ОТНОСНО :  Внасяне на осигурителни вноски за лице, възстановено на работа след уволнение, признато за незаконно от компетентните органи

              В отговор на Ваше запитване, постъпило в ………..., Ви уведомяваме за следното:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (в редакцията след изм. - ДВ, бр. 1 от 2002 г., в сила от 01.01.2002 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) времето, през което лицата са останали без работа поради уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, се зачита за осигурителен стаж – от датата на уволнението до възстановяването им на работа.
За това време, ако лицето не е било осигурявано, се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение. Когато за периода на незаконното уволнение лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се дължат върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителните вноски са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд и за допълнително задължително пенсионно осигуряване – в професионален и в универсален пенсионен фонд. След 01.01.2003 г. възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски за периодите на оставане без работа поради незаконно уволнение, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
За времето, което се зачита за осигурителен стаж съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се дължат здравни вноски. Ако за това време лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, то трябва да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка – по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).  В случай, че е присъдено обезщетение на основание чл. 225 от КТ, върху същото се дължат здравноосигурителни вноски само, ако се отнася за периоди преди 1 януари 2003 г., съгласно действащата до тази дата разпоредба на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Когато в периода между уволнението и  възстановяването на лицето на работа същото придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, работодателят следва да внесе дължимите осигурителни вноски за целия период, включително и за този след пенсионирането. Разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО има задължителен характер по отношение на изразената в нея хипотеза, поради което следва да се прилага безусловно. Въпросът относно законосъобразността при определяне на началната дата или размера на пенсията е от компетентността на пенсионните органи.

   

Предвид изложеното, СОУ „Св. Св. Кирил и Методий” – гр. Смолян, в качеството му на осигурител, следва да внесе по описания по-горе ред дължимите осигурителни вноски за възстановеното на работа лице за целия период, през което същото е било без работа – от уволнението до възстановяването му на работа, независимо от обстоятелството, че за част от периода лицето е получавало пенсия.

Национална агенция за приходите

 

Реклама