В писмото си пишете, че упражнявате свободна професия като лекар АПМП-ИП – джипи.

Задавате следните въпроси:

  1. Какви приходни документи според действащото законодателство трябва да изготвяте за таксите, които събирате от пациентите и от частните прегледи?
  2. Имате ли право да доказвате разходите за дейността с документи, тъй като дейността Ви се  облага по реда на ЗКПО?

Нашето становище:
В отговор на първия въпрос:
Съгласно чл.8,ал.1, т.1, буква «а» от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, лечебни заведения за извънболнична помощ  могат да бъдат амбулатории за първична медицинска помощ -  индивидуална практика за първична медицинска помощ. А по смисъла на чл.13, ал.1 от ЗЛЗ индивидуална практика за първична медицинска помощ се организира и осъществява от лекар с призната специалност по обща медицина, който се регистрира по реда на чл.40 от с.з. Следователно специалния закон допуска физическите лица – лекари да осъществяват дейността индивидуална практика за първична медицинска помощ, след съответната регистрация в  регионалния център по здравеопазване,  като упражняващи свободна професия.
По смисъла на § 1. т. 29 от Допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а)  осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б)  не са регистрирани като еднолични търговци;
в)   са  самоосигуряващи  се  лица   по  смисъла  на   Кодекса  за   социално осигуряване.
Съгласно чл.5,ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. На основание чл.1,ал.1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващи се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/ задължението за осигуряване на лицата – еднолични търговци,съдружници в търговски дружества,собственици на ЕООД, физически лица- членове на неперсонифицирани дружества,земеделски производители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване.
Съгласно чл. 1, ал. 5, т.1 и 3 от същата Наредба за лица, упражняващи свободна професия, се считат тези, които упражняват дейност:

  1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт: нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 164, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
  2. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.

На основание чл. 29,т. 3 от ЗДДФЛ / в редакцията на закона от 01.01.2010г./ облагаемият доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, в т.ч. са и доходите от упражняване на свободна професия се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността  в размер на 25 на сто.
По отношение отчитането на придобитите доходи е приложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ, съгласно която данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по ред, определен с наредба на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г.
В чл.4 от същата Наредба  са посочени лицата, които нямат задължение  да регистрират извършените продажби в търговски обект чрез ФУ и като такива в т.8 на същия член е посочена дейност на лицата, упражняващи свободна професия.
По силата на чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 /доходи от стопанска дейност, различна от стопанска дейност като едноличен търговец/, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Реквизитите по чл.7, ал.1 от ЗСч са:
- наименование и номер, съдържащ само арабски цифри;
- дата на издаване;
- наименование, адрес и номер за идентификация по чл. 84 от Данъчно- осигурителния процесуален кодекс/ДОПК/ на издателя и получателя;
- предмет и стойностно изражение на стопанската операция;
- име, фамилия и подпис на съставителя.
Видно от гореизложеното, правната уредба на ЗДДФЛ изисква, физическо лице, регистрирано като свободна професия – лекар, което не е търговец по смисъла на Търговския закон, при извършване на дейността си да издава документ, съдържащ реквизитите по чл.7, ал.1 от Закона за счетоводството за придобитите от него доходи.

В отговор на втория въпрос:
Със зададения втори въпрос изложената фактическа обстановка става неясна, доколкото пишете, че дейността Ви се облага по реда на Закона за корпоративното и подоходно облагане /ЗКПО/. Ето защо отговорът ни ще засегне хипотезата, според която осъществявате дейност като лекар – джипи не на свободна практика, а като регистрирана в Агенцията по вписвания фирма едноличен търговец или еднолично търговско дружество.
Всъщност и специалния Закон за лечебните заведения – с чл.36,ал.2 допуска лечебните заведения по чл.8,ал.1,т.1,буква «а» да съществуват като еднолични търговски дружества или като еднолични търговци.
Дейността на търговските дружества подлежи на данъчно облагане по реда на ЗКПО. А съгласно чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от дейност като едноличен търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба.
Независимо дали се осъществява дейността от медицинското лице под формата на еднолично тръговско дружество или като едноличен търговец, определянето на данъчния финансов резултат се извършва по реда на глава шеста от ЗКПО. В тези случаи на основание чл.10,ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводство, отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл.10,ал.4 от ЗКПО данъчно задължените лица са длъжни да регистрират и отчитат извършените продажби на стоки и услуги чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство по реда на Наредба Н-18 от 2006г. на министъра на финансите, освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
В предвид на гореизложеното, ако осъществявате индивидуалната практика за първична медицинска помощ като физическо лице на свободна професия, ще подлежите на данъчно облагане по реда на чл.29,т.3 от ЗДДФЛ като ползвате нормативните разходи за дейността 25% и ще важи изложеното в първия отговор. В този случай е без значение дали за извършените разходи притежавате документ и на каква стойност възлизат.
В случай, че осъществявате индивидуалната практика за първична медицинска помощ като еднолично търговско дружество или като едноличен търговец, данъчното облагане е по реда на глава шеста от ЗКПО и ще следва да се съобразявате с втория ни отговор.
В предвид на неясно изложената фактическа обстановка ще отговорим принципно като развием и трета хипотеза, при която осъществявате дейност индивидуална практика за първична медицинска помощ като физическо лице на свободна професия и същевременно сте регистриран търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. извършвате различна дейност,  като едноличен търговец, която се третира като търговска.
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход на физическите лица и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на същия закон. Законодателят е предвидил правната възможност едно и също физическо лице да получава доходи от различни източници, за които е определил различни правила за формиране на облагаемия доход.
Според търговското право, „едноличен търговец" е само определена от закона правоспособност на физическото лице, която се добива с факта на регистрация в търговския регистър. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като  търговец. В този аспект, предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и затова е необходимо да се разграничи качеството, чрез което физическото лице действа в търговския оборот: дали като физическо лице, дали като търговец. Такова разграничение е възможно само от гледна точка на друг критерий - в зависимост от характера на действията, които са извършени, тяхната икономическа и счетоводна обособеност и доколко тези действия са покрили понятието за търговска сделка (чл. 286 от ТЗ).

    Следователно ако едно физическо лице е регистрирано като търговец, това лице не следва във всички случаи да се третира като търговец по смисъла на ТЗ. Търговското качество на физическото лице следва да се разглежда с оглед характера на извършваните от него сделки и услуги.
От друга страна, в някои закони е регламентиран специален ред за регистрация и извършване на определени професионални дейности. Такъв е и Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/, съгласно който лечебни заведения могат да бъдат както физически лица, така и еднолични търговци. Със същия закон обаче е въведена забрана за извършване на търговски сделки, освен за нуждите на осъществяваните от тях медицински дейности и за обслужване на пациентите /чл. 3 от ЗЛЗ/.
Следователно, едноличните търговци - лечебни заведения по силата на закон, не могат да извършват чрез предприятието си други търговски сделки.
В предвид на горното, законодателството допуска едно физическо лице да извършва медицински услуги като свободно практикуващо и да се облага по реда на чл.29,т.3 от ЗДДФЛ и същевременно да е регистриран едноличен търговец и като такъв да извършва други търговски сделки, за които ще се облага като формира данъчна печалба по реда на ЗКПО. / НАП въпроси и отговори

Подобни статии:
 

Реклама