РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Писмо № 3-2904 от 17.06.2009 г.

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставка на услуги по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност

Според изложеното в запитването дружеството по поръчка на израелска фирма ще търси, събира, обработва и изпраща на същата информация от определени интернет сайтове. Възнаграждението за услугата израелската фирма ще превежда по банков път след получаване на услугата. От друга страна, дружеството ще получава интернет услуги от регистрирана за целите на ДДС фирма от Ирландия (регистрирана в Ирландия). Във връзка с така описаната фактическа обстановка се поставят следните въпроси:

1. Услугите, извършвани по електронен път, формират ли облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС на дружеството?

2. Ако услугите, извършвани по електронен път, формират облагаем оборот или ако дружеството се регистрира по избор, отговаря ли доставката на услуги на тези, посочени в чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и приложим ли е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, т.е. да не се начислява данък при извършване на доставката на услугата?

3. Като основание за неначисляване на данък чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС ли следва да се посочи във фактурата?

4. След регистрация по ЗДДС, извършвайки тези услуги за държава от Общността, дружеството ще подава ли и VIES декларация по чл. 125 от ЗДДС?

5. Ако дружеството не се регистрира по ЗДДС, при получаване на услуги от Ирландия ще е задължено ли да внася ДДС съгласно чл. 91, ал. 3 от ЗДДС?

6. Ако дружеството се регистрира по избор, какви са задълженията във връзка с отчитането на получените услуги от държава от Общността?

При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн., ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 23 от 27 март 2009 г.) и ППЗДДС (обн., ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм., ДВ, бр. 4 от 16.01.2009 г.) изразяваме следното становище:

По отношение на поставените въпроси във връзка с услугите, които ще предоставя дружеството, следва да се има предвид предходен наш отговор. За да е налице хипотезата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС относно мястото на изпълнение на доставяните от дружеството услуги, е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:

1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът

2. доставяните услуги са с предмет, посочен в т. 2 на чл. 21, ал. 3 от същия закон.
При положение че получателят е лице, установено извън Общността, като доставчик на тези услуги дружеството не е задължено да декларира същите във VIES декларация.

Също така според изложеното в запитването дружеството ще получава Интернет услуги от лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка Ирландия, като в запитването не се уточнява конкретният характер на услугите. В зависимост от това дали тези услуги могат да се определят като „услуги, извършвани по електронен път” предвид определението за този вид услуги, дадено в § 1, т. 14 от ДР на ЗДДС, с оглед разпоредбите на закона са възможни две хипотези:

1. Получените от дружеството услуги по своето естество не могат да се определят като „услуги, извършвани по електронен път” и не попадат в обхвата на изрично изброените в разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от ЗДДС.

Приложение в случая ще намери разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, съгласно която мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване. В т. 10 от § 1 от ДР на ЗДДС е дадено легално определение на понятието постоянен обект за целите на закона.

Съгласно чл. 5 от ППЗДДС за целите на определянето на мястото на изпълнение при доставка на услуга понятията "постоянен адрес" или "обичайно пребиваване" означават мястото, вписано като такова в паспорт или лична карта, а при липса на такива в други документи за самоличност.

Предвид гореизложеното, в случай че доставчикът има постоянен обект на територията на Република България, от който се извършва доставката, то мястото на изпълнение за тази доставка ще е на територията на България и доставчикът ще е задължен да начисли ДДС. В случай че няма обект на територията на България, то мястото на изпълнение за тази услуга ще е извън територията на страната.

2. Получените услуги по своето естество могат да се определят като „услуги, извършвани по електронен път” и като такива попадат в обхвата на изрично изброените в разпоредбата на чл. 21, ал. 3, т. 2 от ЗДДС.

Мястото на изпълнение при тази хипотеза ще бъде мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, т.е. на дружеството – в случая България, но само при условие, че доставчикът не е установен на територията на страната и не е регистрирано по закона лице. В този случай дружеството ще е данъчно задължено лице за данъка върху добавената стойност на основание чл. 82, ал. 2, т. 2 от ЗДДС, при положение че се регистрира по закона.

В конкретния описан случай, когато като получател на услугата дружеството бъде регистрирано по закона лице, е необходимо да се има предвид следното:

Регистрирано по закона лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, като:

1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред;
В случая документът е протокол на основание чл. 117, ал. 1, т. 1 от закона, като редът и срокът за издаването му са регламентирани в ал. 2 и ал. 3 от същата разпоредба и чл. 81 от ППЗДДС.

2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларация по чл. 125 за този данъчен период;

3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период.

По отношение на правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък по посочения по-горе ред са приложими разпоредбите на глава седма "Данъчен кредит" на ЗДДС.

Съгласно чл. 91, ал. 3 от ЗДДС при получаване на услуги по чл. 21, ал. 3, когато доставчикът не е установен на територията на страната (в случая доставчикът e от Ирландия) и предвид, че дружеството не е регистрирано по ЗДДС, то следва същото да внесе данъка в 14-дневен срок от изтичането на месеца, през който същият е станал изискуем. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, където дружеството е регистрирано по реда на ДОПК.

Директор на Дирекция “ОУИ” – Велико Търново:

 

Реклама