Последно променен на Четвъртък, 19 Август 2010 22:34

Относно:Приложение разпоредбите на чл.112, ал.2, т.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс във връзка чл.11, ал.1, т.4 от Закона за националната агенция за приходите, както и чл.128, чл.129, чл.133 и 134 от същия кодекс

Писменото запитване касае правомощията на ръководителя на звеното за местни приходи при Община съгласно уредбата на  Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за националната агенция за приходите (ЗНАП). Поставени са следните въпроси:

1.      Началникът на отдел „МДТ" може ли да издава заповед за възлагане на ревизия при липса на достатъчна численост на органи по приходите в отдел „МДТ" ?

2.      Може ли две лица да бъдат определени като орган, възлагащ ревизиите ?

3.      Подлежат ли на възстановяване суми от установените с посочения данъчно ревизионен акт (ДРА) задължения по искане на данъчно - задълженото лице при условие, че то неправилно е декларирало имотите си ?

Следва да се отбележи, че въпроси с №№ 1 и 2 не са подкрепени с  допълнителни обстоятелства и факти, поради което отговорът им почива единствено на тълкуване разпоредбите на приложимия процесуален закон - ДОПК, във връзка с чл.11, ал.1, т.4 от ЗНАП и чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

По отношение на въпрос № 3 запитването съдържа кратка фактическа обстановка, според която е налице необжалван и влязъл в сила ДРА, постановен през 2004 г. от данъчни органи при ДП. Последният установява задължения по смисъла на ЗМДТ. Поставеният въпрос изисква разглеждане разпоредбите на чл.128, 129, 133 и 134 от ДОПК във връзка с чл.11, ал.1, т.4 от ЗНАП и чл.4, ал.5 от ЗМДТ.

При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на ЗМДТ, ДОПКи ЗНАП изразяваме следното становище:

По първия поставен въпрос:

Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.5 от ЗМДТ в производствата по реда на ДОПК ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община осъществява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите.

Правомощията на териториален директор по отношение на ревизионните производства са уредени в нормата на чл.11, ал.1, т.4 от ЗНАП. Съгласно цитираният текст последният разполага с правомощието да ръководи възлагането и извършването на ревизии и проверки. Описаната обща по своята правна природа компетентност следва да се разграничава от компетентността за възлагане на ревизии, т.е. компетентност за издаване на заповед за възлагане на ревизии, произтичаща от чл.112 на ДОПК.

Правният анализ на очертаната по-горе компетентност показва, че тя е ограничена само и единствено до това чрез нея да се персонализира служителят на общинската администрация, упражняващ права и задължения на орган по приходите, който да осъществява компетентността по възлагане на ревизии. Този категоричен извод се налага от граматическото тълкуване на разпоредбата на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК и използваното понятие за „орган по приходите, определен от териториалния директор...". От друга страна анализът следва да се съобрази и със служебната подчиненост, характеризираща правоотношенията между териториалния директор и органите по приходите, респективно ръководителя на звеното за местни приходи и служителите на общинската администрация, упражняващи правата и задълженията на органи по приходите. Предвид изложеното се налагат следните правни изводи:

-        Недопустимо е ръководителят на звеното за местни приходи да определя сам себе си по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК като орган, издаващ заповедите за възлагане на ревизии, доколкото същият не попада в кръга от органи, определени в чл.112, ал.2 от ДОПК с аргумент от субсидиарно приложимия чл.11, ал.2, т.1 от ЗНАП;

-        Недопустимо е  ръководителят на звеното за местни приходи да замества определения от него орган по приходите в хипотеза на отсъствие на титуляра (например при отсъствие поради ползване на законоустановен отпуск).

Горните изводи се потвърждават и от общите принципи на административното производство, особено като се предпостави обстоятелството, че ръководителят на звеното за местни приходи следва да се разглежда като по-горестоящ орган по смисъла на чл.10 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.4 от АПК административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Цитираният чл.10 от АПК съдържа императивно правило, което забранява на по-горестоящ орган да изземва за решаване въпрос от компетентността на друг орган, освен ако това е предвидено със закон (например чл.10, ал.2 във връзка с чл.33 от АПК). Приложимият по силата на чл.4, ал.2 от ЗМДТ процесуален закон (ДОПК) не допуска изземване на компетентности от страна на териториален директор. На същото основание подобни процесуални действия са недопустими и за ръководителя на звеното за местни приходи. Нарушаването на разгледаните по-горе правила има за своя необходима правна последица нищожност на административния акт (виж Тълкувателно решение № 2 от 14.05.2001 г. на ОСГК на ВС на РБ).

