Последно променен на Вторник, 23 Ноември 2010 16:57

Относно: данъчно третиране на доставка на услуга съгласно разпоредбите на ЗДДС, в сила от 01.01.2010 г.

Според изложеното в запитването дружество с 95 % чуждестранно участие /Германия и Великобритания/ осъществява стопанска дейност от 2007 г. като основно инвестира в изграждането на лозови масиви в  землището на с. Г /до момента са засадени над … дка/. За постигане на по-добри резултати при отглеждането на лозовите насаждения Общото събрание на съдружниците решава да потърси помощ от висококвалифицирани специалисти по производството на грозде и винопроизводство за консултиране.

За целта дружеството е осъществило контакт с австралийска фирма, тъй като същата е консултирала и други български фирми, занимаващи се с отглеждане на грозде и винопроизводство и отзивите за работата й са положителни. От австралийската фирма са отговорили, че могат да извършат консултантската дейност, но само ако дружеството поеме за своя сметка разходите за самолетни билети от Австралия до България и обратно. На … юни 2010 г. дружеството е превело за самолетни билети ….. британски паунда /…. лв./. Представител на австралийската фирма е пристигнал в с. Г и е извършил исканата консултация, за което е издадена фактура от .......2010 г. като от стойността на услугата /… австр. долара = …… лв./ е приспадната надплатената сума за самолетния билет /приложено е копие от фактурата и превода й/.
При така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. За извършената услуга следва ли дружеството да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС?
2. Ако по т. 1 отговорът е „ДА”, то каква трябва да бъде данъчната основа в протокола: само посочената сума във фактурата за извършената услуга или трябва да се включи и сумата от самолетните билети?
3. Дружеството има ли право да отрази протокола по чл. 117 от ЗДДС и в дневника за покупките, не само в дневника за продажбите?
4. Ако данъчната основа в протокола е само посочената сума във фактурата за извършената услуга, то ще се признае ли изплатената сума за самолетните билети като разход за дейността на дружеството при положение, че разходът е документиран само с Решение на Общото събрание на съдружниците и извършения банков превод?

При така изложената непълна фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС /обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 1 декември 2009 г./, Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15 септември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 6 от 22 януари 2010 г./ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО, обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г./ изразяваме следното становище:

1. Данъчно третиране по ЗДДС:
На облагане с данък върху добавената стойност подлежат всички облагаеми доставки на услуги, съгласно чл. 2 от ЗДДС, които са с място на изпълнение на територията на страната и не са с предмет на освободени доставки. Следователно съществен елемент на облагане на доставките на услуги е мястото на изпълнение на тези доставки.
Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) е променен общият принцип за определяне мястото на изпълнение на доставките на услуги и е заменен с нов, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и установяването на същия.
Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 на ЗДДС предвижда, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка дружеството е получател по извършената от австралийска фирма доставка на консултантска услуга във връзка с отглеждане на грозде и винопроизводство.
В качеството на получател по доставка на услуга по чл. 21, ал. 2 от закона, следва да се съобрази разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. По силата на цитираната норма, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.
Регистрираните по ЗДДС лица – получатели по доставки следва да издават протоколи по чл. 117 от закона в случаите по чл. 82, ал. 2 от същия закон.
В случай, че доставчикът на консултантската услуга е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, мястото на изпълнение на услугата, оказвана от това лице е територията на РБългария и данъкът е изискуем от дружеството на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Като регистрирано по ЗДДС лице същото е длъжно да го начисли по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС с данъчна ставка – 20 %.
Легална дефиниция на понятието "лице, което е установено на територията на страната е дадено в § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС.
В случая за дружеството ще възникне право на приспадане на данъчен кредит за данъка, който само си е начислило при спазване общите правила на ЗДДС и условията на чл.71, т. 2 от закона.
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Така определената данъчна основа, съгласно чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, като например комисионна, опаковане, транспорт, застраховка и други, пряко свързани с доставката.
Видно от приложеното копие на издадената фактура от австралийската фирма, освен уговорената цена на консултантските услуги, в същата доставчикът е начислил като съпътстващи разходи единствено банковите такси. Следователно заплатената от дружеството цена за самолетните билети не може да се разглежда като елемент от данъчната основа на доставката, за която да се начисли ДДС в качеството си на получател.

2. Данъчно третиране по ЗКПО:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. При наличие на документи, отговарящи на изискванията на чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводство /ЗСч/, счетоводните разходи, посочени в запитването, следва да бъдат признати за данъчни такива. Освен документалната обоснованост на счетоводните разходи, е необходимо да имате предвид изискванията на чл.4, ал. 1, т. 1 и т. 4 от ЗСч по отношение на спазването на основни счетоводни принципи, а именно:
- текущо начисляване - приходите и разходите, произтичащи от сделки и събития, се начисляват към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят;
- съпоставимост между приходите и разходите - разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
Предвид гореизложеното посочените разходи за самолетни билети ще се признаят за данъчен разход само, ако са документално доказани.
При условие, че дружеството не може да докаже документално счетоводните разходи в нарушение изискванията на чл. 10 от ЗКПО, счетоводният финансов резултат следва да се коригира по реда на чл. 26, т. 2 от закона. / НАП въпроси и отговори
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 26, ал. 2 и ал. 3, т. 3;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗКПО, чл. 10, ал. 1
08.10.2010 г.

Подобни статии:
 

Реклама