Допълнение на указанията, дадени с т. 1 на писмо № 91-01-16/14.01.2005 г. на ГД Пенсии при НОИ

Печат
Понеделник, 25 Януари 2010 20:28
Последно променен на Петък, 18 Февруари 2011 13:18

ОТНОСНО: допълнение на указанията, дадени с т. 1 на писмо № 91-01-16/14.01.2005 г. на ГД “Пенсии” при НОИ в частта, отнасяща се за зачитане на осигурителен стаж съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, във връзка с чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП по “взаимно споразумение”, на член от домакинството на член-кооператора

 Във връзка с възникнали въпроси, отнасящи се до прилагане указанията дадени с т. 1 на писмо № 91-01-16/14.01.2005 г. на ГД “Пенсии” при НОИ, изразяваме следното становище, с което ги изменяме и допълваме, както следва:

На основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО , времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. По силата на чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП (раздел VІІІ. Зачитане на трудов стаж), трудов стаж по смисъла на отм. Закон за пенсиите се счита времето след 01.01.1957 г., през което лицата са работили като членове-кооператори, както и членове на домакинството на член-кооператор, които са работили.

Съгласно Примерния устав на трудовокооперативно земеделско стопанство (раздел “ІІ. Членуване, права и задължения на членовете” - чл. 2 от ПУ на ТКЗС от 1950 г. и чл. 4 от ПУ на ТКЗС от 1968 г.), член на ТКЗС може да бъде всеки трудещ се, навършил 16-годишна възраст, който лично или членовете на домакинството му редовно участват с труда си в производствената дейност на кооперативното стопанство.

На основание чл. 96, ал. 8 от отм. ППЗП, трудовият стаж на земеделските стопани-кооператори, придобит от 01.01.1957 г. до 30.06.1975 г. включително, се зачита съобразно разпоредбите, действали по време на полагането му.

Редът за пенсионното осигуряване на земеделските стопани-кооператори - членове на ТКЗС и членовете на техните домакинства, които са работили заедно с член-кооператора, първоначално е уреден в отм. ЗПЗСК (Обн., Изв., бр. 1/01.01.1957 г., в сила от 01.01.1957 г.) и отм. ППЗПЗСК (Обн., Изв., бр. 12/08.02.1957 г., отм. с § 16 от ПР на отм. ППЗПЗСК, Обн., Изв., бр. 77/25.09.1959 г.).

Пенсионната осигуровка по чл. 1 от отм. ЗПЗСК/1957 г. обхваща лица, с трайна нетрудоспособност поради старост (лична пенсия за старост) и за инвалидност поради трудова злополука (лична пения за трудова злополука). Осигуровката е задължителна и обхваща земеделските стопани-кооператори – мъже и жени, навършили 16-годишна възраст.

Земеделски стопанин-кооператор по смисъла на този закон е всяко лице, което членува в ТКЗС или е член от домакинството на член-кооператор.

За набиране на средства за изплащане на пенсиите на осигурените лица, с чл. 6 от отм. ЗПЗСК/1957 г., е учреден фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”. Средствата на фонда се набират от: 1) вноски от държавата чрез допълнително облагане при продажбата на спиртни напитки (подсладени спиртни напитки, ракия, вино, бира) и цигари, 2) вноски от ТКЗС, и 3) вноски на земеделските стопани-кооператори.

От 01.06.1961 г. влизат в сила нов ЗПЗСК (Обн., Изв., бр. 50/23.06.1961 г., отм.) и нов ППЗПЗСК (Обн., Изв., бр. 64/11.08.1961 г., отм.), с разпоредбите на които поетапно се разширява кръгът на осигурените с пенсия – първоначално инвалидите поради трудова злополука или професионално заболяване, а след това и инвалидите поради общо заболяване. От 01.09.1967 г. за работещите земеделски стопани-кооператори са въведени всички видове пенсии, получавани от осигурените по отм. Закон за пенсиите.

