В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Дружество търгува основно на българския пазар с шоколадови и захарни изделия, които имат сравнително кратък срок на годност. Тези стоки се закупуват от контрагент от друга държава на ЕС. Съгласно договора, дружеството няма право при каквито и да е обстоятелство да върне непродадените стоки с оставащ кратък срок на годност. За всяка стока и за всяка партида дружеството има доказателства за датата на тяхното производство и техния срок на годност.

Зададени са следните въпроси:

1. Стоките с изтичащ срок на годност могат ли да бъдат продавани на цени под пазарните и под цена на придобиване?

2. Трябва ли да се доначисли ДДС и респективно да се увеличи финансовия резултат?

3. Коя е данъчната основа за начисляване на ДДС – продажната цена, която е под себестойността или покупната цена?

От гледна точка на данъчното третиране по реда на ЗДДС и ЗКПО, следва да имате предвид:

Данъчно третиране по ЗДДС: За целите на ЗДДС данъчната основа е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена /чл. 26, ал. 1 от ЗДДС/. Съгласно ал. 2 на същата правна норма, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смята за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, имащи обезщетителен характер. Следва да имате предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от закона, съгласно която ал. 2 се увеличава със:

1. всички други данъци и такси, в т. ч. акциз, когато такива са дължими за доставката;

2. всички субсидии и финансирания, пряко свързани с доставката;

3. съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисиона, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката;

4. стойността на обикновените или обичайните опаковъчни материали или контейнери, ако не подлежат на връщане или ако получателят не е данъчно задължено лице; ако тези опаковъчни материали или контейнери бъдат върнати от получателя, данъчната основа се намалява със стойността им при връщането.

В чл. 27 от ЗДДС са визирани особените случаи при определянето на данъчната основа.

На основание чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса.

По силата на чл. 6, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.

В т. 8 от ДР на ЗДДС е дадено легално определение на понятието "безвъзмездна доставка”. "Безвъзмездна" е доставката, при която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля полученото.

При условие, че доставката е между свързани лица е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, съгласно която данъчната основа е пазарната цена, във визираните хипотези.

В случай, че доставката на шоколадовите и захарни изделия, не попада в хипотезата на чл. 27, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от закона, данъчната основа на същата следва да се определи по реда на чл. 26 от същия, а именно, данъчната основа е договореното между страните по доставката възнаграждение, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 от закона с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката.

Данъчно третиране по ЗКПО:

Видно от запитването, представляваното от Вас дружество закупува шоколадови и захарни изделия не от производител, а от друг търговец. Така придобитите стоки са с оставащ кратък срок на годност. Уговорката между доставчика и Вашето дружество е тежестта от загубата от непродадена стока или оставането на стоки с изтекъл срок на годност в наличност да е за Ваша сметка. Това е търговски риск, който дружеството приема с договора. Поради поетият търговски риск и краткия срок на годност за да може да продадете стоките, прилагате цени на продажба под пазарните такива и под цени на придобиване.

В тази връзка при продажбата на стоки на цени под пазарните и под стойността, на която са придобити, независимо от сключените договори и поети с тях ангажименти, следва да имате предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/. На основание на тези норми се преценяват и регулират търговските и финансови взаимоотношения между свързани лица и условията по сделки между несвързани лица. Съгласно определеното от тези разпоредби, когато лица извършват сделки на цени, които се отличават от пазарните такива и при условия в резултат, на които се реализира отклонение от данъчно облагане се взема под внимание тази данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка по пазарни цени между несвързани лица. Прилагането на тези норми, изисква да не се вземат под внимание условията на сделките, при които е установено отклонение от данъчно облагане, а условията, при които се формира данъчна основа за облагане, определена при прилагане на пазарни цени. В резултат на прилагане на тези норми при установяване на отклонение от данъчно облагане счетоводния финансов резултат на дружеството подлежи на увеличение във връзка с чл. 15, чл. 16, ал. 1, чл. 18 и чл. 22 от ЗКПО. Това увеличение следва да извършите при формирането на данъчния финансов резултат за съответния данъчна година. В противен случай при извършен последващ контрол органите по приходите имат право да извършат това увеличение.

Съгласно чл. 28, ал. 2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални запаси. Изключение от това изискване е предвидено с ал. 3, т. 3 на чл. 28 от ЗКПО в случаите, когато е изтекъл срокът на годност съгласно нормативен акт или фирмени стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност размери.

На основание изискванията на чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ търговецът е длъжен да предлага на потребителите стоки с етикети, респ. технологичната документация по чл. 12 от Закона за храните (ЗХ), в които задължително се съдържа информация за срока на годност и условията за съхраняването на стоката, доколкото не съществува нормативен акт, определящ друг срок на годност. Следователно на тази база търговецът може да състави фирмен стандарт, съобразен със срока на годност, така както е определен от производителя на стоката. След изтичане на срока на годност стоките, подлежат на бракуване. Извършването на брак на стоки се документира с първичен счетоводен документ със съдържание, посочено в чл. 7, ал. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Документът, удостоверяващ брака на стоково-материални запаси може да съдържа и всяка допълнителна информация, потвърждаваща основанието за брак. Протоколът за брак следва да бъде съпътстван с документи, удостоверяващи допустимите норми на брак, определени с фирмения стандарт /при липса на нормативен акт/, в който е посочен срока на годност и е определен обичайният за съответната дейност размер за всяка партида и/или всеки отделен вид стока.

При условие, че са изпълнени посочените по-горе изисквания от цитираните нормативни актове ще може да се приеме, че са налице изискванията на чл. 28, ал. 3, т. 3 от ЗКПО. При доказани основания за извършване на брак на стоки поради изтекъл срок на годност те ще са данъчно признат разход. / Въпроси и отговори НАП

Подобни статии:
 

Реклама