Последно променен на Неделя, 18 Ноември 2012 13:19

Фирмата има клиент от Германия. Възложен е монтаж на детайли, като материалите се предоставят от клиента – работа на „ишлеме”. Получават се изделия от метал с проформа фактура, монтират се и същите се изнасят обратно на клиента, като се издава фактура за монтажа. За целите на монтажа са закупени преси и приспособления, които клиента желае да заплати. Същите ще останат на разположение на дружеството без да напускат фабриката, докато договора за монтаж е в сила.

Поставени са следните въпроси:

1. Фактурата за продажба на пресите и приспособленията трябва ли да е с начислен 20 % ДДС, като същите се ползват за монтажа. Ако е така, може ли клиента да подаде молба за възстановяване на ДДС.

2. Транспортните разходи към клиента за вноса и износа на полуфабрикатите как следва да се фактурират – с или без начислен ДДС.

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:

По първи въпрос:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.

За да е приложим режимът, установен за ВОД, за съответната доставка на стоки следва да са налице кумулативно следните условия:

1. Доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната.

2. Получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка.

3. Предмет на доставката са стоки.

4. Възмездност на доставката.

5. Транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.

От изложената в запитването фактическа обстановка, е видно, че приспособленията и пресите няма да се транспортират в друга държава членка, а остават на територията на България.

За данъчното третиране на доставката се прилага общият ред на облагане за доставки на стоки с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл. 17. ал. 1 от ЗДДС. Съгласно посочената правна норма, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.

Предвид гореизложеното, за Вас като регистрирано по ЗДДС лице, възниква задължение за начисляване на ДДС, при ставка на данъка 20% съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

За Вашия клиент е възможно прилагането на разпоредбите на чл.81, ал.1, т.1 от ЗДДС. Там е предвидено възстановяване на платеният данък на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на страната, но са установени и регистрирани за целите на ДДС в друга държава членка - за закупени от тях стоки и получени услуги на територията на страната. С Наредба № Н-9 от 16.12.2009г. за възстановяването на ДДС на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността се определят условията и редът за възстановяване на начислен ДДС за закупени стоки, получени услуги и осъществен внос на територията на страната.

По втори въпрос:

Във връзка с недостатъчно добре формулиране на въпроса за фактуриране на транспортни разходи към клиента от Германия, изразяваме следното принципно становище:

Мястото на изпълнение на транспротните услуги се определя по правилата на чл.22, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, в зависимост от статута на получателя на услугата - данъчно незадължено лице или данъчно задължено лице и предназначението на услугата – за независимата икономическа дейност или за лични нужди на получателя или неговите работници и служители. Мястото на изпълнение на услугата от своя страна определя приложимия данъчен закон, приложимата данъчна ставка и лицето-платец на данъка. Поради това от особена важност е правилното и точно определяне на статута на получателя. Третирането на спедиторските услуги е аналогично на третирането на транспортните услуги – чл.22, ал.4 и ал.5 от ЗДДС.

В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя, дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.

Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност /Регламента/, който влиза в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави-членки, поради което българското дружество, доставчик на транспортните услуги следва да се съобрази с правилата, регламентирани в него.

Съгласно чл. 18, ал. 1, буква "а" от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчнозадължено лице когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.

В този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят – в Германия.

Съгласно чл.86, ал.3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната./ Въпроси и отговори НАП

 

Реклама