Кодекс на международното частно право

Печат

КОДЕКС НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО

Обн. ДВ. бр.42 от 17 Май 2005г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.47 от 23 Юни 2009г.

Част първа.
ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава първа.
ОБХВАТ НА КОДЕКСА

Предмет
Чл. 1. (1) Разпоредбите на този кодекс уреждат:

1. международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела;

2. приложимото право към частноправните отношения с международен елемент;

3. признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България.

(2) По смисъла на този кодекс частноправно отношение с международен елемент е отношение, свързано с две или повече държави.


Принцип на най-тясната връзка
Чл. 2. (1) Частноправните отношения с международен елемент се уреждат от правото на държавата, с която те се намират в най-тясна връзка. Съдържащите се в кодекса разпоредби относно определянето на приложимото право изразяват този принцип.

(2) Ако приложимото право не може да бъде определено въз основа на разпоредбите на част трета, прилага се правото на държавата, с която отношението по силата на други критерии се намира в най-тясна връзка.


Съотношение с международни договори, международни актове и други закони
Чл. 3. (1) Разпоредбите на този кодекс не засягат уредбата на частноправните отношения с международен елемент, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Република България или в друг закон.

(2) При прилагането на международен договор или на друг международен акт се съобразяват международният характер на неговите разпоредби, установената в тях квалификация и необходимостта да се постигне еднообразие в тяхното тълкуване и прилагане.


Част втора.
МЕЖДУНАРОДНА КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА И ДРУГИ ОРГАНИ. ПРОИЗВОДСТВО ПО МЕЖДУНАРОДНИ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА
Глава втора.
КОМПЕТЕНТНОСТ НА БЪЛГАРСКИТЕ СЪДИЛИЩА И ДРУГИ ОРГАНИ
Обща компетентност
Чл. 4. (1) Международната компетентност на българските съдилища и други органи е налице, когато:

1. ответникът има обичайно местопребиваване, седалище според устройствения си акт или местонахождение на действителното си управление в Република България;

Прочетете целия КОДЕКС НА МЕЖДУНАРОДНОТО ЧАСТНО ПРАВО

Подобни статии: