Последно променен на Сряда, 28 Март 2012 12:00

Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция "ОУИ" – гр. …. с вх. № …. от 05.03.2012 г., Ви уведомяваме за следното:
От запитването е видно, че Вие сте касиер в …….. към ……. - гр. ……, в който работят и служители по втори трудов договор. Същите отказват при получаване на възнаграждението да декларират дохода си от основния работодател, така както изисква разпоредбата на чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, а представят една обща декларация за цялата година, в която се задължават при промяна в осигурителния доход да подадат нова декларация. Интересувате се, дали по този начин въпросните служители не нарушават горепосочената наредба.

Предвид изложеното, становище на НАП:

Правата на задължените лица са регламентирани в чл. 17 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, сред които са: правото да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс, правото на безплатна информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения, както и правото да получат информация за здравно-осигурителния им статус и осигурителния им доход /чл. 17, ал. 1, т. 2 и т. 5, букви "б" и "в" от ДОПК/.
От Вашето запитване не се установиха основания за ползване на упоменатите в цитираната разпоредба права за Вас като задължено лице по смисъла на чл.14 от ДОПК. Писмените становища ангажират администрацията на Националната агенция за приходите /чл. 17, ал. 3 от ДОПК)/, поради което запитването следва да бъде отправено от името на заинтересованото лице, да съдържа неговите идентифициращи данни, както и да е подписано от лице, което има представителна власт.

Съгласно чл. 85 от ДОПК регистрираните лица са длъжни да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в подаваните от тях декларации, в цялата кореспонденция с НАП, както и когато това се изисква в нормативен акт.

Регистрираните лица се идентифицират чрез данните по чл. 81, ал. 1, т. 2 - 4, като идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър - чрез единен идентификационен код, определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец, и чрез единен идентификационен код, определен по реда на Закона за търговския регистър. Идентификацията на физически лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, се извършва чрез единния граждански номер или личния номер на чужденец. Лицата, които не попадат в случаите по ал. 1 или 2, се идентифицират чрез служебен номер.
Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно, т.е. запитването може да бъде подадено от упълномощено лице с приложено писмено пълномощно (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).

Без оглед на гореизложеното, Ви обръщаме внимание за следното:

Съгласно чл. 6, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл. 3, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/, осигурителният доход включва всички доходи и възнаграждения, включително възнагражденията по чл. 40, ал. 5 от КСО и други доходи от трудова дейност на осигурения през календарната година и не може да бъде по-голям от сбора на максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната календарна година поотделно за всеки един от месеците на годината.
За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;

осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
доходи за работа без трудово правоотношение.

Предвид изложеното, когато едно лице получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, месечният му осигурителен доход, който е сбор от осигурителните доходи, формирани поотделно за всяка една от извършваните дейности, не може да надвишава максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година. С оглед ограничаването на месечния осигурителен доход до максималния му размер трябва да се спазва последователността за внасяне на осигурителните вноски в чл. 6, ал. 10 от КСО. Ето защо, когато лицето работи по два трудови договора - основен и допълнителен, както е във Вашия случай, вторият работодател трябва да е информиран за размера на осигурителния доход по трудовото правоотношение с основния работодател на лицето.
В тази връзка, в чл. 4 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДОВ/, е регламентирано, че когато лицето работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението да декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите. В такива случаи на лицата следва да бъде разяснено подробно какви могат да бъдат последствията за тях от неподаването на декларацията по чл. 4 от наредбата – надвишаване на максималния месечен размер на осигурителния доход, в резултат на което биха се явили надвнесени осигурителни вноски /неправилно определяне на данъчната основа/, неспазване поредността на доходите по чл. 6, ал. 10 от КСО, което би довело до внасяне на осигурителни вноски в непълен размер от страна на единия работодател или на неоснователно внесени осигурителни вноски от другия/те работодател/и /възложители, самоосигуряващи се лица/, необходимост от извършване на корекции по подадените в НАП декларации за осигурителния стаж и доход на лицата и на издадените им документи за пенсиониране, както и други нежелателни административни усложнения.

Следва да имате предвид, че неизпълнението на посоченото изискване не представлява нарушение по чл. 355 от КСО, което се санкционира от органите на НАП. Относно нарушенията, установени във връзка с дейностите, възложени на НОИ, следва да отправите запитването си към съответното териториално поделение на осигурителния институт. / Въпроси и отговори НАП

Подобни статии:
 

Реклама