Последно променен на Понеделник, 27 Август 2012 13:37

Според изложеното в запитването, за „Б” ЕООД е открито производство по несъстоятелност с Решение № …/14.10.2011 г. на ВОС, определена е начална дата на неплатежоспособността – 14.06.2011 г. и е назначен временен синдик в производството по несъстоятелност.

С Решение № …/21.03.2012 г. ВОС обявява дружеството в несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността на предприятието. На събранието на кредиторите, проведено на 10.04.2012 г., е назначен нов синдик. Решението е вписано в търговския регистър при Агенцията по вписванията на 27.03.2012 г. Прилагат копия на горецитираните решения.

С оглед изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

1. Задължителна ли е дерегистрацията по ЗДДС от датата на обявяване на несъстоятелността?

2. Задължено ли е дружеството да подаде декларация по ЗКПО за периода от началото на годината до датата на вписване на обявяването на несъстоятелността в търговския регистър?


При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22.12.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 99 от 16.12.2011 г.) изразяваме следното становище:

Данъчно третиране по ЗДДС:

Съгласно чл. 107, т. 4, б. ”а” от ЗДДС прекратяването на юридическо лице - търговец, с или без ликвидация е основание за задължителна дерегистрация.

В чл. 109 от ЗДДС е регламентирана процедурата за дерегистрация по инициатива на лицето. В ал. 1 на чл. 109 от ЗДДС е посочено, че в случаите по чл. 107, т. 3 и 4 лицето подава заявление за дерегистрация в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в 14-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство по чл. 107 – прекратяването на юридическото лице – търговец.

На основание чл. 154, ал. 1, т. 4 от Търговския закон /ТЗ/, дружеството се прекратява при обявяването му в несъстоятелност. Следователно, в конкретния случай следва да се приеме, че дружеството е прекратено и е налице хипотезата на чл. 107, т. 4, б. „а" от ЗДДС - прекратяване на юридическо лице - търговец, с или без ликвидация, което е основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС.

По силата на чл. 634а от ТЗ производството по несъстоятелност се смята за открито от датата на решението по чл. 630, ал. 1, а на основание чл. 712, ал. 1 от същия закон решението за обявяване в несъстоятелност действа по отношение на всички.

Съгласно чл. 634 от ТЗ решението по чл. 630 от ТЗ подлежи на незабавно изпълнение. Тъй като предвид разпоредбата на чл. 634 от ТЗ решението за обявяване на несъстоятелност подлежи на незабавно изпълнение, датата на вписването му в търговския регистър и датата на влизането му в сила са без значение за определяне на датата на възникване на основанието за задължителна дерегистрация по ЗДДС. Нормата на чл. 622 от ТЗ не обвързва действието на решението за обявяване в несъстоятелност с момента на вписването му в търговския регистър, за разлика от други такива случаи като например чл.263ж от ТЗ, където изрично е постановено, че преобразуването има действие от момента на вписването в търговския регистър.

Следователно следва да се приеме, че в настоящия случай дружеството се счита за прекратено от датата на постановяването на решението от 21.03.2012 г. на ВОС. От този момент е налице хипотезата на чл. 107, т. 4, б. ”а” от ЗДДС, която е основание за задължителна дерегистрация по ЗДДС и започва да тече и срокът за подаване на заявление за дерeгистрация по чл. 109, ал. 1 от ЗДДС.

Данъчно третиране по ЗКПО:

На основание чл.159 от ЗКПО към датата на вписването в търговския регистър на прекратяването се дължи корпоративен данък. Корпоративният данък се определя на базата на данъчната печалба за периода от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. При определянето на данъка се приспадат внесените авансови вноски от началото на годината до датата на вписване на прекратяването. Към момента на прекратяването не се подава данъчна декларация.

Разпоредбата на чл. 160, ал. 1 от данъчния закон определя, че дължимият корпоративен данък се внася в 30-дневен срок от датата на вписване на прекратяването.

На основание гореизложената нормативна уредба в конкретния случай прекратяването на дружеството е вписано в търговския регистър на 27.03.2012 г. Задължение на дружеството е да определи размера на дължимия корпоративен данък за периода от 01.01.2012 г. до 27.03.2012 г. и в 30-дневен срок от тази дата да го внесе в приход на бюджета. Към датата на вписване на прекратяването и към датата на внасяне на дължимия корпоративен данък дружеството няма задължение да подава данъчна декларация за периода от 01.01.2012 г. до 27.03.2012 г.

С оглед пълнотата на изложението, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбите на чл. 161, ал. 2; чл. 162, ал. 2 и чл. 163, ал. 2 от ЗКПО последният данъчен период на данъчно задължено лице, прекратено с обявяване в несъстоятелност, обхваща времето от 1 януари на годината, в която е извършено заличаването, до датата на заличаването. Данъчната декларация за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал.2, се подава от лицето, изпълняващо длъжността синдик, в 30-дневен срок от датата на заличаване на данъчно задълженото лице заедно с копие от съдебното решение за заличаването. Корпоративният данък, дължим за последния данъчен период, определен по чл. 161, ал. 2, се внася до датата на заличаването../ Въпроси и отговори НАП

ЗДДС, чл. 107, т. 4, б. "а";
ЗДДС, чл. 109, ал. 1;
ЗКПО, чл. 159;
ЗКПО, чл. 160, ал. 1;
ЗКПО, чл. 161, ал. 2;
ЗКПО, чл. 162, ал. 2;
ЗКПО, чл. 163, ал. 2

 

Реклама