На основание чл. 2 от отм. ЗПЗСК/1961 г. и чл. 38 на отм. ППЗПЗСК (раздел “V. Трудов стаж”) на задължително осигуряване и пенсиониране по този закон подлежат земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства - мъже и жени, навършили 16-годишна възраст. Лицата под 16-годишна възраст, но навършили 14 години, допуснати на работа в ТКЗС, подлежат на задължително осигуряване и пенсиониране само за трудова злополука.

Не подлежат на осигуряване за старост по този закон онези членове на ТКЗС и членовете на техните домакинства, които участвуват в друга пенсионна осигуровка или получават лична пенсия за изслужено време и старост по Закона за пенсиите.

В чл. 43 на отм. ППЗПЗСК (раздел VІ. “Финансово устройство на осигуровката”) е посочено, че лицата, които не подлежат на осигуряване и пенсиониране по ЗПЗСК, както и осигурените само за злополука, не правят лична вноска за фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”.

Поради отдалечеността във времето, част от документацията на бившите ТКЗС не е съхранена, а в други случаи е водена неточно или некоректно. В редица случаи, изработените от членовете на домакинството на член-кооператора трудодни са вписвани само в неговата лична партида. В тази връзка е възприето и към настоящия момент да се прилагат указанията, дадени с писмо на бившата Централна дирекция за пенсионно осигуряване към Министерството на финансите с изх. № 7360/05.10.1977 г.

В т. 2 на цитираните указания е посочено, че членовете от домакинството на член-кооператора, които са участвали с труда си в работата на кооперативното стопанство, по взаимно споразумение могат да ползват надпланово изработените през съответната календарна година трудодни, отразени в личната партида на член-кооператора или всички изработени дни, ако на член-кооператора не е зачетен осигурителен стаж по реда на чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП, според вложения от всеки поотделно труд в стопанството.

Съгласно разпоредбите на чл. 40 от НПОС, чл. 101 от отм. ППЗП и осигурителен, съответно трудов стаж се установява с осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки, или с други документи за стаж, издаден въз основа на изплащателните ведомости, партидните книги или други първични разходооправдателни документи, които съдържат достатъчно данни, че трудовия стаж е действително положен, а така също и за неговата продължителност. В пенсионно-осигурителното законодателство (действащо и отменено) не съществува разпоредба, съгласно която да се зачита осигурителен/трудов стаж без документ за осигурителен/трудов стаж, издаден по реда на цитираните разпоредби, т.е. сключеното споразумение между страните, само по себе си не доказва полагане на труд и не е документ на база който може да се зачете осигурителен/трудов стаж.

Именно в тази връзка е важно лицата, желаещи да се възползват от разпоредбата на чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП да са уведомени, че времето, което се зачита за осигурителен стаж по тази разпоредба не е вид “дарен стаж” за членовете на домакинството /предимно децата/ на член-кооператорите. Цитираната разпоредба урежда зачитането на осигурителен стаж на лицата, приети за член-кооператори и на членовете на техните домакинства, които са работили в ТКЗС заедно с член-кооператора, за което време са задължително осигурявани за пенсия по Закон за пенсиониране на земеделските стопани-кооператори (ЗПЗСК). Този закон е отменен от 01.07.1975 г. (Обн., ДВ, бр. 53/1975 г.), като след тази дата на земеделските стопани-кооператори се отпускат пенсии по общия ред на отм. Закон за пенсиите. Нормативно е уредена възможността лицата, подлежали на осигуряване по отм. ЗПЗСК, да могат до 31.12.1980 г. да се пенсионират по условията на същия закон, ако това е по-благоприятно за тях.

Конкретна информация за действащите през годините нормативни актове, касаещи пенсионното осигуряване на земеделски стопани-кооператори, както и за размерите на определените лични вноски, с оглед зачитане на осигурителния стаж и пенсионирането им, е дадена в указания на бившата ГД “СО” при НОИ с писмо изх. № 91-01-145/04.08.1998 г.

1. За периода от 1 януари 1957 г. до 1 юли 1961 г.

