РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ

Писмо № 96-00-298 от 04.09.2009 г.

ОТНОСНО: Направени разходи по събиране на вземания с изпълнителен лист от Съда

Във връзка с направено от вас запитване с писмо вх. № 96-00-298 от 04.09.2009 г.при Дирекция “ОУИ” – Пловдив, изразяваме следното становище:

Изложена фактическа обстановка:

Имате заведени изпълнителни дела към ваши клиенти и направени разходи. При отказ на длъжника за изпълнение частният съдебен изпълнител изпълнява решението на съда, издава фактура с начислен ДДС, които влизат в запорното съобщение и длъжникът ги дължи на фирмата.

Задавате въпроси:

1. В годината на извършването на тези разходи признават ли се като разходи съгласно ЗКПО, или са разчет?

2. Ако тези разходи до приключване на текущата календарна година не бъдат възстановени, как следва да се осчетоводят?

3. Ако бъде загубено делото от ваша страна, тези разходи презнават ли се като разход и в кой момент?

В отговор на първите два въпроса, свързани с начина на осчетоводяване на
стопанските процеси, в изпълнение на разпоредбите на счетоводното законодателство ви уведомяваме, че същите са извън компетенциите на органите при НАП и след получаване на професионално становище от отдел “Счетоводна политика” на Дирекция “Данъчна политика” при Министерството на финансите ще ви уведомим допълнително.

По отношение на данъчното третиране на извършените разходи следва да се има предвид разпоредбата на чл. 26 от Закона за корпоративното и подоходно облагане (ЗКПО), в която са посочени видовете разходи, които не се признават за данъчни цели. В тази връзка присъдените разноски по съдебни дела, неустойките и други плащания, свързани с търговските взаимоотношения, със стопанската дейност на данъчно задълженото лице, не са обект на данъчна регулация. Съгласно чл. 10 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.

В отговор на третия въпрос и на основание чл. 34, ал. 1 от ЗКПО по отношение на приходите и разходите от последващи оценки на вземания и разходите от отписване на вземания като несъбираеми не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане, при условие че в същата или в предходна година не е настъпило някое от обстоятелствата, визирани в чл. 37 от ЗКПО.

Съгласно чл. 37 от ЗКПО непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. Изтичане на дваностния срок за вземането, но не повече от 5 години от момента, в който вземането е станало изискуемо.

2. Възмездно прехвърляне на вземането.

3. С влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането.

4. Преди изтичане на давностния срок вземанията са погасени по силата на закон.

5. При заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

Директор на Дирекция “ОУИ” – Пловдив

 

Реклама