Последно променен на Събота, 20 Февруари 2010 12:20

Относно: Данъчно третиране на получени суми от командировки в чужбина

В запитването е изложена следната фактическа обстановка: физическо лице, получава командировъчни пари за командировка в чужбина в размер, не по-голям от двукратния размер, определен в Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, като е даден пример за Германия, че полагащият се размер на дневните командировъчни пари е 35 евро, а получената от лицето сума е 42 евро. В тази връзка е поставен въпроса следва ли да се декларират получените доходи от командировъчни в чужбина в годишната данъчна декларация? 
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ, бр. 96/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 95/2009 г.) изразяваме следното становище:

От изложеното в запитването не става ясно в какви правоотношения е лицето с командироващото предприятие, поради което са възможни две хипотези - да е в трудови правоотношения с командироващото лице или да е в правоотношения, които не са трудови (по извънтрудови правоотношения или в качеството си на лице, упражняващо свободна професия). Но следва да се има предвид, че ЗДДФЛ предвижда еднакво третиране на получените дневни командировъчни пари от физическите лица, независимо от основанието на което се получават.
По смисъла на чл. 24, ал. 2, т. 5, буква „б" от ЗДДФЛ, в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт. Когато размерът на дневните пари надвиши двукратния, то превишението следва да се включи в облагаемия доход, начислен за съответния месец на работника или служителя.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ за целите на данъчното облагане е лимитиран размерът на дневните командировъчни пари, получени по правоотношения, които не са трудови. Същите се третират като необлагаем доход на физическите лица до двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
Видно от цитираните разпоредби за целите на данъчното облагане дневните командировъчни пари са необлагаем доход до двукратния им размер, посочен в нормативен акт. По аргумент от чл. 52, т. 2 от ЗДДФЛ, тези необлагаеми доходи не подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
С оглед пълнота на изложението информираме, че ако размерът на получените от лицето дневни командировъчни пари надвишава двукратния им размер, посочен в нормативен акт, е налице облагаем доход. В зависимост от вида на правоотношението по силата, на което се получават командировъчни пари (трудово или друго) е и задължението за удържане и внасяне на данък, съответно за деклариране на облагаемия доход.
При трудовите правоотношения задълженото лице за начисляване и удържане на данъка е работодателят. На основание чл. 52, т. 1 от ЗДДФЛ не са задължени да подават годишна данъчна декларация лицата, които са получили само доходи от трудови правоотношения, когато работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.
При положение, че лицето получава командировъчни пари по правоотношения, които не са трудови, предвид нормата на чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ, превишението на дневните командировъчни пари над размерите, определени за лицата по трудови правоотношения, представлява облагаем доход и следва да се декларира в Приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.  / НАП

 

Реклама