За този период е в сила отм. ЗПЗСК/1957 г. Определената с чл. 10 от отм. ППЗПЗСК лична вноска на кооператорите за фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори” е в размер 0,5 на сто от годишния им личен доход от трудодни и рента.

Съгласно цитираната разпоредба вноската е задължителна за лицата, подлежащи на осигуряване по този закон, с изключение на получаващите пенсия за старост по същия закон, както и пенсия за изслужено време и старост и за инвалидност по отм. Закон за пенсиите.

2. За периода от 1 юли 1961 г. до 1 януари 1967 г.

От 1 юли 1961 г. е в сила новия ЗПЗСК/1961 г. С този закон е запазен фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”. Определената с чл. 43 от отм. ППЗПЗСК лична вноска на кооператорите за фонда е 2 на сто върху дохода, получен от кооператора през изтеклата година от стопанството.

Съгласно цитираната разпоредба лична вноска не правят лицата, които не подлежат на осигуряване и пенсиониране по ЗПЗСК, както и осигурените по този закон само за злополука.

3. За периода от 1 януари 1967 г. до 1 януари 1976 г.

Продължава действието на отм. ЗПЗСК/1961 г. Личната вноска на кооператорите остава в същия размер - 2 на сто от годишния личен доход (осн. ПМС № 29/1967 г.). Променена е осигурителната вноска на ТКЗС за фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”.

От 01.07.1975 г. се преустановява внасянето на личната вноска от кооператорите във фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”. Предвидените вноски от държавата за допълнително облагане при продажба на спиртни напитки, цигари и др. се правят по сметката на фонда до 31.12.1975 г.

4. За периода от 1 януари 1976 г. до 1 януари 1980 г.

От 01.01.1976 г. фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори” се влива в републиканския бюджет. Осигурителната вноска за земеделските стопани-кооператори в ТКЗС е установена в размер 20 на сто върху изплащаните трудови възнаграждения (осн. ПМС № 110/15.08.1975 г., Обн., ДВ., бр. 65/1975 г., ), като осигурителните вноски се внасят по сметката на ДОО.

5. За периода от 1 януари 1980 г. до 1 март 1991 г.

За този период осигурителните вноски за ДОО на земеделските стопани-кооператори са в размер 30 на сто върху изплатеното трудово възнаграждение.

6. За периода от 1 март 1991 г. до 20 май 1995 г.

Размерите на осигурителните вноски за този период се определят по реда на ПМС № 43/1991 г. (Обн., ДВ, бр. 23/1991 г.) според условията, при които лицата се пенсионират с пълна пенсия за изслужено време и старост. Определени са размери, съответно: за първа категория труд – 50 на сто, за втора категория труд – 45 на сто и за трета категория труд - 35 на сто върху изплатените брутни суми по трудови правоотношения или върху осигурителния доход.

Осигурителните вноски в тези размери са определени до 31.03.1996 г., а фиксираният в случая краен срок – 20.05.1995 г., е датата от когато организациите по § 12 ЗСПЗЗ окончателно са прекратили дейността си и са заличени от регистъра на съответния окръжен съд.

 

От направения цялостен анализ на нормативната уредба, касаеща пенсионното осигуряване на земеделските стопани-кооператори се налага следния извод: Осигурени само за трудова злополука, освен лицата под 16-, но навършили 14-годишна възраст, са и лицата, навършили 16-годишна възраст, чието участие с труд в ТКЗС има краткотраен/временен характер. Същите не внасят определената по закон до 01.07.1975 г. “лична вноска” на кооператорите за фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори” (осн. чл. 43 от отм. ППЗПЗСК).

Това обстоятелство изрично е посочено и в разпоредбата на чл. 2 отм. Правилник за социалното осигуряване на земеделските стопани-кооператори (Обн., ДВ, бр. 67/25.08.1967 г., в сила от 01.09.1967 г.). Правилникът е приет на основание чл. 2 от Указа за уреждане на някои въпроси по осигуряването и пенсионирането на земеделските стопани-кооператори (Обн., ДВ, бр. 50/27.06.1967 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 4 от правилника, “Лицата под 16-годишна възраст, но навършили 14-годишна възраст, и редовно учащите се в средни, полувисши и висши учебни заведения, както и земеделските стопани-кооператори и членовете на техните домакинства над 16-годишна възраст, които са същевременно работници или служители по трудов договор в друго предприятие, учреждение или организация или не са включени в плана на ТКЗС за редовна работа и не са заработили определения минимум по ал. I, II и III, допуснати временно на работа в ТКЗС, подлежат на осигуряване само за трудова злополука.”