По втория поставен въпрос:

Съгласно чл. 112, ал. 2, т.1 от ДОПК  ръководителят на звеното за местни приходи определяслужителя на общинската администрация, упражняващ права и задължения на орган по приходите, който да осъществява компетентността по възлагане на ревизии. Процесуалният закон не съдържа изрично указание, което да ограничава ръководителят на звеното за местни приходи в преценката му колко служители могат да упражняват такава компетентност.

По третия поставен въпрос:

Възстановяването на суми представлява административно производство, регламентирано в разпоредбите на Глава шестнадесета, Раздел I, „Прихващане и възстановяване" от ДОПК, включително основанията за възстановяване на суми - чл.128, ал.1 от същия процесуален закон.

Съгласно изложената фактология за целите на настоящото изложение се приема, че образуваното производство в Общината е започнало по инициатива на ревизираното лице с искане за възстановяване на суми поради наличие на неправилно декларирани имоти по реда на ЗМДТ. Последните представляват установени с ДРА задължения, произтичащи от регламента на посочения вече ЗМДТ, като административният акт не е обжалван и е влязъл в сила. Правният анализ на обстоятелствата по казуса налага извод, че изпълнението по този ДРА е направено на валидно правно основание, характеризиращо се със стабилитет в правния мир. Следва да се посочи още, че установените задължения са били ликвидни и изискуеми поради наличието на годен изпълнителен титул (ДРА), създал за своя адресат правно задължение да понесе за своя сметка неблагоприятните утежняващи правни последици.

Предвид гореизложеното изразяваме становище, че парични суми, събрани  в изпълнение на влязъл в сила ДРА не могат да се квалифицират като някое от основанията за възстановяване, разписани в състава на чл.128, ал.1 от ДОПК.

С оглед пълнота на изложението бихме искали да подчертаем, че условието за наличие на недължимо платени или събрани суми за данъци по смисъла на чл.128, ал.1 от ДОПК би възникнало само в хипотезата на отпаднало или липсващо правно основание за изпълнение. ДОПК, в разпоредбите на чл.133 - 143, е регламентирал особено и извънредно по своя правен характер административно производство по възобновяване на приключили с необжалвани по съдебен ред и влезли в сила административни актове производства за установяване на публични задължения за данъци. По своята същност последното представлява юридически способ за преразглеждане и пререшаване на въпрос, решен с влезлия в сила акт. Тази процедура предвид компетентността на Общината обаче има ограничено приложно поле само по отношение на задължения за данъци, установени с влязъл в сила ревизионен акт, вкл. ДРА по смисъла на ДПК (отм.). Чрез това производство, само при наличие на някое от основанията на чл.133, ал.2 от ДОПК и на инициатива за това от орган по приходите или субект на задължение за данък, може да се преодолее стабилитета на административния акт, в случая ДРА. Този ефект се основава на  принципа, че влезлият в сила административен акт поради необжалването му в законоустановения срок е окончателен, поражда правно действие и не може да бъде оттеглян, отменян или изменян от органа, който го е издал, освен ако закона не го допуска. При наличие на инициатива за производство по чл.133, ал.1 от ДОПК следва компетентният за това орган на общината по смисъла на чл.134, ал.1 от ДОПК - ръководителят на звеното за местни приходи, да го образува. Едва в хода на последното може да се прецени с оглед основанията за това дали производството по установяване на данъци по ЗМДТ са налице и влезлият в сила ДРА да бъде изменен.

В заключение считаме за необходимо да се посочи, че приложим процесуален закон по отношение на местните такси е АПК, включително изменение на влезли в сила административни актове, определящи задължения за такива - чл.99 до 103 от същия кодекс. По силата на чл.9б от ЗМДТ (посл. изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) ДОПК е приложим само относно събиране на местните такси.

Подобни статии:
 

Реклама