Относно: Данъчно третиране на доставка на услуга съгласно Закона за данък върху добавената стойност

Според изложеното в запитването Община Н е възложител по договор за извършване на консултантски услуги. Стойността на договора е в размер над 50 000.00 лв. без ДДС. Изпълнител по договора е българско задължено лице, което към момента на сключване на договора не е регистрирано по ЗДДС. Има извършено авансово плащане по договора на 30.04.2009г. на стойност над 50 000.00 лв. и издадена фактура №0000000001/24.04.2009г. без ДДС. Изпълнителят по договора се регистрира по ЗДДС на 01.06.2009г. и на 19.04.2010г. издава дебитно известие със стойността на ДДС към фактура №0000000001/24.04.2009г., което представя в общината. Срокът на изпълнение на договора е 12 месеца, като междинните и окончателните плащания все още не са извършени от общината. Във връзка с изложеното се поставя въпроса има ли законово основание общината да изплати този разход - начисления ДДС с дебитното известие, съобразно издадените от фирмата документи и сроковете?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95 от 01.12.2009 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр.6 от 22.01.2010 г.) изразяваме следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане  - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона. Изрично в ал. 9 на цитираната правна норма е указано, че нерегистрираните лица нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури. Освен това разпоредбата на чл.113, ал.10 от закона предвижда, че когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В настоящия случай е необходимо да се има предвид  разпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС (предишна ал.7 – ДВ, бр. 95 от 2009г.), съгласно която когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. За облагаемите доставки данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие на основание чл.25, ал.6 от закона.
Видно от изложеното в запитването Община Н извършва авансово плащане, когато изпълнителят по договора не е било регистрирано по ЗДДС лице. Договорът е сключен на 15.04.2009г. и е с уговорен срок за изпълнение една година, като не е уточнено дали към настоящия момент е налице извършена услуга от страна на изпълнителя, както и дали се касае за доставки с поетапно или периодично изпълнение, което е от изключително значение във връзка с определяне на датата на възникване на данъчното събитие и изискуемостта на данъка. 
По смисъла на чл.12, ал.1 от ППЗДДС, с изключение на случаите по чл. 25, ал. 3, 4 и 5 от закона услугата се счита за извършена по смисъла на закона на датата, на която възникват условията да бъде признат приходът от нея съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Съгласно чл.12, ал.3 от ППЗДДС с изключение на случаите по чл.25, ал.5 от закона, при извършване на доставки с периодично или непрекъснато изпълнение всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка, данъчното събитие за която възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице – доставчик да го начисли чрез издаването на фактура по реда и в сроковете, определени съобразно изложеното по-горе.
В заключение следва да се отбележи, че за начисляването на данък върху добавената стойност от изпълнителя по договора във връзка с извършена от него облагаема доставка на услуга, за която е получено авансово плащане, какъвто е настоящия случай, е необходимо да  се издаде фактура, а не дебитното известие. / НАП въпроси и отговори
3_1407/10.05.2010г.
ЗДДС, чл.113, ал.1
ЗДДС, чл.113, ал.9 и ал.10
ЗДДС, чл.25, ал.8

Подобни статии:
 

Реклама