Последно променен на Събота, 20 Февруари 2010 12:19

Относно: облагане с данък върху недвижимите имоти на имот, който е собственост на лице с намалена работоспособност по Закона за местните данъци и такси

Какъв е размерът на дължимия данък върху недвижимите имоти от лице с намалена работоспособност 100% – 25 на сто от данъка или 75 на сто от данъка.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) изразяваме следното становище:

В Закона за местните данъци и такси по отношение на данъка върху недвижимите имоти е предвидено облекчение за лица с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто. В чл. 25, ал. 2 от същия закон е указано, че данъкът се дължи със 75 на сто намаление за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност. Следователно, за да се ползва предвиденото данъчно облекчение е необходимо да са изпълнени едновременно двете условия, визирани в правната норма, а именно:

  • собственикът на имота да е лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто;
  • имотът, за който ще се ползва облекчение да е основно жилище.

По смисъла на ЗМДТ (§ 1, т. 2 от ДР) „Основно жилище” е имотът, който служи за задоволяване на  жилищните нужди на гражданина и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината.
Съгласно чл. 27 от ЗМДТ правото на ползване на данъчно облекчение се упражнява чрез подаване на данъчна декларация в срока по чл. 14, ал. 1 от същия закон.
Предвид гореизложеното, ако са изпълнени посочените условия и тези обстоятелства са декларирани в подадената имотна декларация, то данъкът върху недвижимите имоти се дължи в размер 25 на сто.
На основание чл. 107, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) задълженото лице има право при поискване да получи справка за начина, по който е изчислено задължението, съдържаща данни за задълженото лице, вида, основанието, общия и неплатения размер. Ако не е доволно от размера на задължението за данък върху недвижимите имоти въз основа на подадената от него декларация по чл.14 от ЗМДТ за имота в гр. „Х”, може да поиска издаването на акт за установяване на задължението от Община – гр. „Х”. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК, във връзка с чл.4, ал.5 от ЗМДТ този акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаването му пред ръководителя на звеното за местни приходи в Община – гр. „Х”.

По отношение на таксата за битови отпадъци бихме желали да отбележим, че в ЗМДТ липсва разпоредба, определяща облекчение за лицата с намалена работоспособност. Хипотезите на чл. 25, ал. 1 и ал. 2 от ЗМДТ не са приложими към законовата уредба на таксата за битови отпадъци.
 

Реклама