Относно: обезпечаване на публични задължения с притежавани удостоверения за собственост на акции

Според изложеното в запитването срещу „X” АД, гр. Б от публичен изпълнител при ТД на НАП – гр. У  e образувано изпълнително дело № /00.00г., на основание определено със справка-декларация по ЗДДС с вх.№ 1111. задължение по ЗДДС, в размер на 11111 лв. и лихви 111 лв.
Във връзка с образуваното производство е постъпило искане за разсрочване на публични вземания с вх.№ 0/09г. по отношение на образуваното изпълнително дело.

Предвид разпоредбата на чл.183, ал.5, т.3 от ДОПК дружеството е депозирало молба с вх.№1/2009г., с която се отказва от искането си за разсрочване. За обезпечаване на задължението изпълнителният директор на „Х” АД депозира заявление, с което предлага като обезпечение 261996 бр. обикновени поименни акции с право на глас от капитала на „Х” АД, с номинална стойност на една акция от 1,00 лв., собственост на Z (130998 бр.) и на Y  (130998 бр.). Обезпечението е прието от публичния изпълнител при ТД на НАП – гр. Y и е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ 0/09г., запорно съобщение с изх.№ 0/009г. до „X” АД за вписване в книгата на акционерите,  протокол за опис с изх.№ 1/09г. и протокол за изземване с изх.№ 0/09г. Поименните налични акции не са отпечатани, вместо тях са представени временни удостоверения за собственост. Същите са иззети и предадени за съхранение в банка, а в момента се съхраняват в касата на ТД на НАП – В. Върху гърба на всяко удостоверение е поставено заложно джиро в полза на „органите на НАП” за задължения по ДДС с посочен размер във връзка с подадено искане за разсрочване. В постановлението за обезпечение е включена и справка-декларация с вх.№1/09г., за която е образувано изпълнително дело № 0/09г.
Впоследствие са образувани нови изпълнителни дела на основание СД по ЗДДС и на основание декларации обр.6 за м.05 и м.06 на 2009г. Издадено е ново постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ …../09г., с което е наложен нов запор върху същите ценни книги за обезпечаване на задължения по вече образувани изпълнителни дела и на такива без извършени действия по принудително събиране. Издадено е запорно съобщение с изх.№ …/09г. до „X” АД за вписване в книгата на акционерите. Постановление № …./09г. е вписано в ЦРОЗ с номер на първоначално вписване ……….
При осъществяване на дейността си дружеството е генерирало нови просрочени задължения по СД по ЗДДС №№ ……/14.12.09г. и ……./14.01.10г. За тяхното обезпечение дружеството предлага да се наложи запор върху същите поименни акции като твърди, че са достатъчни по стойност (балансова стойност). Публичният изпълнител към дирекция „СДО” при ТД на НАП – гр. В отказва да наложи запор върху поименните акции на основание Процедура С-7 на Дирекция „Събиране” при ЦУ на НАП и Указание изх.№ 24-34-174/07.09.2009 г. на ЦУ на НАП.
Във връзка с гореизложеното задълженото лице желае да се изрази становище относно основателността на наложените запори върху ценните книжа, необходимостта от тяхната отмяна и връщане на иззетите временни удостоверения с оглед възможността дружеството да ги предложи на банка за получаване на банкова гаранция по просрочените си публични задължения и предвид подаденото искане за издаване на удостоверение по чл.87 от ДОПК.

