Лиляна ПАНЕВА

В края на декемврийската си законодателна сесия Народното събрание прие два проекта за промени в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Утвърдените промени са обнародвани в текстовете на два поредни Закона за изменение и допълнение на ЗДДС, публикувани съответно в ДВ, бр.108 от 19.12.2007 г. и в ДВ, бр.113 от 28.12.2007 г. Промените, обнародвани в бр.108 на ДВ, влизат в сила от датата на публикуването им, т.е. от 19.12.2007 г., а тези в бр.113 - от 01.01.2008 г.

За практиката на стопанските оператори, осъществяващи външнотърговска дейност, най-съществени са промените: в режима за третиране на авансовите плащания при доставки с нулева данъчна ставка (износ) по глава четвърта от закона (промените в чл.37); в реда и сроковете за възстановяване на данъка (изменения и допълнения на чл.92); на срока за начисляване на данъка с протокол по чл.117, ал.2 от закона след датата на неговата изискуемост (чл.117, ал.3). Пряко отношение към тази им дейност имат също промените в чл.32, ал.2 от закона във връзка с облагането на доставките на услуги при международен стоков трафик; в чл.60, относно условията по ДДС за вдигане на стоките при временен внос с частично освобождаване от митни сборове и др. Какви са основните практически проекции на тези промени?

  1. Промяната в текста на ал.2 от чл. 32 уточнява вида на услугите, свързани с доставки от международния стоков трафик, които се облагат с нулева данъчна ставка. Като такива в новата разпоредба са определени "разтоварването, натоварването, претоварването, укрепването и/ или митническото оформяне, когато същите са оказани във връзка с доставки на стоки, облагани с нулева данъчна ставка по силата на ал.1 на чл.32 от закона. От практическа гледна точка това изключва възможността при международния стоков трафик да бъдат облагани с нулева данъчна ставка и други видове услуги, освен изброените.

  2. Измененията и допълненията на чл.37, които променят режима за облагане на авансовите плащания, свързани с доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка по реда на глава трета (износ) от ЗДДС. В неговата ал. 2 е заличен текстът: "включително при предварително плащане по доставка" и е създадена нова ал.3. Новите разпоредби отменят задължението за начисляване на ДДС при авансови плащания за доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка, в случаите, при които до изтичането на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът е станал изискуем, доставчикът не се снабди с необходимите документи, изисквани от ЗДДС. Според досегашните разпоредби, ако до изтичането на този срок доставчикът не се снабдеше с документите, посочени в чл.21- чл.39 от ППЗДДС, с които се удостоверява наличието на обстоятелствата, даващи му право да приложи нулева данъчна ставка към доставката си, той бе задължен да начисли данък с протокол и за получени авансови плащания за тази доставка. След 19.12.2007 г., когато влизат в сила промените в чл.37 от закона, получените авансови плащания за доставки, облагаеми с нулева данъчна ставка, ще се облагат с такава ставка и за тях няма да се начислява данък, освен при необходимост от евентуални корекции в случай, че данъкът за съответната доставка е станал изискуем, но до изтичането на календарния месец, следващ месеца, през който той е станал изискуем, доставчикът не се е снабдил със съответните документи по чл.21-чл.39 от ППЗДДС.

  3. В чл.60 на ЗДДС е включена нова ал.3, в съответствие с която при доставки, поставени под режим "временен внос с частично освобождаване от митни сборове", доставчикът ще може да вдигне стоките от митницата само след като внесе данъка, който е начислен за тях от митническите органи.

  4. Промените в разпоредбите на чл.92 разширяват кръга на доставките, които дават възможност за ускорено възстановяване на данъчния кредит. В съответствие с новия текст на ал.3 при спазване на нормативно определените условия за целите на ускореното възстановяване такова право имат не само данъчно задължените лица, осъществили изискуемия обем облагаем оборот с нулева данъчна ставка, но тези, осъществили такъв оборот с доставки по чл.22, 23 и 24, ал.3 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, получателят на които е регистриран за целите на ДДС в държава членка на Общността.

    Начинът, по който е формулирана новата разпоредба, обаче оставя място за тълкуване дали право на такова възстановяване имат лицата, които за последните 12 месеца преди текущите са формирали изискуемия облагаем оборот само от доставки с нулева данъчна ставка или само от доставки по чл.22, 23 или 24, ал.3 с място на изпълнение територията на друга държава членка, получател на които е лице регистрирано за целите на облагането с ДДС в държава членка на Общността. Според нас тези лица също имат такова право и за целта би било по-подходящо при изреждането на доставките, облагаемият оборот от които дава такова право, в текста на разпоредбата вместо съюзът "и" да се използва "и/или".
    Освен това в чл.92 от ЗДДС са създадени и две нови алинеи - ал. 8 и ал. 9, текстовете на които определят реда за възстановяване на данъка в случаите, при които е започнала ревизия на данъчно задълженото лице. В такива случаи срокът за възстановяването му е срокът за издаване на ревизионния акт. Възможността за възстановяването и/или прихващането му преди този срок е свързана с изискване за предоставяне на обезпечение. (нов данъчен инструмент за ограничаване на данъчните измами по ДДС).

  5. Особено значима от практическа гледна точка е промяната в разпоредбата на чл.117, ал.3 от закона. Тя засяга всички доставки, при които данъчно задължените лица начисляват данъка с протокол по чл.117, ал.2 от закона (посочени в чл117, ал.1). Срокът, в който данъкът следва да бъде начислен с протокол след датата, на която е станал изискуем, е увеличен от 5 на 15 дни. Срокът за начисляване на данъка, който регламентираше отмененият текст, беше много кратък и създаваше особено големи проблеми на лицата, извършващи ВОП. При тях данъкът става изискуем на датата на издаването на фактурата за ВОД (чл.63, ал.4 от ЗДДС). За да спазят нормативните разпоредби за начисляване на дължимия данък, получателите на доставките следваше в петдневен срок от тази дата да съставят протокол по чл.117, ал.2 от закона, с който да си самоначислят данъка и да го отразят в дневника си за продажби (евентуално и за покупки) и в справката си декларация за същия данъчен период. Но на практика фактурата обикновено пристига заедно със стоката и за получателя й е трудно да се вмести коректно в срока за съставяне на протокола след датата на издаването й, определен в чл.117, ал.3 от закона. Трикратното увеличение на този срок след промяната, несъмнено ще намали броя на случаите, при които фактурите за ВОП ще пристигат след изтичане на срока, в които следва да се състави протоколът за начисляване на данъка. Въпреки това на практика възможността при извънредни ситуации това да се случи няма да бъде изключена и фирмите следва да поддържат връзка с европейските си контрагенти за датите на издадените им фактури и да следят спазването на новия срок. / www.bcci.bg
 

Реклама