Последно променен на Неделя, 01 Август 2010 11:48

ОТНОСНО: ваучери за храна и данъчното им третиране по реда на чл.29, т.5 от ЗДДФЛ във връзка с чл.209, ал.1 от ЗКПО.

 Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” – гр.Варна с вх.№ ………….., поставяте следните въпроси, свързани с предоставени ваучери за храна в размер на 40 лв. месечно на наетите лица по трудов договор и по договор да управление и контрол при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО:
1.Ваучерите за храна, получени от наетите лица по договори за управление и контрол включват ли се в облагаемия доход по ЗДДФЛ? Ако се включват в облагаемия доход, тогава този доход намалява ли се с разходи за дейността по чл.29, т.5 от закона?
2.Ако се предоставят ваучери за храна на лица в отпуск за отглежване на дете до 2 годишна възраст или в неплатен отпуск за гледане на дете до 8 години, ще бъде ли изпълнено условието на чл.209, ал.1, т.1 от ЗКПО за тези лица, тъй като за месеца на получаване на ваучерите те няма да имат основно месечно възнаграждение? В този случай ще се облагат ли с данък направените социални разходи за тези лица, предвид факта, че останалите условия на чл.209, ал.1 от закона ще бъдат изпълнени?
На основание разпоредбите на ЗДДФЛ и ЗКПО, изразяваме следното становище:

По Въпрос №1:
Ваучерите за храна, получени от лицата, наети по договори за управление и контрол не се включват в облагаемия доход по чл.29 от ЗДДФЛ, защото същите подлежат на облагане с данък върху разходите при предприятието – възложител по договора за управление и контрол. Аргумент за това е разпоредбата на чл.16, ал.2 от ЗДДФЛ, според която при определяне на облагаемия доход не се включват доходите, подлежащи на облагане с окончателни данъци по реда на ЗКПО.
На основание чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ във връзка с чл.12, ал.1 от с.з., стойността на получените ваучери за храна не се включва в годишната данъчна декларация, защото същата не подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.

По Въпрос №2:
Съгласно чл.209, ал.1 от ЗКПО не се облагат с данък социалните разходи по чл.204, т.2, буква „б” в размер до 40 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията, изброени в т.1-т.5. Първото условие се отнася до основното месечно възнаграждение и изисква в месеца на предоставяне на ваучерите същото да не е по-малко от средномесечното основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца.
Следва да се има предвид, че посочената норма е обвързана с договореното основно трудово възнаграждение, а не с полученото възнаграждение. С разпоредбата на чл.66 от Кодекса на труда е регламентирано съдържанието на трудовия договор. Един от тези елементи, визиран в ал.1, т.7, е основното и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане. В този смисъл основното трудово възнаграждение може да бъде променено единствено с промяната на индивидуалния трудов договор.
Следователно, ползването на отпуск по болест, платен отпуск, неплатен отпуск, отпуск за бременност и раждане или на отпуск за отглеждане на дете, не променя договореното с индивидуалния трудов договор основно трудово възнаграждение. Поради това ваучерите за храна до 40лв. месечно, предоставяни на лицата, ползващи въпросните отпуски, не се облагат с данък върху социалните разходи при спазване и на останалите изисквания на ЗКПО.

Национална агенция за приходите

Подобни статии:
 

Реклама