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно– осигурителния процесуален кодекс (ДОПК, обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ бр.93 от 24 Ноември 2009г.) изразяваме следното становище:
По реда на ДОПК обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публични задължения, които не са платени в законните срокове за доброволно изпълнение /чл. 195, ал. 2 от ДОПК/. Целта на обезпечението е да осигури кредитора срещу евентуално неизпълнение от страна на длъжника. Затова е необходимо преди издаване на постановление за налагане на обезпечителна мярка да се провери дали имуществото, което ще бъде обезпечено, е ликвидно, стойността му дали е еквивалентна на размера на задължението - аргумент от чл. 195, ал. 6 и 7 и чл. 198, ал. 2 от ДОПК, но преди всичко останало имущественото право, което служи за обезпечение, трябва да е възникнало към момента на налагането на обезпечителната мярка.
В разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от ДОПК е регламентирано, че налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземване от публичния изпълнител, който ги предава за съхранение в банка. За изземването и предаването на наличните ценни книжа в банка се съставя протокол. При евентуално неизпълнение от страна на длъжника публичният изпълнител насочва изпълнението срещу обезпечените акции по реда на чл. 232, ал. 1 от ДОПК. Съгласно тази правна норма изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичният изпълнител с постановление се суброгира (встъпва) в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга или чрез продажбата им. Наличните ценни книжа се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Публичният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва (чл. 232, ал. 2 от ДОПК).
Временните удостоверения привидно притежават характеристиките на категорията ценни книжа, върху които може да се наложи запор по реда на чл. 203 ал. 1 от ДОПК. Временното удостоверение представлява поименна заповедна ценна книга, която акционерът получава срещу направени от него имуществени вноски за сметка на записаните акции в капитала на акционерното дружество. Временното удостоверение материализира правото на акционера да получи от АД записаните акции, временно изпълнява функциите на акциите и ги замества до тяхното издаване. Както гласи         чл. 179 от Търговския закон, временните удостоверения се вписват в книгата на акционерите, като се отбелязват видът, броят, номерата, номиналната и емисионната стойност на записаните акции.
Временното удостоверение може да се прехвърля с джиро съгласно чл. 187 във връзка с чл. 185, ал. 2 от Търговския закон.
Временното удостоверение може да бъде заложено по реда на Търговския закон с джиро за обезпечение. Търговският закон не съдържа изрична уредба относно обема на правата, които преминават върху заложния кредитор, посочва се изрично, че при залагането на временното удостоверение като търговско обезпечение може да бъде уговорен различен обем на заложното право на кредитора (чл. 310, ал. 3 и чл. 314 от Търговския закон).
Няма да е такъв случаят, когато публичният изпълнител наложи обезпечителна мярка запор върху притежавано от длъжника (или от трето лице) временно удостоверение. Производството по издаване на постановление за налагане на обезпечение има административноправен характер. То се развива пред компетентен по място и степен публичен изпълнител с участието на данъчнозадълженото лице, като при това отношенията между тях са на власт и подчинение, а не на равнопоставеност. Последното изключва валидното съществуване на всякакви уговорки, отнасящи се до обема на заложното право, направени между публичния изпълнител и задълженото лице, което е адресат на постановлението.
Съобразно чл. 232 от ДОПК изпълнението върху ценни книги се извършва като публичният изпълнител с постановление встъпва в правата на длъжника спрямо лицата, които са задължени по ценната книга.
От друга страна в указание с изх. № 24-34-174/07.09.2009г. относно възможност за обезпечаване на публични задължения с имущество на трето незадължено лице подробно е разяснено защо публичният изпълнител не следва да приема като обезпечение особен залог или ипотека върху имущество на трето незадължено лице. Най-общо мотивите се свеждат до това, че особеният залог и ипотеката, макар сами по себе си да представляват обезпечителни мерки, не са мерки, които биха могли да се реализират по реда на ДОПК /аргумент за това са чл.177,чл.198,чл.213,ал.1,чл.215, ал.1, т.2 и ал.2 и чл.233,ал.3 от ДОПК/, съгласно които изпълнението се извършва върху имущество на длъжника.
Относно отмяната на обезпечителни мерки следва да се посочи, че за да бъде извършена следва да са налице условията на чл. 208, ал. 1 от ДОПК.
Предвид гореизложеното считаме, че длъжникът може да предложи друго равностойно обезпечение, като инициира производство по замяна на обезпечителните мерки по реда на чл. 199 от ДОПК. При извършване на процесуалните действия при замяна компетентният орган следва стриктно да спазва основното правило на чл.195, ал.7 от ДОПК за равностойността на обезпечението, т.е. замяната е допустима само ако в резултат на извършването й няма да се накърни съпоставимостта на размера на обезпечението и на установеното задължение. Ако стойността на предмета на обезпечението, определена по правилата, визирани в ДОПК, е по-малка и поради това не е равностойна на определеното публично задължение, замяната е недопустима поради нарушаване на разпоредбата на чл.195, ал.7 от ДОПК. Публичният изпълнител няма право на преценка относно извършването й, когато длъжникът предостави обезпечение в пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа (аргумент от чл.199, ал.2 от ДОПК). В случай на завършена процедура на замяна по чл. 199 ДОПК първоначално наложените обезпечителни мерки се отменят.
В заключение следва да се подчертае, че процесуалните действия на публичния изпълнител, чрез които следва да се постигнат целите на изпълнителното производство по ДОПК са подробно описани в регламента на процедурите на Дирекция „Събиране”, утвърдени със Заповед № ЗЦУ–1324/19.12.2009г. на директора на Дирекция „Събиране” при ЦУ на НАП. / НАП - въпроси и отговори

 

Реклама