Последно променен на Неделя, 14 Февруари 2010 12:27

След началото на работата на НАП от 01 януари 2006 г. дейността по набиране на средства от задължителни здравноосигурителни вноски на лицата се осъществява от Националната агенция за приходите.

Здравноосигурителните вноски се превеждат, независимо от това дали се отнасят за периоди преди или след 1 януари 2006 г. по сметките на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. На страницата Банкови сметки на териториални дирекции можете да намерите банковите сметки, параграфите по Единния бюджетен класификатор, както и бюджетните идентификационни номера (БИН) за плащане на дължимите здравни вноски. Те са изложени също във всички териториални поделения на НАП и в търговските банки.

Компетентна териториална дирекция за физическите лица, включително едноличните търговци е териториалната дирекция на НАП по постоянния адрес.

За осигурените лица:

Работодателите, осигурителите и техни клонове и поделения, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица, са длъжни от възникване на основанието за здравно осигуряване, ежемесечно да превеждат тези вноски и представят данни за осигурените лица, (независимо от това, дали се отнасят за периоди преди или след 01 януари 2006 г.) в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (респективно един от 15–те офиса на териториалната дирекция на НАП в София — бившите данъчни подразделения ), с декларации — по образец, утвърден за съответната година.

За неосигурените лица:

Лицата, които не подлежат на осигуряване на друго основание и се осигуряват за своя сметка съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО. Същите превеждат ежемесечно или авансово здравноосигурителните си вноски по ЕГН, по банковата сметка на компетентната териториална дирекция на НАП. Те не следва да подават Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице” (Наредба № Н–8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица).

За българските граждани, които са пребивавали извън страната:

Българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. — 31 декември 2004 г. и не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ (личен лекар), могат да уредят здравноосигурителния си статут чрез подаване на молба — декларация по §19 в от преходните и заключителни разпоредби на Закона за здравното осигуряване. Лицата удостоверяват периодите на пребиваване извън страната с един от следните документи:

· копие на задграничния паспорт, от който са видни датите на влизане и излизане от страната;

· удостоверение от съответната районна дирекция на вътрешните работи;

· документ, издаден от компетентните органи на съответната държава, преведен по реда на Правилника за легализациите, заверките и преводите на документи и други книжа.

Когато молбата–декларация се подава от упълномощено лице, освен горепосочените документи, се прилага и копие от пълномощното.

С влизането в сила на чл. 40а от ЗЗО от 21 декември 2005 г., българските граждани, включително тези с двойно гражданство, които са длъжни да осигуряват себе си и пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след предварително подадено заявление до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите.

Здравноосигурителните права на тези лица след завръщането им в страната се възстановяват след изтичане на 6 последователни месеца, през които лицето е осигурявано по реда на чл. 40 от Закона за здравното осигуряване.

Здравните права на посочените лица след завръщането им в страната могат да се възстановят и след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските.

До възстановяване на осигурителните им права лицата заплащат стойността на оказаната им в страната медицинска помощ на изпълнителите.

 

Реклама