Последно променен на Неделя, 23 Януари 2011 12:32

В запитването сте посочили, че дружеството е сключило договор със земеделец, гражданин на Република Гърция, по силата на който той следва да ожъне 2 570 декара пшеница. Договорено е, че след като извърши възложената услуга, ще издаде фактура, след което ще бъде извършено плащането. Във връзка със сделката е издаден документ на гръцки език, който съгласно извършения превод представлява "предварителна фактура".

Във връзка с това е поставен следния въпрос:
Притежава ли документът изисканата от закона форма и реквизити и може ли да послужи за валидно осчетоводяване и данъчно приключване на извършената стопанска операция ?
Съгласно нормативна уредба, действаща към датата на запитването в Република България и фактическата обстановка, изложена в него, изразявам следното принципно становище:
В чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството е регламентирано, че предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл.7 от Закона за счетоводството. Този закон има териториален обхват на действие и неговите разпоредби са задължителни в случаите, в които съставител на документите са български предприятия.
Предвид спецификата при извършване на търговски сделки с чуждестранни контрагенти, счетоводният принцип за документална обоснованост (наличието на първичен счетоводен документ) има особено проявление.
Това се налага от факта, че към получените документи от чужбина не могат да се прилагат изискванията към задължителните реквизити, визирани в чл. 7 от Закона за счетоводството. Това обаче не отменя необходимостта от наличието на първичен документ, доказващ ползването на съответната услуга, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на сделката, количество, единична цена, обща стойност и др. и отразяващ вярно стопанската операция:
Обръщаме Ви внимание на обстоятелството, че съгласно чл. 3, ал.2 от Закона за счетоводството всички счетоводни документи, които постъпват в предприятието на чужд език, се придружават с превод на български език на съдържанието на отразените в тях стопански операции.
За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост.
Понятието "документална обоснованост" е дефинирано в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. В сила от 01.01.2007 г., съгласно чл.10, ал.2 от ЗКПО, документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по Закона за счетоводството може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.

Счетоводни разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели и с тях се извършва увеличение на счетоводният финансов резултат по реда на чл.26, т.2 от ЗКПО. / НАП въпроси и отговори
1_150/01.12.2010 г.
Чл.10, Чл.26, т.2 ЗКПО
Чл.4 , чл.7 от ЗСч

 

Реклама