Относно: осигуряване на член на осигурителна каса, упражняващ трудова дейност като едноличен търговец, през периода на ползване на отпуск за отглеждане на малко дете

В запитването се описва следната фактическа обстановка: Самоосигуряващо се лице П.А. в качеството си на едноличен търговец с фирма ЕТ „Х”  е член на Осигурителна каса. Г-жа П.А. работи по основен трудов договор като учителка и към настоящия момент е в отпуск по бременност и раждане. Същата желае да започне дейност във фирмата си по време на отпуска за отглеждане на малко дете. Във връзка с това се поставя въпроса какви осигурителни вноски дължи самоосигуряващото се лице П.А. за периода на ползване на допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст на детето на основание  чл. 164, ал. 1 от КТ при основния си работодател?  
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр.110/1999 г., посл. изм. ДВ бр.42/2009 г.), Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, в сила от 01.01.2000 г., обн. ДВ бр.21 от 17.03.2000 г., посл.изм. ДВ бр.12 от 02.2009 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 42/2009г.), Наредба № Н-8  за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ бр. 1/2006г., изм. ДВ бр.3/2009 г.), изразяваме следното становище:
Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й.
Няма пречка според българското законодателство лице, което е сключило трудово правоотношение с работодател, да упражнява и трудова дейност като едноличен търговец.           Извършването на трудова дейност е предпоставка за възникване на задължение за самоосигуряващото се лице да внася осигурителни вноски. Задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установява с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧ).
В случай, че лицето ползва отпуск по чл.164, ал.1 от КТ при работодателя си и когато по време на този отпуск упражнява дейност като едноличен търговец, същото следва да се осигурява като самоосигуряващо се лице на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба едноличните търговци са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор лицето може да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, на основание чл. 4, ал. 4 от КСО.
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, с  подаване на декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на месец януари на съответната календарна година, на основание чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧ.
По силата на чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за лицата, упражняващи дейност като еднолични търговци са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавно обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и се внасят по сметка на съответната компетентна териториална дирекция на НАП до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят.
Окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателната осигурителна вноска се дължи върху годишния осигурителен доход, определен като разлика между декларирания доход и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Осигурителните вноски се внасят за сметка на осигурените лица в размерите, определени за фонд "Пенсии" в срока за подаване на декларацията. Когато лицето с данъчната декларация за предходната година декларира доходи, получени за извършена дейност през минали години, подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
Здравното осигуряване на едноличните търговци се извършва по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване - върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица, определен със ЗБДОО, и годишно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 (от положен труд по безтрудови правоотношения), съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО. Здравната вноска е за сметка на самоосигуряващите се лица. За 2009 г. същата е определена в размер на 8 на сто (чл.2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г.).
На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски включва всички възнаграждения, включително начислени и неизплатени и други доходи от трудова дейност.
В хипотезата, при която лицето извършва трудова дейност като едноличен търговец и възобнови трудовата си дейност по трудово правоотношение, за същото ще се прилага разпоредбата на чл. 6, ал. 10 от КСО.
Съгласно тази разпоредба за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.  доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2.
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение;
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н–8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, в компетентната териториална дирекция на НАП се подават декларации образец № 1 в срок не по-късно от 10 дни след внасянето на авансово дължимите осигурителни вноски за съответния месец. Еднократно до 30 април се подава и Декларация образец № 6 за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година. В същата самоосигуряващите се лица декларират в отделна колона задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната.
Следователно от гореизложеното следва да заключим, че задължението за осигуряване като едноличен търговец отпада единствено в случай, че същият не упражнява трудова дейност.

Национална агенция за приходите

 

Реклама