Уредбата на обезщетенията за старост е дадена в чл. 44-51 на дял III, глава трета от Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и чл. 15, чл. 36-38 от дял I, глава първа от Регламент (ЕИО) № 574/72 за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71.
От 01.01.2007 г. Регламент № 1408/71 се прилага в отношенията с всички държави членки на Европейския съюз, а от 01.08.2007 г. и в отношенията с държавите от Европейското икономическо пространство.

Общите разпоредби за отпускане на пенсии за старост (за осигурителен стаж и възраст) са посочени в чл. 44 от Регламент № 1408/71. В чл. 45 от регламента е уреден принципът на сумиране на осигурителните периоди, а именно, когато правото на обезщетение зависи от придобиването на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, обезщетенията следва да се отпускат на база целия осигурителен стаж на претендиращото лице.
Това означава, че съгласно чл. 44, ал. 2 от Регламент № 1408/71 подадено заявление за отпускане на пенсия се отнася за всички държави членки на Европейския съюз, на чиито осигурителни закони е било подчинено лицето.
Съществуват три изключения от посоченото правило:

1. Претендиращото лице изрично е пожелало изплащането на обезщетението, на което има право съгласно законодателството на някоя от държавите членки, да бъде отложено (чл. 44, ал. 2).
2. Претендиращото лице не отговаря на законовите изисквания на една от държавите членки на ЕС, на които е било субект (чл. 49).
3. Наличие на осигурителни периоди или периоди на пребиваване с продължителност под една година. Съгласно чл. 48 от Регламент № 1408/71 тези периоди не се вземат предвид при изчисляване на пенсията от компетентната институция, съгласно чието законодателство са придобити, освен ако въз основа на тези периоди възниква право на пенсия според разпоредбите на това законодателство. В този случай осигурителният стаж, по-малък от 12 месеца, следва да се вземе предвид от другата държава членка или, когато участват повече от две държави членки на ЕС, те разпределят помежду си пропорционално осигурителния стаж, по-малък от 12 месеца, в зависимост от придобития съгласно техните законодателства стаж.

В чл. 15 на Регламент № 574/72 са уредени правилата за сумирането на периоди. Разпоредбата предвижда йерархия относно периодите, в случаите когато има съвпадане на осигурителни периоди или периоди на пребиваване, завършени съгласно законодателството на две или повече държави членки:

  •  периодите, придобити по схема за задължително осигуряване, имат превес пред периодите, придобити по схема за доброволно или продължено осигуряване по избор на лицето (чл. 15, ал. 1, б. “б” от Регламент № 574/72);
  •  осигурителните периоди имат превес пред приравнените (например болест, майчинство) на осигурителни периоди (чл. 15, ал. 1, б. “в” от Регламент № 574/72).

При определяне правото на обезщетение трябва да се вземат под внимание само тези периоди, придобити в друга държава членка на Европейския съюз, които не съвпадат с периодите, придобити в собствената държава, като се съблюдават общите правила за сумиране.

ВАЖНО: При преценяване на правото на пенсия, съгласно чл. 68, ал. 1-3 от Кодекса за социално осигуряване, за изчисляване на сбора от продължителността на осигурителния стаж и възрастта, стажът, положен на територията на РБългария, се сумира със стажа, положен на територията на други държави членки на Европейския съюз (за определяне на т.нар. “точки”), но само за преценка на правото на пенсия.

При изчисляването на размера на пенсията се взема предвид само стажът, положен на територията на РБългария.
Изчисляването на пенсията се извършва по два начина - пряко и пропорционално. Начинът на изчисление зависи от характера на пенсията. При т.нар. самостоятелна пенсия - това е пенсията, правото на която възниква, без да е необходимо сумиране на осигурителни периоди, чл. 46, ал. 1 от Регламент № 1408/71 предвижда на първо място - пряко изчисляване на размера съгласно прилаганото от компетентната институция законодателство (пряко изчисление) и второ - изчисляване на пропорционален размер, като след сравняване на двата размера, лицето има право на по-високия от тях.
При т. нар. пенсия по регламента, за която е необходимо сумиране на осигурителни периоди, се изчислява само пропорционален размер съгласно чл. 46, ал. 2 от Регламент № 1408/71.
Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1, б. “б” от регламента, в случаите когато размерът на самостоятелната пенсия, изчислен по пропорционалния принцип, е равен или по-малък от този, изчислен само съгласно прилаганото законодателство (пряко изчисление), това условие може да бъде премахнато чрез изрично посочване от страна на компетентните органи в Приложение I, част В на Регламент № 1408/71.
България е направила запис в Приложение I, част В относно “всички молби за пенсии за осигурителен стаж и възраст, пенсии за инвалидност поради общо заболяване и наследствени пенсии”, което означава, че, ако лицето въз основа на българските осигурителни периоди отговаря на изискванията за отпускане на пенсия съгласно българското законодателство, без да е необходимо сумиране с осигурителни периоди от други държави членки на ЕС, то съгласно чл. 46, ал. 1, б. “б” от Регламент № 1408/71, компетентната българска институция ще изчисли размера на обезщетението при прилагане само на националното законодателство, без да извършва сравнение с пропорционален размер.
В случай че лицето притежава осигурителен стаж, придобит в няколко държави членки на Европейския съюз, и правото на обезщетение възниква само след сумирането му, съгласно чл. 46, ал. 2 от Регламент № 1408/71, всяка от държавите членки трябва да изчисли пропорционално обезщетение, като:

