Последно променен на Неделя, 01 Август 2010 11:42

Относно: Дължими данъци и осигурителни вноски при изплащане на обезщетение на сътрудници, назначени по трудов договор, след изтичане на мандат на член на Европейския парламент.

По повод Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 94-К-92/19.05.2009 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаните в писмото Ви факти и приложенията към него, след приключване на мандата на евродепутатите - в срок най-късно до 31.07.2009 г. ще бъдат прекратени всички трудови договори с парламентарните сътрудници, сключени със срок до края на мандата на члена на ЕП. Видно е също, че парламентарните сътрудници имат право на тримесечна надбавка (обезщетение), разноските за която подлежат на възстановяване на съответния член на ЕП. В тази връзка, поставяте въпрос какви осигуровки и данъци се дължат при прекратяване на трудовия договор и изплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 1 от Кодекса на труда.
На първо място, следва да се уточни, че възстановените разноски за парламентарни сътрудници, изплатени на членовете на ЕП в съответствие с Правилника за изплащане на разноски и надбавки на членовете на ЕП, по смисъла на данъчното и осигурителното законодателство не се третират като доход на съответния член на ЕП. От друга страна, между членовете на ЕП и техните парламентарни сътрудници са сключени трудови договори, съобразно изискванията на конкретното национално законодателство - в случая по реда на Кодекса на труда (КТ). В този смисъл, изплатените суми представляват доход от трудово правоотношение, придобит от съответното физическо лице (парламентарният сътрудник на член на ЕП).
На основание чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), облагаемият доход от трудови правоотношения включва трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Обезщетението по  чл.  222,  ал. 1  от  КТ  не  попада  сред  доходите,  освободени от облагане съгласно

цитираната разпоредба, т.е. представлява облагаем доход по смисъла на чл. 24, ал. 1 и 2 от ЗДДФЛ.
Редът за авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения е регламентиран в чл. 42 на ЗДДФЛ, като задължен да определя, удържа и внася дължимия данък е работодателя. Определянето на годишната данъчна основа за доходите от този вид е регламентирано в нормата на чл. 25 от ЗДДФЛ, а годишното облагане се извършва в съответствие с чл. 48 и 49 от същия закон, като приложимата данъчна ставка е 10 на сто.
Времето, през което работникът или служителят получава обезщетение за оставане без работа, изплащано от работодателя по реда на чл. 222, ал. 1 от КТ, включително и когато с индивидуалния трудов договор е договорен по-дълъг срок, се признава за осигурителен стаж. Върху това обезщетение се внасят осигурителни вноски съгласно чл. 9, ал. З, т. 5 от КСО, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
                                                                     
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:       
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

 

Реклама