ОТНОСНО: изменения и допълнения на Кодекса за социално осигуряване, свързани с изплащане на паричните обезщетения за болест и майчинство от държавното обществено осигуряване

В Държавен вестник бр. 49 от 29 юни 2010 г. е публикуван Закон за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване. Промените влизат в сила от 01.07.2010 г.

1. Съгласно изменението в чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО думите ,,програмата “В подкрепа на майчинството” се заменят с “програми за подкрепа на майчинството”.

Направените промени имат за цел да обхванат всички програми за подпомагане на родителите за връщането им на работа и предотвратяване получаването на парични обезщетения от средствата на ДОО по чл. 53 и чл. 54 от КСО от лицата, включили се в някои от програмите по същото време.

Програмата “Отново на работа” е аналогична на програмата “В подкрепа на майчинството”, и предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове парично обезщетение по чл. 53 и чл. 54 и за периоди преди 1 юли 2010 г. не следва да се изплаща, когато детето се отглежда по тази програма.

2. Във връзка с изменението на чл. 53, ал. 4 и чл. 54, ал. 3 от КСО е изменено изречение второ на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както следва: “Лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица”.

3. В преходните и заключителни разпоредби се създава §22о с временно действие за периода до 31 декември 2010 г., съгласно който:

- осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение, като е без значение дали първият, вторият и третият работен ден са разположени в рамките на един или два месеца.

Разпоредбата се прилага за временна неработоспособност, настъпила след 30 юни 2010 г. и преди 1 януари 2011 г. За временна неработоспособност с начало преди 30 юни 2010 г. осигурителят изплаща на лицето среднодневното брутно възнаграждение за първия работен ден от отпуска по болест.

Както и досега осигурителите ще продължават да вписват в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващия се” на болничния лист броят на работните дни/работните часове, включени в периода на неработоспособността, през които лицето е следвало да работи - дните с право на парично обезщетение, и първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност, за които се изплаща възнаграждение от работодателя или работните часове, съответстващи на тези три работни дни. Когато лицата работят при сумирано изчисляване на работното време или на смени по часов график, часовете, за които осигурителят изплаща възнаграждение, са часовете за първите три работни дни съобразно дневното работно време на осигуреното лице по трудовия му договор /позиця 5 на т. 16 от декларация образец № 1/.

Пример:

Лице представя на осигурителя болничен лист за временна неработоспособност за период от 03.07.2010 г. до 09.07.2010 г. вкл. Тъй като първите два дни от временната неработоспособност са почивни, осигурителят следва да изплати на лицето 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за следващите три работни дни /5, 6 и 7/ по болничния лист, като посочи работните дни, за които лицето има право на парично обезщетение, и дните, за които ще получи възнаграждение от осигурителя, в т. 3 от раздел “Данни от осигурителя/самоосигуряващият се” на болничния лист. В случая се вписват 5 работни дни.

- паричното обезщетение по чл. 42, ал. 2 от КСО се изплаща, когато временната неработоспособност е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването, за срок не повече от 30 календарни дни.

Тази разпоредба се прилага за временна неработоспособност настъпила след 30 юни 2010 г. и ако е настъпила до един месец от прекратяване на трудовия договор или осигуряването.

Следва да имате предвид, че едномесечният срок от прекратяване на договора или осигуряването се брои съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс. Срокът, който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Пример:

Правоотношението на лицето е прекратено, считано от 22.06.2010 г. То представя на осигурителя болничен лист с начало на временната неработоспособност от 19.07.2010 г. В случая лицето ще има право на парично обезщетение за не повече от 30 календарни дни, тъй като временната неработоспособност е настъпила след 30.06.2010 г. и е до един месец от прекратяване на трудовия договор. В примера едномесечният срок от прекратяване на правоотношението изтича на 22.07.2010 г. вкл.

- паричното обезщетение по чл. 42, ал. 3 от КСО се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношенията или договорите с изключение на паричното обезщетение за трудова злополука и професионална болест, което се изплаща до възстановяване на работоспособността или до установяване на инвалидност.

Разпоредбата се прилага в случаите, в които правоотношението на лицето е прекратено след 30 юни 2010 г. и временната неработоспособност е настъпила преди прекратяване на срочни трудови и служебни правоотношения.

Пример:

Лице е представило на осигурителя болничен лист с начало на временната неработоспособност от 28.06.2010 г. Правоотношението му е прекратено, считано от 05.07.2010 г. В посочения случай парично обезщетение ще се изплаща за не повече от 30 календарни дни след прекратяване на правоотношението, тъй като договора на лицето е прекратен след 30.06.2010 г.

Подобни статии:
 

Новини

Реклама