Относно: данъчно облагане и социални и здравноосигурителни вноски на пенсионери, получаващи доходи по извънтрудови правоотношения

Според изложеното в запитването дружеството ще сключи граждански договори с физически лица, които имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и чието месечно възнаграждение ще бъде 250 лв.          
Поставени са следните въпроси:
1. Признават ли се разходи за дейността и в какъв размер на работещи по граждански договори лица имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст?
2. Дължат ли се осигурителни и здравни вноски при положение, че след приспадане на нормативно признатите разходи месечното възнаграждение ще бъде в размер по-малък от минималната работна заплата?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, обн. ДВ. бр.95 от 24 Ноември 2006г.,последно изм. ДВ. бр. 43/2008г.), Кодекса за социално осигуряване (КСО, обн. ДВ, бр. 110/1999г., посл. изм. ДВ, бр. 43/2008г.) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998г., посл. изм., ДВ бр.37/2008г.)  изразяваме следното становище:
По първия поставен въпрос:
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ (изм. ДВ. бр.113/2007, в сила от 01.01.2008г.), облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността. Законодателят е фиксирал различен размер на разходите, изхождайки от спецификите на съответната дейност. На основание чл. 29. т. 2 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1, т.30 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „извънтрудови правоотношения” са правоотношенията извън тези по трудови правоотношения, упражняване на занаят и лица, упражняващи свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец.
Закона за данъците върху доходите на физическите лица не предвижда специален ред на облагане на доходи получени от лица, имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68  и 69 от КСО. За облагане доходите на тези лица ще се приложи горецитирания режим за определяне на облагаемия доход при положение, че полагат труд по извънтрудови правоотношения.
По втория поставен въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и не са осигурени на друго основание през съответния месец подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, ако получаваното от тях месечно възнаграждение след намаляването му с нормативно признатите разходи е равно или по-голямо от минималната за страната работна заплата. Когато лицата са осигурени на друго основание, се дължат вноски върху възнаграждението по извънтрудово правоотношение, независимо от неговия размер (чл.4, ал.3, т.6 от КСО). Осигурителните вноски се внасят от възложителя в определеното за 2008г. съотношение 60:40 между възложител и осигурено лице.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите, когато упражняват дейност по ал. 3, т. 1, 2, 4 и 5 от същата разпоредба на този кодекс.
Режимът за внасяне на здравноосигурителни вноски при работа без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” - „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и е уеднаквен с режима по КСО.  В случаите, когато при изплащане на суми по извънтрудови правоотношения не се дължат здравни вноски от възложителите, и лицата не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3 от същия член, следва да се осигуряват здравно за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО като внасят здравни вноски в размер на 6 на сто върху осигурителен доход, не по-малък от половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица.
За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение (от един или повече възложители) за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с разходи за дейността в размер 25 на сто. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО от републиканския бюджет. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.

От запитването става ясно, че лицата-пенсионери ще получават възнаграждение за месеца, по-малко от размера на минималната работна заплата след намаляването му с нормативно признатите разходи. Когато здравно осигурени от републиканския бюджет лица в качеството им на такива, имащи право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по смисъла на чл. 68  и 69 от КСО и работещи без трудово правоотношение, получат възнаграждение за месеца по-ниско от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи, здравни осигуровки за тази дейност не се дължат. Не се дължат и вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, тъй като лицата са осигурени за сметка на републиканския бюджет. Предвид на това, че лицата имат отпусната пенсия, вноски за държавно обществено осигуряване се внасят само по тяхно желание.
 

Реклама