В последно време министерството на труда особено много се гордее с увеличението на приходите от осигуровки през първото тримесечие на годината, постигнато благодарение на въведените минимални осигурителни прагове и регистриране на трудовите договори. Може би е нормално държавните чиновници да се радват когато в бюджета влизат повече пари, но за хората, които плащат данъци и осигуровки, е важно какво получават срещу тях. Осигурителната вноска в момента е 42,7% от заплатата, като по-голямата част (29%) представлява пенсионна осигуровка.

 

Българската пенсионна система

Година

Коефициент на заместване (средна пенсия като % от средната заплата)

2003

38.1%

2010

32.6%

2020

27.8%

2030

26.4%

2040

25.7%

2050

24.6%

В България ако човек на възраст между 20 и 30 години започне работа, той внася 27% задължителна пенсионна осигуровка за държавния пенсионен фонд (внасят се и 2% задължителна вноска в частен фонд). Държавният пенсионният фонд обаче получава известна субсидия от държавния бюджет, която се финансира от данъците (т.е. пак от същия работещ човек), така че реално този човек внася около 30% в пенсионния фонд. След около 40 години този човек ще се пенсионира и ще получава пенсия, равна на около 25% от средния доход в страната (т.е. коефициентът на заместване е около 25% според прогнозата на НОИ). За сравнение, в момента средната пенсия е около 38% от средния доход и пенсиите се възприемат като много ниски. Може да си представим, че когато станат 25% едва ли ще бъдат приемани за високи. Виждаме, че човек, който работи 40 години и внася по около 30% от заплатата си в държавния пенсионен фонд, ще е пенсионер около 15 години и получава пенсия, която е едва 25% от заплатата.

 

Хонг Конг

Възраст, при която човек започва да внася пенсионни осигуровки

Месечна пенсия като дял от последната заплата

Песимистичен вариант

Оптимистичен вариант

18

72%

126%

20

67%

114%

25

56%

90%

30

47%

70%

35

38%

53%

40

30%

40%

45

23%

28%

50

16%

19%

55

10%

11%

60

5%

5%

Нека сравним българската пенсионна система с две други страни - Чили и Хонг Конг. В Чили само 22 години след провеждане на пенсионна реформа пенсията е около 70% от заплатата, при това осигурителната вноска е едва 10%. Така, срещу една трета от осигуровките, които се плащат в България, чилийците получават 2 пъти по-високи пенсии в момента и ще получават 3 пъти по-високи след 40 години, когато българските пенсии ще спаднат още повече като дял от заплатата. В Хонг Конг изчисленията показват, че ако в момента един човек между 20 и 25 години започне работа и внася 10% от дохода си като осигуровка, след 40 години той ще получава пенсия, която ще е между 60% и 100% от последната му заплата според различните прогнози. Отново виждаме, че при много по-ниска от българската пенсионна вноска ще се получава много по-висока пенсия.

На какво се дължи тази голяма разлика между пенсиите в България и тези в Чили и Хонг Конг? Тя се дължи на това, че пенсионните системи в Чили и Хонг Конг са основани на капиталонатрупващ принцип, при който всеки работещ внася осигуровките си по лична сметка в пенсионен фонд, като тези средства се натрупват и инвестират. Инвестирането носи доходност и в резултат на това средствата нарастват всяка година. Така при пенсиониране всеки човек има натрупана значителна сума в пенсионната сметка, от която получава пенсията си. Българската пенсионна система е от така наречения разходопокривен тип, при който сегашните работещи внасят осигуровки, с които се изплащат пенсиите на сегашните пенсионери. За тази система Световната банка твърди, че намалява икономическия растеж и не защитава възрастните (World Bank, Averting the Old-Age Crisis: Policies to Protect the Old and Promote Growth, 1994, New York: Oxford University Press).

Това, което буди особено недоумение, е, че министерството на труда се гордее, че с напълно антипазарни методи е вкарало малко повече пари в пенсионна система, която е тотално неефективна, вместо да се заеме с реформата й, за да може с по-малко пари да постигне по-добри резултати.

Източник ime.bg

 

Реклама