ИНФОРМАЦИЯ

ЗА РАБОТОДАТЕЛИ И НАЕТИТЕ ОТ ТЯХ ЛИЦА ОТНОСНО КОМАНДИРОВАНЕ В ДРУГА ДЪРЖАВА - ЧЛЕНКА НА ЕВРОПЕЙСКОТО ИКОНОМИЧЕСКО ПРОСТРАНСТВО

 

I. Държави - членки
на Европейското икономическо пространство

Белгия, Франция,  Германия, Италия, Люксембург, Холандия, Дания, Ирландия, Обединено Кралство, Гърция, Португалия, Испания, Австрия, Финландия, Швеция, Естония, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Чехия, България, Румъния, Лихтенщайн, Исландия и Норвегия

 

II. Основно правило

Съгласно разпоредбите на Регламент на Съвета (EИО) № 1408/71 за прилагане на системи за социална сигурност, наетите лице се подчиняват на осигурителното законодателство само на една държава-членка.

По принцип това е законодателството на държавата, в която наетото лице работи (държавата по месторабота), независимо в коя държава-членка  на ЕС/ЕИП живее или в коя се намира неговия работодател.
Лице, наето на борда на кораб, плаващ под флага на държава-членка на ЕС/ЕИП, се подчинява на законодателството на тази държава (държавата на флага).

Държавните служители и приравнените на тях лица са подчинени на законодателството на държавата-членка на ЕС/ЕИП, на което се подчинява учреждението, в което работят.

 

III. Изключение от основното правило:
Командироване в друга държава-членка на ЕИП

При спазване на основното правило, извършването на работа (дори и за кратък период от време) на територията на друга държава – членка на ЕС/ЕИП или на борда на плавателен съд, плаващ под флага на друга държава – членка, води до промяна на осигурителното законодателство, което се прилага спрямо наетото лице.
За избягване на тези нежелани ситуации, разпоредбите на Регламент на Съвета (EИО) № 1408/71 предвиждат възможност при определени условия наетото лице да остане подчинено на законодателството на държавата – членка в която обичайно упражнява трудова заетост.

1. Условия

Условията, при които наетото лице може да продължи да участва в българската система за социална сигурност, т.е. спрямо него да е приложимо българското осигурително законодателство са следните:

  • ·    Работата, която ще извършва в чужбина да не е за период по-голям  от 12 календарни месеца,
  • * Временното прекъсване на работата в чужбина не представлява прекъсване на командироването. Същият период на командироване ще продължи след прекъсването.
  •  
  • ·    Непосредственно преди командироването/изпращането, наетото лице трябва да е било подчинено на  българското осигурително законодателство.
  • ·    Наетото лице да не се командирова/изпраща с цел да заеме мястото на друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл,
  • ·    Да съществува пряка връзка между наетото лице и работодателя, който го командирова, т.е. всички права и задължения по трудовото правоотношение да се запазват за целия период на командироването.
  • ·    Работата на наетото лице в приемащата държава да се извършва от името на командироващото го предприятие.
  •  

 

2. Наето лице с оглед да бъде командирован

Ако лице е наето с оглед да бъде командировано/изпратено, съществуват допълнителни условия.
Задължително трябва да се поддържа пряка връзка между наетото лице и изпращащата компания за времето на командироване, а работодателят трябва обичайно да извършва значителна дейност в България.

 

3. Значителни дейности

За да се прецени дали работодателя обичайно извършва значителна дейност, се вземат предвид следните факти:

  • ·    местонахождението на регистрирания офис, седалище и място на управление,
  • ·    броя на административния персонал в България и в другата държава,
  • ·    мястото, където се наемат лицата, които ще бъдат командировани и където се сключват повечето договори с клиенти,
  • ·    законодателството, което важи за договорите, сключени между работодателя и неговите работници от една страна, и неговите клиенти от друга, както и
  • ·    бизнес оборота.

 

4. Удостоверение E 101

Принадлежността към българското осигурително законодателство се потвърждава в „Удостоверение относно приложимото законодателство”- E 101, което се издава от съответните компетентни Териториалните дирекции на НАП.

  • Данните, необходими на ТД на НАП за издаване на удостоверението са посочени във „Искане за издаване на удостоверение относно приложимото законодателство за наето лице”.

 

5. Продължаване срока на командироване

Ако продължителността на работата в чужбина, поради непредвидими обстоятелства, превиши 12 месеца, наетото лице може да остане подчинено на българското осигурително законодателство, но за период не по дълъг от още 12 месеца. Условие за такова продължаване е компетентната институция в държавата на временната работа да даде съгласието си, след подадено от страна на работодателя заявление преди края на първоначалния дванадесетмесечен период.
Искане за продължаване на срока се прави чрез удостоверение E 102, което може да се получи от ТД на НАП.

6. Проверки

През периода на временната работа в чужбина, Националната агенция за приходите извършва проверки, за да установи дали са  все още са налице условията, при които наетото лице може да остане подчинено на българското осигурително законодателство

7. Държавни служители

Държавните служители са подчинени на осигурителното законодателство на държавата-членка, което е приложимо за администрацията, която ги е наела на работа. Така държавните служители в България, командировани от работодателя си в друга държава-членка, се подчиняват на разпоредбите на българското осигурително законодателство. Това правило важи независимо каква е очакваната продължителност на трудовата заетост в  другата държава-членка на ЕС/ЕИП.

IV. Изключение по общо споразумение

Възможно е в интерес на наетото лице да се направи изключение от посочените горе правила, ако Националната агенция за приходите постигне съгласие за това с чуждестранната компетентна институция.
Искане за допускане на изключение се прави в Централно управление на Националната агенция за приходите.

 

V. Други изключения от основното правило

Съществуват разпоредби за приложимото законодателство в ситуации на трудови заетост, различни от описаните горе. Такъв е случаят например за:

  • ·    лице, което обичайно работи в две или повече държави-членки;
  • ·    лице, което е упражнява трудова дейност като наето лице в една държава-членка и самостоятелна трудова заетост в друга държава-членка.
  •  

Свържете се с ТД на НАП за повече информация.

 

Тази информация е основана на:

    • Регламент на Съвета (EИО) № 1408/71 от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети  лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността;
    • Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72 от 21 март 1972 г. за определяне на реда за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети  лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността;
    • Решение 181 на Административната комисия за социална сигурност на работници мигранти
    • Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
 

Реклама