Последно променен на Понеделник, 25 Юни 2012 19:15

В запитването си сте посочили, че сте регистриран земеделски производител, който е регистриран по ЗДДС и облагаемият доход от стопанската Ви дейност се определя по реда на чл.29а от ЗДДФЛ. Имате и регистрирана фирма – ЕТ, която в момента не извършва дейност.

Въпросите които задавате са следните:

  1. Когато физическо лице – земеделски производител формира финансовия си резултат съгласно чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, т.е. се облага като едноличен търговец /ЕТ/, има ли право да ползва облекченията, които едноличните търговци ползват съгласно чл.189б от ЗКПО?

  2. Може ли физическо лице – земеделски производител, доходите на когото се облагат по реда на чл.29а, ал.1 от ЗДФЛ, да приложи чл.27 от с.з.?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:

По първия въпрос:

Съгласно чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ, данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лицата, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл.189б от ЗКПО. Видно е, че физическите лица по чл.29а от ЗДДФЛ, които не са еднолични търговци /ЕТ/, не са посочени в текста на цитираната разпоредба, поради което независимо от факта, че се облагат с данък върху годишната данъчна основа и са регистрирани като земеделски производители, не могат да ползват преотстъпване на дължими годишен данък.

В тази връзка, в писмо на Дирекция „Данъчна политика” при Министерството на финансите, са изложени аргументи и е изразено становище, че физическите лица, подлежащи на облагане по реда на чл.29а, ал.1 и 3 от ЗДДФЛ, не могат да прилагат преотстъпване на данъка по чл.48, ал.6 от закона, а именно:

Съгласно чл.29а, ал.6 от ЗДДФЛ, физическите лица, задължени или избрали реда на облагане по чл.29а от с.з. се приравняват на ЕТ за целите на Закона за счетоводството /ЗСч/ и за определяне на облагаемия им доход. Не се визира приравняване за целите на преотстъпване на данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ. С това счетоводно и специфично данъчно приравняване, физическото лице не придобива правен статут на ЕТ по смисъла на Търговския закон /ТЗ/, поради което преотстъпването на данък е неприложимо по отношение на физическите лица.

Също така преотстъпването на данъчно облекчение за преотстъпване на данък, представляващо държавна помощ, е обвързани със задължение за спазване на определени условия, установени в чл.189б от ЗКПО, които от своя страна са неприложими към физическите лица.

Така например за физическите лица, които не са търговци, но същевременно са земеделски производители или тютюнопроизводители не съществува процедура, по която да бъдат обявени в несъстоятелност по ТЗ. По тази причина физическите лице не покриват един от критериите за „предприятие в затруднение”, уредени в §1, т.30 от ДР на ЗКПО. Другите два критерия за „Предприятие в затруднение” също не могат да се приложат, тъй като за тях се изисква лицата първо да са търговци и второ да са капиталово организирани, т.е. да съществуват под формата на юридическо лице, което формира капитал.

Друг съществен мотив за недопускане на преотстъпване на данък от физическите лица е забраната за преотстъпване, когато лицето е получател на друга помощ – държавна, минимална, финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони и/или всяка друга публична финансова помощ от националния бюджет и/или от бюджета на Европейския съюз за нови активи – сгради и земеделска техника. Тъй като почти всички физически лица – земеделски производители участват в схеми и мерки за подпомагане, то това на практика води до невъзможност за изпълнение на забрана за кумулиране.

По втория въпрос:

Следва да се има предвид, че е невъзможно физическото лице да осъществява търговски сделки със себе си и да бъде едновременно и доставчик и получател по такива сделки. Аргументите за това се извличат, както от Търговския закон, така и от Закона за задълженията и договорите, който дефинира правната същност на договора (вкл. договора за покупко-продажба) като съглашение между две или повече лица. Поради тази причина, вещи, движими и недвижими, принадлежащи на физическото лице, не могат да се прехвърлят на предприятието на едноличния търговец с правна сделка /никой не може да договаря сам със себе си/. В този смисъл не може да се говори за прехвърляне на активи между физическото лице – земеделски производител и предприятието на същото физическо лице.

Действително, за данъчни цели в чл.27 от ЗДДФЛ е предвиден специален ред за използване на лично имущество на физическото лице за дейност, но само като едноличен търговец. На основание чл.27, ал.1 от с.з., физическо лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, може да включи в имуществото на едноличния търговец придобити от него движими и недвижими вещи, които не са в режим на съсобственост, или са част от съпружеска имуществена общност.

В тази връзка, в писмо на Дирекция „Данъчна политика” при Министерството на финансите, е посочено, че при използването на лично имущество в дейността на регистрирания земеделски производител, следва да се има предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл.29а, ал.1 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2011 г., облагаемият доход от стопанска дейност на регистрирани по закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ физически лица, които са регистрирани като тютюнопроизводители и земеделски производители, се определя по реда на чл.26 и се облага с данък върху годишната данъчна основа по чл.28, тоест като еднолични търговци. Съгласно чл.29, ал.6, посочените в ал.1 лица, следва да прилагат Закона за счетоводството /ЗСч/.

Счетоводното законодателство, в частност прилагането на ЗСч и Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия/НСФОМСП/ не обвързва счетоводното признаване на активите с правната форма на предприятието. В този смисъл при счетоводно признаване на активите, няма специални разпоредби относно използването на личното имущество за дейност като едноличен търговец, поради това считаме, че признаването на активите в дейността на едноличния търговец не следва да се разглежда изолирано от общите счетоводни трактовки, прилагани по отношение на всяко друго предприятие при първоначалното и последващо отчитане на дълготрайните материални активи. Следователно за целите на счетоводната отчетност следва да се приложат разпоредбите на СС 16 „Дълготрайни материални активи”. За имуществото, третирано като амортизируеми активи, е налице и основание за начисляване на разходи за амортизации. Амортизациите за счетоводни цели се отчитат по реда на СС 4 „Отчитане на амортизациите”./ Въпроси и отговори НАП

Подобни статии:
 

Реклама