ОТНОСНО: Прилагане на ЗМДТ

В запитване с вх.№ …../05.01.2010 г. постъпило в Дирекция „ОУИ” – ……….., са зададени следните въпроси:
1. Как следва да се прилага разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, касаеща МПС с прекратена регистрация за движение по пътищата?
2. Кои МПС подлежат на задължително разкомплектоване и съгласно  нормативен акт?
3. Кои фирми имот право да издават удостоверение за разкомплектоване и бракуване на МПС?

4. При условие, че дружество е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ за недвижим имот състоящ се от земя с отчетна стойност 200 000 лв. и два бетонови възела в имота, всеки един на стойност 25 000 лв., закупени с нотариален акт и след подаване на коригираща декларация, с която се декларира само стойността на земята за облагане, само земята ли подлежи на облагане с данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци? Към декларацията е приложена експертна оценка, от която е видно, че към момента единият бетонов възел е частично разкомплектован, а другият е обновен с ново модерно бетонобъркащо устройство, без да се посочват остатъчната стойност на първия обект и новообразуваната отчетна стойност на втория обект. Бетоновите възли са ДМА различни от сгради.

В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:

Първи, втори и трети въпрос: Съгласно чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ /изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г ./, за превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение.
За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектоване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и представяне на удостоверение за предаване за разкомплектоване.

Основанията за прекратяване на регистрацията са уредени в чл. 143, ал. 6, 7 и 8 от ЗДвП и чл. 18, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях.

По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от моторни превозни средства /НИТОМПС/, изискването за предаване за разкомплектоване се отнася само до излезлите от употреба моторни превозни средства от категориите L2, L4, L5, L5e, М1 и N1 по смисъла на чл. 149, т. 1, букви "в", "ж", "и" и "к", т. 2, буква "а" и т. 3, буква "а" от Закона за движението по пътищата.
Според легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на НИТОМПС, "излязло от употреба МПС" е отпадък по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на ЗУО, отговарящ на едно или повече от следните условия:
а/ моторното превозно средство е с прекратена регистрация на основание на представено доказателство за изплатена тотална щета, съгласно чл. 18 от Наредба № I-45 от 2000 г.;
б/ моторното превозно средство, на което не е заверен знакът за технически преглед съгласно чл. 32д от Наредба № I-45 от 2000 г. за повече от две години от определената му дата за следващ преглед за проверка на техническата му изправност, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост;
в/ моторното превозно средство не може да бъде идентифицирано поради липсата на регистрационен или идентификационен номер и при невъзможност собственикът да бъде установен по надлежен ред от компетентните органи, в случай че то се намира върху държавна или общинска собственост;
г/ моторното превозно средство е предадено от собственика на площадките за събиране и временно съхраняване или в центровете за разкомплектуване срещу удостоверение за унищожаване по чл. 14.
д/ откраднато моторно превозно средство с прекратена регистрация на основание чл. 18 от Наредба № I-45 от 2000 г.;

Удостоверението за разкомплектоване се издава от оператора на центъра за разкомплектоване или оператора на площадка за събиране и временно съхраняване на излезли от употреба МПС - чл. 15, ал. 1 от НИТОМПС и съдържа реквизитите, посочени в чл. 15, ал. 2 от същата наредба .

Четвърти въпрос: Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията.

Под понятието "сграда" във вещноправен смисъл, се разбира постройка, трайно прикрепена към земята. Това принципно положение се извлича от определението за недвижими вещи, дадено в чл. 110 от Закона за собствеността, съгласно което "недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката".

От изложеното в запитването е видно, че бетоновия възел е ДМА - съоръжение, различно от сграда.
Изхождайки от цитираното до тук, обект на облагане с данък върху недвижимите имоти, са всички постройки, трайно прикрепени към земята, без оглед на тяхното предназначение.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ /изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г ./, таксата се заплаща от лицата по чл. 11, т.е от собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти.

Предвид гореизложеното, за бетоновия възел /като съоръжение/ не се дължи данък върху недвижимите имоти, респективно такса за битови отпадъци. / Източник НАП

Подобни статии:
 

Реклама