Данъчно третиране на доставка на стока

Печат
Сряда, 27 Октомври 2010 18:38

Относно: Данъчно третиране на доставка на стока съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Според изложеното в запитването дружеството е сключило договор с италианска фирма за доставка на силозно стопанство, което ще се монтира в гр.С. Допълнително, по електронен път е предоставен договорът с италианската фирма - доставчик и видно от същия доставката на материалите, необходими за изграждането на  стопанството ще се  извърши на два етапа: І-ви етап до 06.08.2010г. и ІІ-ри етап до 30.03.2010г. Останалите параметри на договора са следните:
1. Материалите ще се доставят СРТ гр. С, като транспортът е за сметка на доставчика.
2. Разтоварването на материалите и съхранението на същите са за сметка на  дружеството купувач.
3. Монтажът ще се извърши от дружеството - купувач под ръководството на специалист - техник от италианската фирма доставчик, като всички разходи по монтажа са за сметка на купувача. Разходите за път, храна и нощувка, местни трансфери на шеф-монтажника са за сметка на купувача.

  1. Плащането ще се извърши, както следва:

- 15% от договорената цена като авансово плащане за начало на производство на оборудването. Сумата е платена от дружеството, като не е налице издадена фактура от доставчика и не е издаден протокол по чл.117 от закона. Останалата част от договорената сума по договора се разпределя в два етапа, съобразно съдържанието на извършваните доставки и услуги, както следва:
Стойност на І-ви етап:
- 10% от договорената цена се плащат един месец преди доставката на стоката при издаване на фактура. Това плащане е извършено и има издадена фактура за авансово плащане;
-  65% от договорената цена ще се платят при известие, че стоката е готова;
-  5% от договорената цена ще се платят в началото на механичния монтаж;
-  5% от договорената цена се плащат в края на механичния монтаж, но не по-късно от 150 дни след датата на последната СМR товарителница.
Стойност на ІІ-ри етап:
- 10% от договорената цена се плащат един месец преди доставката на стоката при издаване на фактура. Това плащане е извършено и има издадена фактура за авансово плащане;
-  65% от договорената цена ще се платят при известие, че стоката е готова;
-  5% от договорената цена ще се платят в началото на механичния монтаж;
-  5% от договорената цена се плащат в края на механичния монтаж, но не по-късно от 150 дни след датата на последната СМR товарителница.
Цената, вписана в договора е крайна и включва машини и услуги.
Според дружеството в настоящия случай е налице ВОП на стока и услуга и поради това обстоятелство е затруднено как да приложи разпоредбите на ЗДДС относно третирането на авансовите вноски, определяне датата на данъчното събитие и изискуемостта на данъка. В тази връзка се поставят следните въпроси:
1. Следва ли за извършените авансови плащания  да бъдат издадени протоколи по реда на чл.117 от ЗДДС като се има предвид  разпоредбата на чл.25, ал.7 от същия закон?
2. В договора е посочено, че фактура ще се издаде само за първите 10 % от плащанията в двата етапа. Правилно ли е това? При първото 10%-но плащане е издадена фактура с текст „второ авансово плащане”. Имайки предвид, че няма настъпило данъчно събитие не е издаден протокол по чл.117 от закона. Правилно ли е?
3. Правилно ли се счита, че датата на данъчното събитие ще бъде окончателното завършване на доставката и монтажа на силозите и тогава при получаване на окончателната фактура ще следва да се състави протокол по чл.117 от ЗДДС  и да се начисли ДДС?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр.6 от 22.01.2010г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл.13, ал.1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. В ал.4 от цитираната разпоредба са предвидени изключенията от режима на ВОП, като в т.2  е посочено придобиването на стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика.
От изложеното в запитването и представения договор е видно, че в настоящия случай дружеството е получател по доставка на стока (силозно стопанство), като необходимите материали се доставят от Италия. Монтажът на съоръжението ще се извърши от дружеството под ръководството на техник от италианската фирма – доставчик.  
Предвид това се налага извода, че в случая не е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от закона, а е налице доставка на стока, която се монтира или инсталира от доставчика.
Съгласно чл.17, ал.4 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на стока,
която се монтира или инсталира от или за сметка на доставчика, е мястото, където се
монтира или инсталира стоката. Разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС предвижда, че
когато се доставят стоки, които се монтират или инсталират от или за сметка на
доставчика, данъкът е изискуем от получателя по доставка при едновременно наличие
на следните обстоятелства:

  1. доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на
    територията на страната и е установено на територията на друга държава членка;
  2. доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е
    облагаема;
  3. когато получателят е регистрирано по този закон лице.

