Прилагане на чл.13 ал.1 т.1 б. а на ЗДДФЛ

Печат
Четвъртък, 05 Май 2011 16:36

Прилагане на Закона за облагане доходите на физическите лица чл.13 ал.1 т.1.

Описали сте в запитването следната фактическа обстановка: на 18.07.2007г. сте закупили с НА недвижим имот в "груб строеж" представляващ апартамент ведно със склад в жилищен комплекс"…….." в гр…………….. На 12.11.2007г. е издадено Разрешение за ползване на имота. С друг НА на 04.12.2007г. закупувате идеални части от земята под сградата. Така закупените имоти апартамент ведно със склад и идеални части от земята продавате с НА на 04.10.2010г.
Поставяте въпроса : Подлежи ли на облагане полученият доход от продажбата и следва ли да го декларирам в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.

Становище на НАП

Съгласно разпоредбите на чл.18 от Закона за задълженията и договорите, договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. С оглед, на което през 2007г. с описаният нотариален акт от 18.07.2007г. Вие сте станали собственик на имота. Предвид на записаното в акт, че същия е изграден в "груб строеж", Вие сте придобили собственост върху съответния обект, а не върху ограниченото вещно право –правото на строеж/ чл.181 от ЗУТ/.

Фактът, че Разрешението за ползване е издадено на 12.11.2007г. не влияе на момента на придобиването на собственост върху обекта.

Видно от запитването, сте закупили апартамент ведно със склад и идеални части от земята под сградата. Законът не поставя условие недвижимият жилищен имот да е основен имот на физическото лице. Единствените условия за да се определи доходът от продажбата като необлагаем е имотът да попада в определението за "един недвижим жилищен имот" и между датата на придобиване и датата на продажба да са изминали повече от три години.

Понятието "жилищен имот" съгласно определението в §1, т.51 от ДР на ЗДДФЛ изисква това да е недвижим имот, който в момента на продажбата или замяната може да служи за задоволяване на жилищни нужди.

Съгласно Закона за устройство на територията § 5, т. 30 от допълнителните разпоредби, "жилище" е съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.

В разпоредбата на чл. 40. ал.1 от ЗУТ е посочено, че всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Допустимо е помещенията да бъдат пространствено свързани с изключение на тоалетни и бани-тоалетни.

При сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът и пр./чл.38 от Закона за собствеността/. Идеалните части от земята под сградата не могат да се квалифицират като самостоятелен обект, реални части от обект или поземлен имот и УПИ по смисъла на т.2 и т.11 от пар.5 на ДР на ЗУТ. Ето защо същите не могат да бъдат предмет на самостоятелно разпоредителна сделка, а се прехвърлят в едно с обекта от сградата. Поради, което ще се включат към режима на облагане на дохода от продажбата на този обект.

С оглед на гореизложеното, доходът от продажбата на жилищен имот –апартамент ведно със склад и идеални части от земята под сградата ще попадне в хипотезата на чл.13 ал.1 т.1 б."а" от ЗДДФЛ., при условие, че през 2010г. нямате друга продажба на недвижим жилищен имот
Следователно същият няма да подлежи на облагане, за което е необходимо да знаете че по аргумент от чл.50 и чл.52 от ЗДДФЛ тези необлагаеми доходи не се декларират в годишната данъчна декларация. / НАП въпроси и отговори

Подобни статии: