Последно променен на Сряда, 13 Февруари 2013 10:06

Относно: подаване на декларация и внасяне на авансово удържан данък за доходи от наем, начислени/изплатени през м. декември 2012 г. съгласно разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Според изложеното в запитването в сайта на НАП на 09.01.2013 г. е публикувано становище за сроковете за плащане и подаване на декларации за удържан авансов данък по чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ и чл. 44, ал. 4 от същия закон. Лицето желае повече разяснения като посочва:

  • С нормите на чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ се определят данъчно задължените лица – предприятия и самоосигуряващи се лица – платци на тези доходи;
  • В чл. 43, ал. 7 и чл. 44, ал. 6 от ЗДДФЛ са посочени сроковете за внасяне;
  • В чл. 56 от ЗДДФЛ се определя срокът за деклариране на тези задължения;
  • Срокът за внасяне на тези задължения е регламентиран в чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ;

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на  ЗДДФЛ (ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 94/2012 г.) изразяваме следното  становище:
Предприятията и самоосигуряващите се лица, които през месец декември 2012 г. са изплатили доходи от друга стопанска дейност и от наем и са удържали авансов данък по реда на чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, трябва да внесат този данък в срок до 10 януари 2013 г. В същия срок лицата трябва да подадат и декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължими данъци.
Данъците, които са удържани през 2012 г. от платците на доходи, но не са внесени към 31.12.2012 г., тъй като срокът за внасянето им изтича след 01.01.2013 г., се внасят в сроковете, действащи към момента на удържането на данъците, т.е. прилагат се старите срокове. Тези данъци също трябва да се декларират с новия образец на декларация (4001), като срокът за подаване на декларацията съвпада със срока за внасянето на данъците. Основание за прилагане на изменените норми на чл. 55 и следващи от ЗДДФЛ спрямо правоотношения, които са възникнали през 2012 г., когато удържаните от платеца доходи не се декларираха, е § 60 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗИД на ЗДДС). В същата изрично е посочено, че по реда на раздел II от глава единадесета на ЗДДФЛ се декларират и данъците, дължими за доходи, начислени/изплатени до 31 декември 2012 г., подлежащи на внасяне след 1 януари 2013 г., както и данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г. За данъците, дължими, но невнесени към 31 декември 2012 г., срокът за подаване на декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ е 31 юли 2013 г.  
Цитираната в запитването норма на чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ, според която данъкът, който предприятията и самоосигуряващите се лица - платци на доходи, са задължени да удържат по чл. 43, ал. 4 и чл. 44, ал. 4, се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, се отнася за случаите, в които авансовият данък е удържан след 01.01.2013 г.
По отношение на прилагането на сроковете в правната доктрина е наложен един основен правен принцип, съгласно който нормите за сроковете, установени в нов закон, не се прилагат към започнали да текат заварени срокове, освен ако за завършването им по стария закон се изисква по-дълъг срок от предвидения в новия закон. Това правило е приложимо и в настоящия случай, тъй като предприятията и самоосигуряващите се лица, които през месец декември 2012 г. са изплатили доходи от друга стопанска дейност и от наем и са удържали авансов данък по реда на чл. 43, ал. 4 и чл.44, ал. 4 от ЗДДФЛ, съгласно действаща към датата на удържане на данъка разпоредба на чл. 65, ал. 11 от ЗДДФЛ, е трябвало да внесат този данък в срок до 10 януари 2013 г. Същевременно новата ал. 12 на чл. 65 от с.з. предвижда значително по – дълъг срок за внасяне на данъка (до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода). Очевидно е, че в случая е налице започнал да тече срок за внасяне на данъка, регламентиран в старата редакция на закона, който е по-кратък от този, предвиден в новата нормативна уредба. В противен случай би било налице противоречие предвид това, че данъкът вече е удържан в изпълнение на задължението за това по действащата до 31.12.2012 г. разпоредба, а нормата в сила от 01.01.2013 г., предвижда, че тези доходи не подлежат на авансово облагане, когато същите са придобити през четвъртото тримесечие.      
Освен това е необходимо да се има предвид, че разпоредбата на чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ (редакция след 01.01.2013 г.) е материално правна. Разграничението между материалноправни и процесуалноправни норми се изразява в това, че първите посочват правата и задълженията, а вторите реда за осъществяването им. Често законът заварва висящи правоотношения, възникнали при действието на стария закон, но преди да приключи правоотношението влиза в сила нов закон. Принципно положение е, че материалноправните норми нямат обратно действие, освен ако законът изрично не им придаде такова. По отношение на процесуалните норми важи правилото, че същите имат обратно действие, доколкото новата процедура винаги е по-съвършена.
Принципното положение е нормативно разрешено в текста на чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА) - новият закон няма обратно действие, ако това не е предвидено с изрична разпоредба на закона. Това означава, че законът има действие за в бъдеще. Обратното действие на новия закон е относимо само към висящи правоотношения.  Обратно действие на закона имаме, когато новият закон се „връща назад във времето” и преурежда по нов начин възникнали и заварени юридически факти и правоотношения, като това е предвидено с изрична разпоредба на закона, какъвто е случаят с § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. Важно е да се отбележи, че ако в преходните или заключителните разпоредби на закона не е предвидено обратно действие към заварени юридически факти или правоотношения, новият закон няма да има такова действие.
С оглед на посоченото отношенията следва да се реализират не според новия материален закон, а според материалния закон, който е бил в сила към момента на тяхното възникване, стига заварените правоотношения да са възникнали валидно при действието на стария закон. 
Процесуалният закон се прилага незабавно спрямо всички заварени висящи процесуални правоотношения. Изключение от това правило може да бъде дадено със самия нов процесуален закон, ако в преходни и заключителни разпоредби на закона е предвидено, че висящите правоотношения  ще се регулират до приключването им от стария процесуален закон.
Предвид горното може да се обобщи, че за да се приложи нормата на стария процесуален закон, е необходимо да има изрична норма за това. Обратно – при материално-правните разпоредби не е необходима такава, а тъкмо напротив – за да се приложи нормата на новия закон е необходима изрична разпоредба. С други думи ако няма изрична разпоредба, материалната норма не преурежда заварения случай, а се прилага действащата до тогава разпоредба.
Видно от изложеното може да се обобщи, че в настоящия случай визираните в запитването норми, касаещи удържането и внасянето на данъка са материалноправни и поради липсата на преходен режим за внасяне на удържани данъци през м. декември 2012 г., същите следва да се внесат в сроковете, действащи към момента на удържането на данъците, т.е. в срок до 10 януари 2013 г. Декларирането на същите се извършва по реда на новия закон съгласно изричната разпоредба на § 60 от ПЗР на ЗИД на ЗДДС. / Въпроси и отговори НАП

ЗДДФЛ    чл. 43, ал. 4
ЗДДФЛ    чл. 44, ал. 4
ЗДДФЛ    чл.55, ал.1
ЗДДФЛ    чл. 65, ал. 11
ЗДДФЛ    чл. 65, ал. 12

 

Реклама