обжалват пред ръководителя на ТП на НОИ.

б) в ал. 4 думата "спогодби" се заменя с "договори за лица с постоянен адрес в чужбина".

С изменението се регламентира пред управителя на НОИ да се обжалват само разпореждания за пенсии по международни договори, които се изплащат в чужбина.

12. В § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителната разпоредба на КСО се изменя определението за осигурено лице:

"3. "Осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски."

13. В преходните и заключителните разпоредби на КСО:

а) в § 6, ал. 1 думите "31 декември 2009 г." се заменят с "31 декември 2011 г."

С направеното изменение е продължен срока на действие на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО - за пенсии, отпуснати до 31.12.2011 г. Следва да имате предвид, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии, без добавките към тях за 2010 г. остава непроменен – 700 лв.

Изменена е и разпоредбата на чл. 49, ал. 8 от НПОС. Съгласно направената промяна добавките по чл. 84 от КСО, отпуснати до 31.12.2011 г. включително, се изчисляват от ограничения по § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсиите на починалия съпруг /съпруга/. Изменението е във връзка с удължаване срока на действие на разпоредбата.

14. В чл. 16 от НПОС се създава нова алинея 4, съгласно която осигурителен стаж, зачетен от друга държава, с която Република България прилага международен договор в областта на социалното осигуряване, като положен при специфични условия на труд, съответстващ на първа и втора категория труд по българското законодателство се взема предвид при преценка на правото на пенсия в неговата календарна продължителност, без да се превръща по реда на чл. 104, ал. 2-8 КСО.

Тази разпоредба намира приложение при преценяване право на пенсия за ОСВ по § 4 от ПЗР на КСО и за осигурителния стаж в друга държава има основание да се приеме, че е стаж, положен при условията на първа или втора категория труд съгласно българското законодателство относно категоризиране на труда при пенсиониране. В този случай трябва да се изяснят с компетентната институция на другата държава условията на труд. При установяване на съответствие между условията на труд в България и тези в другата държава, този стаж следва да се вземе предвид от съответната категория календарно само за преценяване наличието на 10 години от първа категория, съотв. 15 години от втора категория или на 10 години осигурителен стаж, положен при условията на чл. 104, ал. 3 от КСО. При определяне на сбора от осигурителния стаж и възрастта чуждият осигурителен стаж не се превръща към трета категория по реда на чл. 104 КСО, а се взема предвид в продължителността за правото на пенсия, посочена от компетентната институция на другата държава. При изчисляване на пропорционален размер на пенсия за ОСВ чуждият осигурителен стаж участва в продължителността за изчисляване размера на пенсията, посочена от компетентната институция на другата държава, както в теоретичния, така и в пропорционалния размер. Следва да се има предвид, че българският стаж участва превърнат към трета категория, както при преценяване на правото на пенсия за ОСВ, така и при изчисляване на теоретичния и на действителния й размер (т.е. при съставяне на пропорцията, както в числителя, така и в знаменателя, БОС се посочва превърнат към трета категория).

15. Член 37, ал. 3 НПОС се изменя, като придобива следната редакция:

“(3) Когато осигурителният стаж, придобит извън страната, съвпада с български осигурителен стаж, същият се зачита при спазване на разпоредбите за приложимо законодателство на съответния международен договор.”

По този начин текстът е приведен в съответствие с разпоредбите за приложимо законодателство в международните договори в областта на социалното осигуряване.

16. Със създаването на новата ал. 5 на чл. 45а НПОС се създава възможност при постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, към което са приложени документи, удостоверяващи осигурителен стаж в държава, с която се прилага международен договор в областта на социалното осигуряване, до потвърждаването на стажа от другата държава, преценката на недостигащия осигурителен стаж да се извършва само въз основа на недостигащия българския осигурителен стаж, ако той е до 5 години, след изрично искане или съгласие от лицето. Подробни указания в тази насока са дадени с писмо № 91-01-7 от 06.01.2010 г. на Дирекция “Европейска интеграция и международни договори”.

17. Във връзка с влизането в сила от 01.11.2009 г. на Закона за платежните услуги и платежните системи е изменена разпоредбата на чл. 80, ал. 5 НПОС, както следва:

“(5) При превод на пенсии по лична банкова сметка на пенсионера или с поименен чек банковите преводни разноски са за сметка на пенсионера. Когато преводът се извършва по лични сметки, разкрити в банки на територията на държави-членки на Европейския съюз, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн, банковите преводни разноски за сметка на пенсионерите се приспадат от пенсията, преди извършване на превода.”

С изменената разпоредба отпада изискването НОИ да поема изцяло банковите преводни разноски при превод по банкова сметка на чуждестранен осигурителен институт. За в бъдеще банковите преводни разноски могат да се поделят между платеца и получателя.

Съгласно създадената нова ал. 6 на чл. 80 редът по ал. 5 не се прилага, когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

ІV. Съгласно § 8, ал. 1 от ПЗР на ЗБДОО за 2010 г. пенсиите не се осъвременяват по реда на чл. 100 от КСО за 2010 г.

На основание § 8, ал. 2 от ПЗР на ЗБДОО за 2010 г., индексиране на пенсиите за 2010 г. може да се извършва по ред и начин, определени от Министерския съвет, съобразно изпълнението на консолидираната фискална програма за 2010 г. При условие, че бъде приет акт на Министерския съвет за индексиране на пенсиите през 2010 г. своевременно ще бъдат дадени указания по прилагането му.

На основание § 12 от ПЗР на ЗБДОО за 2010 г. цитираните в настоящите указания разпоредби влизат в сила от 01.01.2010 г.

 

Реклама