Относно: дължимост на осигурителни вноски по чл. 4, ал. 1 от КСО и по чл.40, ал. 1 от ЗЗО при липса на доказателства за осигурителен доход

Постъпило е писмо с приложен протокол на орган по приходите по постъпило в ТД на НАП писмено запитване за изразяване на становище във връзка с приложението на осигурителното законодателство. Съгласно изложеното в него при извършване на проверка на осигурител, преглед на представените документи от ревизираното лице и  събраните доказателства е установено следното:
С Решение на Районен съд е признато съществуването на трудово правоотношение между осигурителя и осигуреното лице за периода от 01.03.2001 г. до 31.01.2002 г. В разплащателните ведомости на осигурителя за горепосочения период не е открито името на лицето и съответно начислени и изплатени възнаграждения за него. Липсват данни и за внесени за същото лице осигурителни вноски. Във връзка с гореустановеното се поставят следните въпроси:
1. Следва ли да се зачете на лицето периода от 01.03.2001 г. до 31.01.2002 г. за трудов стаж?
2. Дължат ли се осигурителни вноски по реда на чл. 4, ал. 1 от КСО и по чл. 40, ал.1 от ЗЗО и върху какъв осигурителен доход? 
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., загл. изм. - ДВ, бр. 67 от 2003 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998 г., изм. ДВ бр.1/2002г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 от КСО и продължава до прекратяването й (чл. 10 от КСО).
Осигурителните вноски за същите се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход за съответната година, и се разпределят в съотношение между осигурителите и осигурените (чл. 6, ал. 3 от КСО в редакцията му до 31.12.2002 г.).
Съгласно чл. 9, ал. 1 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са били дължими или внесени осигурителни вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 5 от същия кодекс (в редакцията му до 31.12.2002 г.).
От гореизложеното става ясно, че за работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, за периода от 01.01.2000 г. до 31.12.2002 г. осигурителните вноски стават дължими, когато месечните възнаграждения на осигурените лица се изплатят. Това обстоятелство, както и размера на осигурителния доход, се установява по ведомости за заплати и други документи за изплатени възнаграждения, както и по данъчни декларации по Закона за облагане доходите на физическите лица (отм.). Основен принцип в осигурителното законодателство е, че осигурителният доход, върху който се изчисляват осигурителни вноски, следва да е определен въз основа на писмени доказателства и да е установено каква точно сума е получена. Хипотетичен доход няма, защото това би довело до неоснователно получаване на осигурителни плащания от фондовете на ДОО, в т.ч. и пенсии. В случаите, когато ревизираните лица не представят доказателства и писмени обяснения за дължимите осигурителни вноски (осигурителен доход не се доказва само с писмени обяснения – чл. 56, ал. 3 от ДОПК), в производството по установяване на задължения за задължителни осигурителни вноски могат да се приобщят доказателства, събрани в хода на ревизия, приключила с влязъл в сила ревизионен акт. Предвид липсата на срок, в който е допустимо образуването на производство за установяване задълженията за задължителни осигурителни вноски (по аргумент от разпоредбата на чл. 109, ал. 1 от ДОПК), могат да се приобщят и доказателства, събрани в хода на ревизии, извършени преди повече от пет години и отразени в констатациите на ревизионни актове, данъчни ревизионни актове или данъчно-облагателни актове.Тези действия могат да бъдат извършени при едновременното наличие на следните условия:
- идентичност на периодите, за които са установени данъчните задължения и на периодите, определени за установяване на осигурителните задължения на същия ревизиран субект;
- различие между установени задължения за задължителни осигурителни вноски, с които е намалена облагаемата основа по реда на чл. 20,ал.1, чл. 21, ал. 1 или чл. 22, ал. 1, т.2 от ЗОДФЛ при предходна ревизия и установените осигурителни задължения при настояща ревизия.
В осигурителното законодателство липсва разпоредба, която да дава възможност за изчисляване размера на дължимите осигурителни вноски при липса на доказателствени документи на база на средната годишна работна заплата на наетите по трудово правоотношение за страната за съответната година. Поради това считаме, че е неправилна  констативно-съобразителната част на заключението към експертизата до Районен съд          на вещото лице, поради което същата не е годно доказателствено средство за установяване размера на дължимите осигурителни вноски по реда на ДОПК.
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗЗО осигурителният доход, върху който се изчисляват задължителните здравноосигурителни вноски се установява по ведомости и други документи за изплатени възнаграждения, по пенсионни картони, изплатени болнични листове, изплатени обезщетения за безработица и по данъчните декларации по ЗОДФЛ. Когато липсват основания за осигуряване по чл. 40, ал. 1, т. 1-13 от ЗЗО (2001 г.), чл. 40, ал. 1, т. 1-14 от ЗЗО (2002 г.), същите следва да се внесат от лицето на основание чл. 40, ал.1, т. 14 от ЗЗО (2001г.), чл. 40, ал. 1, т. 15 от ЗЗО (2002 г.)

По отношение заверката на трудовия стаж за периода, за който районният съд е признал за действително трудовото правоотношение за периода от 01.03.2001 г. до 31.01.2002 г. същата не е в правомощията на Националната агенция за приходите, разписани в чл. 3 от ЗНАП. 

 

Реклама