Следователно, с оглед извършваната от италианския доставчик дейност във връзка с доставките на стоки с монтаж и инсталиране, следва се определи дали същият е лице, установено на територията на страната.
В §1, т.11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието "лице, установено на територията на страната" и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната. "Постоянен обект" по смисъла на § 1, т.10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна. За дефинирането на понятието"постоянен обект" следва да се имат предвид конкретните факти за всеки отделен случай, както и практиката на съда на Европейските Общности (С 168/84; С 190/95; С231/94; С 260/95), съгласно която под "постоянен обект" следва да се разбира "дейност, която притежава известни характеристики на дълготрайност и структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните услуги". С други думи за да бъде определен като постоянен, конкретният обект следва да отговаря на определени изисквания за минимална степен на постоянност, минимален размер и постоянна наличност на човешки и технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки.
В случая според изложеното в запитването и предвиденото в договора, монтажът на съоръжението ще се осъществи от дружеството, като италианското дружество – доставчик  ще координира извършването на монтажа чрез свой специалист - техник, т.е. това лице ще осъществява надзорни функции във връзка с монтажа. Дейността на специалисти с компетентност, която позволява същите да упражняват надзорни функции покрива изискванията за наличност на адекватни човешки ресурси за монтаж и инсталиране, доколкото това е дейност с такава висока степен на квалификация, че има същностно значение относно дейността по монтажа и инсталирането. Т.е. лицата, извършващи дори само надзорни функции, отговарят на критерия за минимални човешки ресурси, които са необходими за целите на извършваните доставки в аспект на формиране на постоянен обект.  
По отношение на критерия за наличност на технически ресурси е необходимо да се имат предвид следните две хипотези:
В случай, че при монтажа и инсталирането на съоръжението се използва техника, оборудване и материали на доставчика, без значение дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание, и дейността притежава определени характеристики на дълготрайност, следва да се приеме, че италианското дружество ще бъде установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като ще е налице структура, която е адекватна по отношение на човешките и техническите ресурси за целите на независимо предоставяне на съответните доставки. В този случай разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2  от закона няма да намери приложение. На основание чл.95 от ЗДДС италианското дружество ще подлежи на регистрация по ЗДДС и при достигане на облагаем оборот от 50000 лв. ще възникне задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл.133, ал.1 във връзка с чл.96, ал.1 от същия закон.
В случай, че при монтажа няма да се използва техника, оборудване и материали на италианското дружество (отново без значение е дали същите са собствени, наети или се използват на друго основание), следва да се приеме, че същото не е установено на територията на страната чрез постоянен обект, тъй като не е налице постоянна наличност на технически ресурси, необходими за целите на извършваните доставки. В този случай разпоредбата на чл.82, ал.2, т.2 от ЗДДС ще намери приложение и данъчно задължено лице за ДДС ще е дружеството. На основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС следва да се издаде протокол, като съгласно ал.3 на цитираната разпоредба същият следва да се издаде не по-късно от 15 дни от датата , на която данъкът е станал изискуем.
По отношение на изискуемостта на данъка в случая приложение ще намерят общите правила на закона, а именно разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал.2 от закона, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Освен това е необходимо да се има предвид и разпоредбата на  чл. 25, ал. 7 от закона. По силата на същата, когато преди да е възникнало данъчно събитие се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В този случай се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане. / Източник НАП 
3_2756/11.10.2010 г.
ЗДДС, чл. 17, ал. 4;
ЗДДС, чл. 25, ал. 4 и ал. 7;
ЗДДС, чл. 117, ал. 1, т. 1

Подобни статии: