Относно: здравно осигуряване на пенсионер, който работи като застрахователен агент и данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност

В запитването е представена следната фактическа обстановка:
1. Задълженото лице е пенсионер и работи като застрахователен агент. При представяне на годишната данъчна декларация за 2007 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ служител от ТД на НАП го е задължил да попълните Таблица 2 към Справката за окончателния размер на осигурителния доход. Във връзка с това поставя въпроса следва ли да прави годишно изравняване на осигурителния си доход за здравно осигуряване като самоосигуряващо се лице - застрахователен агент и съответно да внася здравни вноски?
2. Към запитването лицето прилага два броя копия на Решения на ТЕЛК, издадени на лица, които също работят като застрахователни агенти. При подаване на годишните си декларации по ЗДДФЛ същите са пожелали да ползват облекчение като лица с намалена работоспособност по реда на чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ. Органите по приходите са отказали ползването на цитираното облекчение с аргумент, че срокът на решенията е изтекъл. Поставя въпроса имат ли право тези лица на данъчно облекчение по чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 113/2007 г.), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 113/2007 г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.113 от 28.12.2007г.) изразяваме следното становище:

1. По първия въпрос
На основание чл. 4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО – в редакцията му за 2007 г.) лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност следва задължително да бъдат осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Конкретизиране на групите лица, които попадат в тази категория е направено в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани изпратени на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ – в редакцията й за 2007 г./. В чл.1, ал.5, т.1 от Наредбата е регламентирано, че за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл.164, ал.1 от Кодекса за застраховането и други
Съгласно чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането (ДВ бр. 103/2005 г., в сила от 01.01.2006 г., посл. изм. ДВ бр. 109/2007 г.) застрахователният агент е физическо лице или търговец, вписан във водения от комисията регистър по чл. 30, ал. 1, т. 9 от Закона за Комисията за финансов надзор, което срещу възнаграждение по възлагане от застраховател извършва застрахователно посредничество от негово име и за негова сметка. На основание  чл. 165, ал. 2 от същия кодекс упражняването на дейност като застрахователен агент от физическо лице е свободна професия.  
По силата на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност на тези лица се установява с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.1 от КСО/.
За лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение /граждански договор/ осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Тези лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Следва да се има предвид, че на основание чл.4, ал.6 от КСО самоосигуряващите се лица, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, т.е. лицето като работещ пенсионер, който упражнява дейност като застрахователен агент, не подлежи на задължително осигуряване, а може да се осигурява социално само по свое желание.
Аналогична разпоредба на чл.4, ал.6 от КСО обаче липсва в Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Съгласно чл.40, ал.1, т. 2 от ЗЗО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т.3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
Следователно лицето е задължено за периодите, през които е извършвало дейност като застрахователен агент по чл.164, ал.1 от КЗ  да се осигурява по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и да внася здравноосигурителни вноски.
Ежемесечните авансови здравноосигурителни вноски в този случай се внасят до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – 220лв. за 2007г.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната здравноосигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. /чл.6, ал.8 от КСО/.
За определяне на окончателния размер на здравноосигурителната вноска се попълва Таблица 2 към справката. Лицата определят окончателния размер на осигурителния си доход въз основа на годишния облагаем доход, деклариран в данъчната декларация. Окончателният размер на осигурителния доход не може да надвишава максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2007 г. (1400 лв.). Когато общият месечен осигурителен доход надвишава дохода, върху който са внесени авансово вноски, върху разликата следва да се довнесат здравноосигурителни вноски. Месечният осигурителен доход, с оглед изчисляването годишния размер на вноската, се получава, като годишният облагаем доход се раздели на броя на месеците, през които е упражнявана дейността. Размерът на здравноосигурителната вноска за 2007 г. е 6%.
2. По втория въпрос
Лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган могат да ползват данъчно облекчение по реда на чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ (в редакцията му, действаща за 2007г.), като сумата от годишните данъчни основи се намали с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа, която за 2007г. е в размер на 2400лв.
Според §2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане (ПЗР на ППЗСП) хората с трайни увреждания, на които намалената работоспособност е установена след навършване на възрастта за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или са я навършили в срока на решението на ТЕЛК (НЕЛК), ползват правата си по правилника пожизнено, независимо от определения в експертното решение срок. Тази разпоредба обаче ограничава регулативния си обхват само до ползването на социалните придобивки, предвидени в цитирания нормативен акт. Аналогична разпоредба се съдържа в чл. 73, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване, според която пенсиите за инвалидност на лица, навършили възрастта по чл. 68 от кодекса, се отпускат пожизнено.
Разпоредбите на данъчните закони, като част от финансовоправното регулиране на обществените отношения, се тълкуват и прилагат стриктно. Спрямо обществени отношения, уреждани от финансовоправни норми, не е допустимо прилагането на §2 от ПЗР на ППЗСП, поради което позоваването на тази разпоредба по отношение на данъчното облекчение за лица с намалена работоспособност е недопустимо.
Съгласно чл.101, ал.4 от Закона за здравето (обн., ДВ, бр.70 от 2004г., в сила от 01.01.2005г.) степента на трайно намалена работоспособност на лица, навършили 65-годишна възраст, се определя пожизнено. В тази връзка, с § 3 от ПЗР на същия закон е предвиден преходен режим – „лицата, на които до 31 декември 2004г. е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност, при навършване на 65-годишна възраст се смятат с пожизнено определена степен на трайна намалена работоспособност”. Това означава, че разпоредбата на §3 от ПЗР на Закона за здравето няма отношение към случаите, в които срокът на решенията, издадени от ТЕЛК или НЕЛК, е изтекъл преди 31 декември 2004г., т.е. преди влизането на закона в сила. Аргумент в тази насока е и разпоредбата на §2 от ПЗР на Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (обн., ДВ, бр.47 от 07.06.2005г.): „Постановени до 31 декември 2004г. експертни решения на ТЕЛК (НЕЛК), в които определеният срок на инвалидност не е изтекъл до тази дата, след 1 януари 2005г. се считат с определен пожизнен срок на инвалидност при навършена 65-годишна възраст на лицата.”

Във връзка с гореизложеното, когато в експертно решение на ТЕЛК (НЕЛК) е определен срок за степен на трайно намалена работоспособност или група инвалидност и този срок е изтекъл преди 31.12.2004г. се счита, че решението е с изтекъл срок.
 

Реклама