ОТНОСНО: Данъчно третиране на доходи, придобити от занаятчийска дейност

Според изложеното в запитването физическо лице осъществява занаятчийска дейност, която се облага с патентен данък. Същото притежава майсторско свидетелство, издадено от Националната занаятчийска камара и вписано в Регистъра на занаятчийските предприятия в Регионална занаятчийска камара - гр. X, както и в Агенцията по вписванията като занаятчийско предприятие „Х”.

Поставени са следните въпроси:
Какъв е облагаемият доход на занаятчията, който се облага с патентен данък?
Какви са нормативно признатите разходи за осъществяваната от вас дейност?

При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн., ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г., посл. изм., ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.) и ЗДДФЛ (обн., ДВ, бр. 117 от 10 декември 1997 г., посл. изм., ДВ, бр. 19 от 13 март 2009 г.) изразяваме следното становище:

Собственик на занаятчийско предприятие по смисъла на чл. 22, ал. 1 от Закона за занаятите (ЗЗ) може да бъде:

- физическо лице, вписано като майстор;

- търговско дружество, чийто неограничено отговорен съдружник е вписан като майстор;

- гражданско дружество, чийто член, отговорен за техническото ръководство на занаятчийското предприятие, е вписан като майстор.

В случаите на т. 2 и т. 3 облагането на лицата се извършва по общия ред на Закона за корпоративното подоходно облагане. Облагането на лицата, за които е изпълнена хипотезата на т. 1 от горецитираната правна норма, в който случай попадате вие, се извършва по реда на ЗДДФЛ или ЗМДТ в зависимост от характера на извършваната дейност.

На основание чл. 29, ал. 1, т. 1, б. „в” от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси. Според т. 28 на параграф 1 от ДР на ЗДДФЛ "упражняване на занаят" е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец.

Съгласно чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ с окончателен годишен (патентен) данък се облагат физическите лица, включително едноличните търговци при кумулативното изпълнение на следните условия:
- извършване на дейност, посочена в Приложение № 4 към глава втора, раздел VI (патентни дейности), регламентиращо дейностите, подлежащи на облагане с патентен данък;
- оборотът на лицето от предходната година да не надвишава 50 000 лв.;
- лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрацията за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В запитването е посочено, че лицето е майстор-занаятчия по занаят № 36 (Приложение № 1 към чл. 3, ал. 1 от ЗЗ), т.е. извършва дейността стругарство. В т. 9 от Приложение № 4 към глава втора, раздел VI (патентни дейности) от ЗМДТ е посочена дейността металообработващи услуги. За отнасянето на определени дейности към металообработващите услуги се използва Класификацията на икономическите дейности, утвърдена със Заповед № РД-07-316 от 29.11.2007 г. на председателя на НСИ, съгласно която дейността попада в сектор 25 „Производство на метални изделия, без машини и оборудване”, група 25.6 „Друго металообработване”, подгрупа 25.62 „Механично обработване на метал”. При това положение, в случай че лицето отговаря на останалите гореизброени условия на чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, то ще подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък.

В разпоредбата на чл. 61з, ал. 2 от ЗМДТ е указано, че лицата, които извършват патентна дейност, не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Един от основните принципи на облагането с патентен данък е, че дължимият данък не е обвързан с размера на получените доходи, а с вида и мястото на извършваната патентна дейност. Размерът на патентния данък се определя от общинския съвет в границите, нормативно регламентирани в Приложение № 4 (патентни дейности) от ЗМДТ, и е съобразен с местонахождението на обекта на територията на съответната община. Размерът на нормативно определените граници на патентния данък за дейността металообработващи услуги е от 100 до 910 лв. Определеният патентен данък е окончателен, поради което в ЗМДТ няма предвидени нормативно признати разходи за приспадане от доходите на лицата, извършващи патентна дейност. Този принцип е заложен и в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която следва да подадете до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Доходите от патентната дейност се попълват само в Приложение № 7 към годишната данъчна декларация и същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа.

В случай че през течение на годината отпадне някое от основанията за облагане с патентен данък, указани в чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, то тогава доходите на физическото лице ще подлежат на облагане по общия ред на ЗДДФЛ (чл. 39 от същия закон). Такава възможност за преминаване от облагане с патентен данък към облагане по общия ред на ЗДДФЛ в рамките на текущата данъчна година ще е налице, ако оборотът на лицето превиши 50 000 лв. и/или се регистрира по ЗДДС, с изключение на регистрацията за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон. В този случай съгласно чл. 29, т.1, б. „в” от ЗДДФЛ придобитият доход от упражняване на занаят ще бъде намален с 40 на сто разходи за дейността. Този доход подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и същият се декларира в Приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

В заключение може да се обобщи, че ако извършваната от лицето дейност през 2008 г. се облага с патентен данък по ЗМДТ, то същото няма правно основание да приспада разходи за дейността от получените в резултат на упражняване на тази дейност доходи.

Директор на Дирекция “ОУИ” – Велико Търново: (п)
 

Реклама