  •  първо - компетентната институция изчислява размера на обезщетението, за което съответното лице би могло да претендира, както ако всички периоди на осигуряване, които са придобити съгласно законодателството на държавите членки, чийто субект е било лицето, са придобити в компетентната държава членка, съгласно прилаганото от нея законодателство. Този размер на обезщетението се нарича теоретичен;
  •  второ - компетентната институция определя действителния размер на обезщетението въз основа на посочения теоретичен размер, съобразно съотношението на периодите на осигуряване, придобити съгласно законодателството на тази държава членка, към общия брой на периодите на осигуряване във всички останали държави членки на ЕС.

Заявленията за пенсии се подават до компетентната институция по място на пребиваване на заявителя (чл. 36 от Регламент № 574/72). Компетентните институции на всяка държава членка на Европейския съюз са посочени в Приложение № 2 към Регламент № 574/72.
България компетентна институция по отношение на пенсиите е Националният осигурителен институт (НОИ). Отпускането и изплащането на пенсии при прилагане разпоредбите на европейските регламенти в областта на социалната сигурност се извършва централизирано от длъжностните лица в Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” при НОИ.
При подадено заявление за пенсия компетентната институция използва съответният Е-формуляр в зависимост от вида на пенсията. Заявления могат да се подават на всеки от официалните езици на Европейския съюз.

При попълване и изпращане на съответния Е-формуляр се спазват следните правила:

  •  посочва се датата на подаване на заявлението;
  •  проверява се точността на информацията, предоставена от заявителя чрез официалните документи, приложени към формуляра на заявлението, или потвърдени от компетентен орган или органи;
  •  прилагат се необходимите документи в подкрепа на искането, като самото заявление се подава по образец, предвиден в законодателството, прилагано от проучващата институция - за България се използва удостоверение обр. УП-1;
  •  заявителят трябва да посочи законодателството, съгласно което претендира за пенсия, в случай че иска отлагане на някое от обезщетенията.

Един от основните принципи при координирането на системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз е износът на обезщетения.

Основното правило за износимост на обезщетенията се съдържа в чл. 10, ал. 1 на регламента.

Съгласно цитираната правна норма отпуснатите обезщетения не могат да бъдат намалявани, изменяни, спирани или прекратявани поради това, че лицето пребивава на територията на държава членка на Европейския съюз, различна от тази, в която те са отпуснати.

Националният осигурителен институт е институцията, която осъществява износа на пенсии. Добавките, изплащани към пенсиите и еднократно изплащаните суми към пенсиите въз основа на актове на правителството, също ще се изнасят в други държави членки на ЕС, с износа на съответната пенсия. Не се изнася само добавката по чл. 1, ал. 1 от Указ № 1611 за увеличаване пенсиите на инвалидите от Отечествената война 1944-1945 г., тъй като на основание чл. 4, ал. 4 от Регламент № 1408/71, този регламент не се прилага за обезщетения за пострадали от войни или последици от тях.
Износът на дългосрочни обезщетения (пенсии) в чужбина е уреден в чл. 53-58 и чл. 77 от Регламент 574/72. Съществуват две основни процедури, които уреждат износа на дългосрочни обезщетения: непряко изплащане на обезщетенията чрез органите за връзка на съответните държави членки и директно плащане чрез превод по личната банкова сметка на лицето, разкрита в чужбина или на територията на Република България, или чрез поименен чек на адреса на пребиваване.

Не подлежат на износ социалната пенсия за старост по чл. 89 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), пенсията за особени заслуги по чл. 91 КСО и персоналните пенсии по чл. 92 от кодекса.

от Елена ВЛАДИМИРОВА, гл.специалист в Дирекция “Европейска интеграция и международни договори” на НОИ   

Източник: Труд и право

 

Реклама