Поставени са следните въпроси:

  1. Дължи ли се данък, ако дружеството не върне в предвидените срокове допълнителните парични вноски и се наложи същите да бъдат отписани като задължение?

  2. Какво е основанието и в какъв размер?

Предвид посочена информация и съобразявайки относимата правна уредба изразяваме следното принципно становище:

Съгласно чл. 134, ал. 1 от Търговския закон /ТЗ/ по решение на общото събрание съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок при следните условия:

- за покриване на загуби и

- при временна необходимост от парични средства.

Видно от горепосочените разпоредби на ТЗ размерът на допълнителната парична вноска и периода, в който същата да бъде внесена се определя от решението на общото събрание на дружеството. Предвид съдържанието на нормата дружеството следва да върне допълнителната парична вноска на съдружниците съобразно уговорения срок. Допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството /чл. 134, ал. 3/.

Тъй като направените вноски подлежат на възстановяване в определен срок, същите следва да третират като разчет и да бъдат представени в баланса като задължение. Салдото по съответната счетоводна сметка отчита задължението, което може да е дългосрочно - със срок на погасяване над 12 месеца след датата на баланса и/или краткосрочно - със срок на погасяване до 12 месеца след датата на баланса.

Ако условието по възстановяване на направените вноски не бъде изпълнено в предварително определения срок, за дружеството ще се формира приход, защото ще настъпи икономическа изгода под формата на намаляване на пасивите /т. 4.4. от Общите разпоредби на Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия/. Когато са изпълнени общите условия на стандарт СС 18 Приходи, а именно приход се признава, когато може да бъде надеждно оценен и е вероятно предприятието да има икономическа изгода конкретната разпоредба относима за признаване на приход от отписани задължения е "Г", т. 2 от Приложение към СС 18 Приходи – при изтичане на давностния срок или при наличие на други основания за отписване на задълженията.

Относно данъчното третиране при отписване на задължения следва да имате предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. Според тази норма при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов резултат се увеличава със сумата на задълженията на данъчно задълженото лице, като увеличението се извършва в годината, в която настъпи едно от обстоятелствата, посочени в т. 1 до т. 6 на същата норма в т.ч., когато задълженията са погасени по давност, но не повече от 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо. На основание чл. 46, ал. 2 данъчно задълженото лице не извършва увеличение, когато в годината на настъпване на обстоятелство по ал. 1 задължението е погасено или са отчетени счетоводни приходи в резултат на отписване на задължението.

Предвид гореизложеното, ако дружеството отпише задължението към съдружниците при спазване на условията посочени в СС 18 като приход не следва да има регулиране по реда на ЗКПО. Ако дружеството не отчете счетоводен приход в съответствие с разпоредбите на счетоводното законодателство и приложимия счетоводен стандарт, задълженията са погасени по давност и са изминали 5 години от момента, в който задължението е станало изискуемо следва да се приложат разпоредбите на чл. 46, ал. 1 от ЗКПО и при формиране на данъчния финансовия резултат следва да бъде извършено увеличение. / Въпроси и отговори НАП

 

Реклама