Като се има предвид характера на селскостопанската работа, нейната сезонност и възможност за извършване от цялото домакинство, членовете от домакинството на член кооператора, които са били учащи “редовно обучение” в средни, полувисши и висши учебни заведения може да са упражнявали временно труд в производствената дейност на ТКЗС или в личното стопанство, предоставено на всеки един член-кооператор (осн. ПУ на ТКЗС от 1950 и 1968 г.), но поради временния му характер,този труд не е обхванат с разпоредбата на чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП.

С Инструкция № 5/30.06.2005 г. за приемане и съхраняване на разплащателните ведомости на прекратени осигурители без правоприемник, е уреден редът и условията за използването на документите, въз основа на които се установява осигурителен стаж и доходи на лицата, които са работили в организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В § 1 от ДР на Инструкцията са изброени в 12 точки кои документи се считат за такива, установяващи осигурителен стаж и доход на лицата, които са работили в ТКЗС. Включените в разпоредбата документи са следните:

1. документите по чл. 1 на инструкцията;

2. протоколните книги за установяване на членството в ТКЗС;

3. декларациите за членство в ТКЗС;

4. партидните книги за начислените трудодни на член-кооператорите и на членовете на техните домакинства срещу вложения от тях труд;

5. списъците на производствените бригади;

6. списъците на постоянно заетите на работа кооператори;

7. книгите за пенсионните вноски;

8. книгите за отработените трудодни на кооператорите;

9. книгите за семеен акорд;

10. изплащателните картони;

11. личните досиета;

12. азбучниците;

13. книгите за отчитане на труда.

В тази връзка, за да се зачете трудов стаж по реда на чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП, следва да се установи от приета за съхранение в “Архивното стопанство” на РУ “СО” първична документация на ТКЗС, алтернативно едно от двете обстоятелства: 1) че след 01.01.1957 г. дадено лице лично е работило в ТКЗС като член-кооператор, или 2) че след 01.01.1957 г. същото е работило в ТКЗС като член на домакинството на член-кооператор.

В случаите, при които в наличната документация на бившите ТКЗС по § 1 от ДР на Инструкция № 5/30.06.2005 г., съхранявана в АС към ТП на НОИ липсва информация за редовно участие с труд на дадено лице, както и за внесена лична вноска за времето до 01.07.1975 г. за фонд “Пенсиониране на земеделските стопани-кооператори”, обстоятелството, че е сключено “взаимно споразумение”, не е нормативно основание за зачитане на осигурителен стаж по КСО.

В тези случаи, служителите от сектор “Архивно стопанство” към РУ “СО”, следва да отказват издаване на удостоверение обр. УП-14.

Постановените разпореждания по идентични казуси до получаване на настоящите указания (с изключение на получените до тази дата писмени отговори по поставени конкретни въпроси), не следва да се изменят или отменят.

При всички случаи на постановяване на разпореждания за отпускане на друг вид пенсия или изменение размера на получаваната, ако е зачетен осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП без неоспорими писмени доказателства за полаган от лицето труд, същият не следва да се изключва от общия осигурителен стаж.

В случаите, при които вече е зачетен осигурителен стаж на това основание и лицето представи уд. УП-14 за отработени трудодни от родител член-кооператор за друг период, с оглед на допълнително зачитане на осигурителен стаж по чл. 76, буква “е” от отм. ППЗП, ако не са налични доказателства за полаган от лицето труд, същият не следва да се зачита.

С настоящите указания следва да се запознаят и служителите от сектор “Архивно стопанство” при РУ “СО”, с оглед коректното им прилагане.

Подобни статии: