Последно променен на Вторник, 14 Септември 2010 18:26

Съгласно чл.33 от ЗКПО счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, се признават за данъчни цели, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице.

Видно от посочената разпоредба, разходите за пътуване и престой на чуждестранно физическо лице в страната и чужбина ще бъдат признати за данъчни цели само при наличие на конкретни правоотношения между него и дружеството и при доказване, че тези разходи са действително свързани с дейността. Тук следва да се има предвид и общият принцип на ЗКПО за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл.10 от същия закон.
Съгласно чл.21, ал.1 от Търговския закон (ТЗ) прокуристът е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговеца да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването може да бъде дадено на повече от едно лице за отделно или съвместно упражняване. По смисъла на изр.3 от същата разпоредба упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста.
В чл.22 от ТЗ е посочено, че прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да упълномощава другиго със своите права по закон. Същевременно, разпоредбата на чл.23 от ТЗ регламентира, че отношенията между търговеца и прокуриста се уреждат с договор, който трябва да бъде нотариално заверен. / НАП въпроси и отговори

53-02-355/10.12.2009 г.
ЗКПО-чл.33
Търговски закон-чл.21, ал.1
чл.22
чл.23

 

Реклама