Последно променен на Неделя, 18 Ноември 2012 13:48

В запитването е посочено, че дружество е наемател на недвижими имоти, които са собственост на физически лица, регистрирани по ЗДДС. Физическите лица издават фактури по силата на разпоредбите на ЗДДС. Дружеството издава сметки за изплатени суми съгласно изискванията на ЗДДФЛ. Така всеки месец дружеството разполага с два документа за един и същ разход.

Въпросът, който се поставя е: Ще бъде ли нарушение, ако физическите лица продължават да издават фактури с ДДС, дружеството да заплаща целия наем, а физическите лица сами да внасят данък от 10% всеки месец и в същото време дружеството да издава сметки за изплатени думи, които само да се прилагат към годишните данъчни декларации на наемодателя?

Съобразявайки правна уредба за 2012г., изразяваме следното принципно становище:

В данъчно отношение, доходите от наем са квалифицирани като отделен източник на доход, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

На основание на чл. 44, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. В тези случаи, размерът на дължимия авансов данък се определя, като облагаемият доход по чл. 31 от същия закон се умножи по данъчната ставка 10 на сто.

Съгласно чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или 31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които се предоставят на лицето придобило дохода. Образците на сметката за изплатени суми и на служебната бележка се утвърждават със заповед на министъра на финансите и се обнародват в „Държавен вестник". Механизмът за авансовото облагане на доходите е развит в утвърдения формуляр на „Сметка за изплатени суми", като към отделните редове е посочен начинът за изчисляването им. Спазването на този механизъм е гаранция за правилното определяне на дължимия от платеца авансов данък.

По смисъла на чл. 113, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117. Изключение от тази норма е предвидено в чл. 113, ал. 3 от закона, като е указано, че фактура може да не се издава: за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, за доставки на финансови услуги по чл. 46, за доставки на застрахователни услуги по чл.47, за продажби на самолетни билети, при безвъзмездни доставки и др.

Предвид факта, че отдаването по наем на помещение на юридическо лице не е сред изброените изключения, за физическите лица - наемодатели е задължително издаването на фактура със съдържание, отразяващо изискванията на ЗДДС.

Видно от изложеното до тук, няма законова възможност физическите лица наемодатели да внасят сами авансовият данък върху дохода. За дружество, което не удържа и внася авансов данък и издава сметки, които не са попълнени правилно и не отговарят на изискванията на закона са предвидени административно наказателни санкции. В допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ с чл. 81 е предвидено за лице-платец на доход, което не удържи или не внесе в срок данък, да се наказва с глоба или имуществена санкция в размер до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 2000 лв. С разпоредбата на чл. 81а от ДР на ЗДДФЛ платецът на доход, който, като е задължен, не издаде и не предостави на лицето, придобило дохода, образците по чл. 45, ал. 1, 2, 4 и 7, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер до 250 лв., освен ако лицето не подлежи на по-тежко наказание. За нарушения, извършени за повече от едно физическо лице, глобата или имуществената санкция се налага поотделно за всяко физическо лице. При повторно нарушение глобата или имуществената санкция е в размер до 500 лв./ Въпроси и отговори НАП

 

Реклама