Последно променен на Събота, 05 Септември 2009 12:46

от Вержиния Заркова, експерт в НОИ

Провеждането на държавното обществено осигуряване на работещите по трудови договори и на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества се извършва на две различни основания. Това са разпоредбите на чл. 4, ал. 1, т. 1 и т. 7 от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно тези разпоредби както работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, така и изпълнителите по договори за управление и контрол са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове.

Осигуряването на едно от посочените основания не изключва внасянето на осигурителни вноски по другото основание. Поради това, когато едно и също лице е наето по трудово правоотношение и едновременно с това е управител на търговско дружество, за него се дължат осигурителни вноски върху възнагражденията, получени и от двете места.

Осигурителните вноски и по трудовото правоотношение, и по договора за управление в търговското дружество се дължат върху получените възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен праг, определен за всяка длъжност в зависимост от основната икономическа дейност на осигурителите, и не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване. Осигурителните вноски се начисляват и внасят от всеки осигурител поотделно.

Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху сбора от двата дохода на осигурените лица е регламентирано в чл. 6, ал. 10 от кодекса за социално осигуряване, съгласно който: "За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:

1. Доходи по трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол на търговски дружества и от трудова дейност като член-кооператори

2. Осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители

3. Доходи за работа без трудово правоотношение."

Доходите от дейностите, посочени в точка 1 от горната разпоредба, се поставят на първо място, когато осигурените получават едновременно с това и доходи от дейностите, посочени в т. 2 и 3. Доходите от дейностите, посочени в т. 1, обаче са равнопоставени помежду си, т.е. редът, по който са изброени, не означава, че при образуването на сбор от тези осигурителни доходи задължително на първо място трябва да се постави доходът от трудовото правоотношение. Поради това, когато осигурените получават различни доходи по посочените в точка 1 правоотношения, те сами трябва да определят основния си осигурител и да посочат поредността на доходите си при образуването на максималния осигурителен доход.

Това задължително трябва да се извърши, когато сборът от осигурителните доходи е по-голям от определения размер на максималния месечен осигурителен доход. Ако осигурените изберат трудовото си правоотношение за основно, осигурителният доход по договора за управление ще допълва месечния осигурителен доход, върху който ще се изчислят осигурителните вноски до определения максимален размер. В аналогичната ситуация, когато по трудовото правоотношение осигурителните вноски са внесени върху максималния размер на осигурителния доход върху дохода, получен за управлението, осигурителни вноски не се дължат. / dnevnik.bg

 

Реклама