Последно променен на Сряда, 11 Април 2012 11:46

Еднолично дружество с ограничена отговорност е взело решение да дари през 2011 г. определена сума на лице на 73 години с вродена луксация на тазобедрените стави, двустранна, освидетелствано от ТЕЛК с експертно решение за инвалидност 76%. Във връзка с това се поставя въпроса дали може направеното дарение да бъде признато за разход на основание чл.31, ал.1, т.8 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, изразяваме становище на НАП:

Действащият от 01.01.2007 г. Закон за корпоративното подоходно облагане не съдържа определение на понятието "дарение".
Дарението като правна сделка е уредено нормативно в чл.225 - 227 от Закона за задълженията и договорите. То е договор, по силата на който дарителят преотстъпва веднага и безвъзмездно имуществено право на надарения, а той го приема. Дарението е едностранен договор, като същинско задължение възниква само за дарителя - да прехвърли свое имуществено право. Съществено при дарението е, че то е безвъзмезден договор. Отсъствието на насрещен еквивалент е характерна особеност, която отличава този способ от търговската сделка.
При този вид сделка са налице само разходи без постъпления, което води до нарушаване на един от основните счетоводни принципи, а именно принципа за съпоставимост между приходите и разходите.

Разпоредбите, свързани с разходите за дарение се съдържат в част втора, глава седма "Данъчни постоянни разлики" на ЗКПО. За целите на данъчното облагане с корпоративен данък се признават разходите за дарения до определен ограничителен праг в зависимост от лицата, посочени в чл.31, ал.1 - 4 от същия закон, в чиято полза са направени при условие, че данъчно задължените лица, които ги извършват са приключили съответния данъчен период (финансовата година или тримесечието при авансовото облагане) с положителен финансов резултат (счетоводна печалба). Съгласно чл.31, ал.6 от ЗКПО не се признава за данъчни цели целият разход за дарение, когато с дарението се облагодетелстват пряко или косвено ръководителите, които го отпускат, или тези, които се разпореждат с него, или са налице доказателства, че предмета на дарението не е получен.

Следва да се има предвид, че след 01.01.2007 г. даренията, отчетени като разходи, не са обект на облагане с данък върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО.
Съгласно чл.31, ал.1, т.8 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за дарения в общ размер до 10 на сто от положителния счетоводен финансов резултат (счетоводната печалба), когато са направени в полза на хора с увреждания.

В конкретният случай, достатъчно е надареният да е увреден по смисъла на Закона за интеграция на хората с увреждания /ЗИХУ/. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗИХУ "увреждане" е всяка загуба или нарушаване в анатомичната структура, във физиологията или в психиката на даден индивид.
Когато дарението не отговаря на горепосочените критерии, то е непризнат разход за данъчни цели и с него се увеличава счетоводния финансов резултат на основание чл.26, т.7 от ЗКПО. На същото основание се увеличава счетоводния финансов резултат и с превишението на разхода за дарение над размера от 10% от положителния счетоводен финансов резултат /счетоводната печалба/./ Въпроси и отговори НАП

Подобни статии:
 

Реклама