Последно променен на Петък, 12 Юли 2013 17:04

Според изложеното съдържание, Вие сте трима съдружници в адвокатско съдружие. В писмото си пишете, че една част от приходите си ще разпределяте ежемесечно под формата на трудови възнаграждения, а останалата част ще се разпредели след приключване на данъчната година /31.12.2013 г./ в определено процентно съотношение.

В тази връзка задавате следните въпроси:
1. Възможно ли е това разпределение да се извърши под формата на дивидент?
2. Следва ли разпределената сума да се обложи според разпоредбите на чл. 38 от ЗДДФЛ?

Според изложената от Вас фактическа обстановка, отговаряме принципно на поставените въпроси, тъй като към писмото си не прилагате учредителния или друг договор, сключен за формирането на адвокатското съдружие.

Съгласно чл. 52, ал. 1 от Закона за адвокатурата /ЗА/, адвокати могат да обединяват дейността си чрез договор за съдружие. Към отношенията между тях се прилагат правилата за дружеството по чл. 357 - 364 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, доколкото разпоредбите на тази глава не предвиждат друго.

По своята правна форма адвокатското съдружие е дружество по смисъла на ЗЗД и на основание чл. 2, ал. 2 от Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/ такова дружество /неперсонифицирано дружество/ се приравнява на юридическо лице и е данъчно задължено по смисъла на корпоративния закон. Съгласно чл.1, т.1 от ЗКПО обект на облагане с корпоративен данък е реализираната през данъчната година печалба. Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчен финансов резултат /печалба/загуба/ е счетоводният финансов резултат, определен в съответствие с дефиницията дадена с § 1, т. 16 от ДР на закона и преобразуван по реда на чл. 22 от корпоративния закон. След определяне на счетоводния финансов резултат като разлика между приходи и разходи и след преобразуването му за данъчни цели, печалбата, която е формирана от адвокатското съдружие може да бъде разпределена между съдружниците съразмерно с техния дял /чл. 361 от ЗЗД/
Отношенията между адвокатското съдружие и неговите съдружници за полагането на личен труд в дружеството се уреждат обичайно с договор. Във всички тези случаи между адвоката и адвокатското съдружие следва да се третира въпроса за получаваното възнаграждение във връзка с данъчното облагане.

На основание §1, т.26, б. ,,и" от ДР на ЗДДФЛ, считано от 1 януари 2010 г., по смисъла на този закон, трудови правоотношения са и правоотношенията независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери.

Видно от цитираната разпоредба от обхвата й не са изключени правоотношенията, които възникват между адвокатите – съдружници и съответното адвокатско съдружие, в което те членуват. На основание чл.36, ал.1 от Закона за адвокатурата (ЗА), адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Възнагражденията, които се изплащат от адвокатското съдружие на съдружниците в тези случаи, следва да се третират като доходи от трудови правоотношения по смисъла на §1, т. 26, б. ,,и" от ДР на ЗДДФЛ, доколкото не попадат в обхвата на §1, т. 26, б. ,,а" - ,,з" от ДР на закона.

Авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения, включително и на тези, които се дефинират като такива на основание §1, т. 26, б. ,,и" от ДР на ЗДДФЛ, е регламентирано в разпоредбата на чл.42 от ЗДДФЛ.
Това означава, че след като доходите са дефинирани като трудови за целите на данъчното им облагане, се прилагат правилата, разписани в ЗДДФЛ за доходите от трудови правоотношения по отношение на формирането на облагаемия доход, годишната данъчна основа, авансовото облагане и т. н., а именно:

1. Авансовият данък се определя от работодателя (адвокатското дружество) месечно на базата на месечна данъчна основа (чл.42, ал.1 от ЗДДФЛ).
2. Месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по §1, т. 26, б. ,,и" от ДР на ЗДДФЛ, се определя, като облагаемият доход по чл.24 от ЗДДФЛ, начислен за съответния месец, се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на КСО и ЗЗО.
По отношение на конкретния Ви въпрос следва да се има предвид посоченото по-горе относно разпределението на печалбата. Същата може да бъде разпределена между съдружниците съразмерно с техния дял /чл. 361 от ЗЗД/ и по смисъла на §1, т.5, буква "б" от ДР на ЗДДФЛ е дивидент. Според посочената разпоредба дивидент е доход от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции.

Съгласно нормата на чл. 38, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на:
1. местно или чуждестранно физическо лице от източник в България;
2. местно физическо лице от източник в чужбина.

Нормата на чл.38, ал.2 от ЗДДФЛ регламентира,че окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределение на дивидент. Данъчната ставка е 5 на сто съгласно чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ.

На основание чл.65, ал.2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент и на основание чл. 56 от ЗДДФЛ, в същия срок следва да се декларира с декларацията по чл. 55 ал.1 /обр. 4001/.
Съгласно чл. 66, ал.1 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода, а декларацията по чл. 55, ал. 1 се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която подлежат на внасяне дължимите данъци / чл. 57 от ЗДДФЛ/.
Текстът на чл.73, ал.3 от ЗДДФЛ посочва, че доходите по чл.38, ал.1, т.2 се включват в справката по ал.1 за данъчната година, през която е взето решението за разпределяне на дивидента.
Следва да имате предвид, че за данъчни цели когато взаимоотношенията между адвоката и адвокатското дружество се осъществяват при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа и които се отличават от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица /чл.15 от ЗКПО/.
Определение на понятието "свързани лица", съгласно §1, т.13 от ДР на ЗКПО се съдържа в §1, т.3 от допълнителните разпоредби на Данъчно осигурителния процесуален кодекс, съгласно които адвокатите - съдружници и адвокатското дружество за данъчни цели са свързани лица, по смисъла на § 1, т. 3, букви "в", "г", "е", "ж" и "м". / НАП

 

Реклама