Последно променен на Събота, 20 Февруари 2010 12:16

Относно: Данъчно третиране на заплатена неустойка поради неспазен срок на изпълнение  по договор

Според изложеното в запитването дружество „Х” е изпълнител по договор за СМР с  възложител ОД на МВР-гр……. Съгласно договора, в полза на възложителя е открита банкова гаранция. Същата е удържана като неустойка поради неспазен срок на изпълнение на договора. Строителните работи продължават и към днешна дата до окончателното завършване на обекта.
Предвид изложеното поставя се въпроса платената на възложителя гаранция счита ли се за данъчно признат разход и какви разходооправдателни документи следва да бъдат съставени?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр.95 от 01.12.2009 г.),  ППЗДДС (обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006г., посл. изм. ДВ, бр..4 от 16.01.2009 г.) и ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95 от 01.12.2009 г.) изразяваме следното становище:
1. Данъчно третиране по ЗДДС.
От представения договор е видно, че същият е сключен на основание на Закона за обществените поръчки, като дружеството е изпълнител на СМР, а получател е ОД на МВР –гр…... Съгласно чл.28, ал.1 от договора, дружеството като изпълнител представя при сключването му гаранция в размер на 5% от стойността без ДДС. По силата на  чл.28, ал.5 възложителят има право да удържи от стойността на гаранцията неустойка по Раздел VІІІ, чл.24 (за неизпълнение в срок) или по чл.27 (при едностранно прекратяване от страна на изпълнителя). Стойността на гаранцията е удържана като неустойка за неизпълнение на договора  в срок.
Данъчната основа, съгласно чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗДДС, е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена, като същата се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен (компенсаторен) или със санкционен характер.
С обезщетителен характер са тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла увреждане, вследствие неизпълнение на задълженията от другата страна.
Съгласно чл.92, ал.1 от Закона за задълженията и договорите неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Неустойката, дължима във връзка със закъснението за изпълнението на договора е с обезщетителен характер. Предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС същата няма характер на възнаграждение по доставка и за нея не се дължи данък върху добавената стойност.
На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките и лихвите с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Следователно в настоящия случай ОД на МВР –гр……. може да документира удържаната гаранция като неустойка по договора, чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството (ЗСч). Всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.
Предвид гореизложеното е необходимо да  се има предвид, че в случая с дължимата  и удържана от възложителя по договора неустойка за забава на доставката на СМР не следва да се намалява  данъчната основа на същата.
2. Данъчно третиране по ЗКПО.
Съгласно чл.10, ал.1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. В този смисъл, както бе посочено в часта по ЗДДС, всеки документ, съдържащ предвидените в чл. 7, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити, се счита за първичен документ, респективно основание за осчетоводяване на разходи.

  Освен посочената правна норма следва да се има предвид, че съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. От запитването не става ясно дали дружеството е отчело приходи за изпълнените СМР през 2009 г. и дали е спазен принципът за съпоставимост между приходите и разходите. Съгласно чл.8.2 на НСС 1 „Представяне на финансовите отчети” операциите и събитията, както и приходът по тях се признават (отразяват) в счетоводните регистри и се включват във финансовия отчет към момента на възникването им, а не при плащането на паричните средства или техни еквиваленти. Съгласно чл.8.3 на НСС 1 разходите се признават във финансовия отчет на базата на връзката им с приходите. Следователно, ако дружеството е отчело приходи от извършените СМР към 31 декември 2009г. разходът, отчетен под формата на неустойка, е данъчно признат в рамките на същата данъчна година. Ако приходите от извършените СМР не бъдат отчетени към 31 декември 2009 г., то съгласно т.16.20 от НСС 1, възникналият разход през текущия отчетен период от неустойка, който е свързан със следващи отчетни периоди, се посочва като разход за бъдещи периоди.
 

Реклама