Лицето …………………… е работил дълги години извън България, а именно в САЩ.
Задавате следните въпроси:
1. Следвало ли е да декларира придобитите в САЩ доходи при завръщането си трайно в Република България през 2008г.? Има ли сключена Спогодба между България и САЩ за избягване на двойното данъчно облагане?
2. Ако е следвало да декларира такива доходи, декларирал ли ги е по надлежния ред?

В писмото Ви не е описана достатъчно изчерпателна фактическа обстановка, имаща
отношение към данъчното облагане на въпросното лице, поради което е невъзможно да се изготви конкретен отговор. В тази връзка изразяваме следното принципно становище: 
За данъчното облагане на лицето през определена данъчна година съществено и определящо е квалифицирането му като местно или чуждестранно. Данъчният статут на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година.
Данъчно облагане на доходите на местно физическо лице при действието на Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ/.

                До 31.12.2006г. са действали разпоредбите на ЗОДФЛ , поради което при определяне на реда за данъчно облагане на доходите, придобити за период до тази година,включително  следва да се имат предвид разпоредбите на този закон.Съгласно чл.5,ал.1 от ЗОДФЛ данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранните физически лица, посочени в закона, като в изпълнение на чл.8,ал.1 от същия местните физически лица са данъчно задължени за доходи, произхождащи от източници в България и чужбина,  а според чл.8, ал.3  чуждестранните физически лица са данъчно задължени за доходи от източници в България.
Разбирането за местни физически лица, по смисъла на ЗОДФЛ е поставено в зависимост от критериите, посочени в чл. 6 от закона, а именно , местни физически лица, без оглед на тяхното гражданство са лицата:
1. чието постоянно местоживеене е в България /понятието „постоянно местоживеене” е дефинирано в §1, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗОДФЛ и това е трайното установяване на физическото лице на територията на България без оглед на времето, прекарано в чужбина за определен данъчен период, когато престоят в чужбина не е свързан с трайно установяване там;
2. които пребивават в страната повече от 183 дни през всеки 365 дневен период, като в този случай физическото лице се счита за местно през годината, в която пребиваването му надхвърли 183 дни;
3. които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава, на нейни органи и /или организации, на български предприятия, членовете на техните семейства .
Следва да имате предвид, че критериите са независими един от друг, поради което наличието на единия от тях е достатъчно основание да се приеме, че лицето е местно за целите на закона.
Съгласно чл. 11,ал.4 от ЗОДФЛ доходът се смята за придобит, както следва:
1. при плащане в брой - в деня на плащането;
2. при плащане по безкасов път - в деня на заверяване на сметката на получателя на дохода, ако получателят е посочил банката, в която да му се плати;
3. при плащане в натура - в деня на получаване на облагата.
На основание чл.41,ал.1 от ЗОДФЛ данъчно задължените по този закон лица подават годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл.14,в срок до 15 април на следващата година.

               Данъчно облагане на местно физическо лице при действието на Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ в сила от 01.01.2007г.
              Съгласно чл.3,т.1 от ЗДДФЛ данъчно задължени по този закон са местните и чуждестранни физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон. В изпълнение на нормата на чл.6 от същия закон, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България и в чужбина. Докато чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р България./чл.7 от ЗДДФЛ/.
Местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл. 93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1, т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на Р България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение или
3. изпратено е в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство или
4. центърът на жизнени интереси на лицето се намира в България.
Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност/чл.4,ал.4 ЗДДФЛ/.

              Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по
смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.  
Разпоредбата на чл.50,ал.1 от ЗДДФЛ изисква местните физически лица да подадат годишна данъчна декларация в срок определен в чл.53 , който е  30 април на следващата година на придобиване на дохода. Съгласно чл.50,ал.1,т.3 местните физически лица декларират с годишната си данъчна декларация притежаваните акции и дялови участия в дружества, място на стопанска дейност, определена база и недвижима собственост в чужбина, а с изменението на ЗДДФЛ, обнародвано в ДВ бр.106 от 2008г./в сила от 01.01.2009г./ задължително се декларират и придобитите през годината от източник в чужбина доходи от дивиденти, ликвидационни дялове и доходи от допълнително доброволно осигуряване, от доброволно здравно осигуряване и от застраховки „живот” при условията, посочени в чл.38,ал.8 от закона.
По смисъла на чл.11,ал.1 от ЗДДФЛ  ако не е предвидено друго в този закон, доходът се смята за придобит на датата на:
1. плащането - при плащане в брой;
2. заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека - при безналично плащане;
3. получаването на престацията - за непаричен доход.
В случаите на продажба, замяна или друго възмездно прехвърляне на права или имущество по чл. 33, ал. 3 доходът се смята за придобит към датата на прехвърлянето./чл.11,ал.2/
Доходът се смята за придобит от физическото лице и когато по негово нареждане или по споразумение между него и платеца плащането или престацията са получени от трето лице. За определяне датата на придобиване се прилагат ал. 1 и 2./чл.11,ал.3/
Освен по критериите, предвидени в цитираните данъчни закони в някои случаи при
определяне на качеството местно или чуждестранно лице за България , ще е необходимо да се изследват и критериите предвидени в действащите в България Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/. Тези критерии ще е необходимо да се изследват задължително тогава, когато конкретно физическо лице следва да се определи като местно за България, съгласно данъчните закони и същевременно се определя като местно за другата държава, с която България е подписала СИДДО, съгласно вътрешното й законодателство
Предвид разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗОДФЛ  и чл.75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
Има подписана  Спогодба  между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати  за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите /ратифицирана със Закон от 40-то Народно събрание на 12.VІІ.2007г. в сила от 15.ХІІ.2008г./ обнародвана в ДВ бр.5 от 2009г.
Следователно за времето на действие на ЗОДФЛ няма сключена СИДДО със САЩ. В тази връзка и на основание чл.17,ал.1 от ЗОДФЛ когато няма сключена спогодба или друг международен договор за избягване на двойното данъчно облагане, за които се прилага чл. 16, при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи.
Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и наеми, изплатени от източници в чужбина на местни лица./чл.17,ал.2/
Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход./чл.17,ал.3/
Съгласно чл.17,ал.4  на ЗОДФЛ  Министърът на финансите определя условията и реда за прилагането на ал. 2 и 3, като може:
1. да определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;
2. да уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;
3. да не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.
За времето на действието на ЗДДФЛ и преди влизане в законна сила на СИДДО между Р България и Съединените американски щати следва да се има предвид нормата на чл. 76, който регламентира, че извън случаите по чл. 75 при определянето на данъка върху дохода местните физически лица ползват данъчен кредит за идентични или подобни чуждестранни данъци, наложени в чужбина от съответните компетентни органи./чл.76,ал.1/
Лицата по ал. 1 ползват данъчен кредит за всички данъци върху дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, изплатени от източници в чужбина./ал.2 на чл.76/
Данъчният кредит по ал. 2 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до сумата на българския данък върху доходите, който би бил дължим върху тези доходи с източник в чужбина, ако се прилагаше към местен доход./чл.76,ал.3/
Нормата на чл.76,ал.4 от ЗДДФЛ  дава възможност при необходимост министърът на финансите  да:
1. определя кои данъци са идентични или подобни на данъка върху доходите на физическите лица;
2. уточнява произхода и конкретния размер на местните или чуждестранните доходи, получени от съответен източник;
3. не признава ползването на данъчен кредит за онези чуждестранни данъци, с които кредитът е неправомерно увеличен.
По отношение на формулирания втори въпрос отговор Ви е предоставен от компетентната по постоянен адрес на физическото лице териториална дирекция, а именно ТД на НАП ………………………. / НАП - въпроси и отговори

 

Реклама